Изкуствената деформация на черепа в хода на историята: къде, как и защо се практикува

От -9000г. до 1901г.

Изкуствената деформация на черепа е вид намеса в костната структура на човешкия организъм, при която формата на главата на даден човешки индивид се променя изкуствено. Това се осъществява още в ранна детска възраст, докато човешките кости са все още меки – с прилагане на сила (превръзки, дървени пръчки, специални люлки) се повлиява естествения растеж на черепа. Плоски, издължени, заоблени и конични са сред формите, предпочитани в древността. В повечето случаи манипулацията започва да се извършва още през първия месец след раждането на детето и продължава до шестия месец.

История

Умишлената деформация на черепа предшества писмената история на човечеството. Тази практика се е извършвала в много култури по света, които ги дели не само разстоянието, но и времето. Тази традиция се среща и до днес в някои части на света като Вануату.

Най-ранните примери датират от деветото хилядолетие пр. н. е. и са открити в пещерата Шанидар в Ирак; хронологично следват черепите, открити в днешна Югозападна Азия (Плодородния полумесец) от епохата на неолита (седмото хилядолетия пр. н. е.).

Най-ранните писмени сведения за изкуствена деформация на черепи откриваме в текстовете на Хипократ – той пише за макроцефалите, или дългоглавците, чието име произхожда именно от практиката за удължаване на черепа (ок. 400 г. пр. н. е.).

Методът за деформация на черепа на маите

Прехвърляме се във времето от новата ера: хуните и аланите също извършват подобни деформации. През Късната античност (300-600 г.) източногерманските племена, управлявани от хунити, като гепиди, остготи, херули, бургунди и др. също взаимстват тази практика. Що се отнася до западногерманските племена, подобни деформации се срещат рядко.

Традицията е пренесена и в Бактрия и Согдиана (днешна Русия) от племената, създали Кушанската империя. Скулптури на мъже с подобни черепи и изображения се срещат от същото време – като кушанския принц на Калчауан.

В Новия свят (двете Америки) маите, инките и някои местни индиански племена от Северна Америка също практикуват обичая. В северния континент традицията е особено популярна сред чиноканските племена и чоктау. Съществува и народ, известен като индианците с плоска глава, които не практикували този обичай, но били сравнявани със салишаните, които изкуствено правели главите си по-обли. Други племена пък наистина деформирали черепите си, за да станат плоски, като привързвали главата на детето към специална люлка.

Чиноканско дете в процеса на сплескаване на главата

Практиката е известна и сред лукаяните – народа на Бахамите, както и сред австралийските аборигени. Доказателства съществуват и за Таити, Самоа, Хаваи и др. островни държави. 

В района на днешна Тулуза, Франция, изкуствената деформация на черепа се практикува до началото на XX в. Тя е наследство от древна медицинска практика, прилагана от френски селяни през Средновековието, известна като bandeau, при която главата на бебето се привързва здраво и подплатява, за да го защитят от случаен удар веднага след раждането, когато той може да се окаже фатален. Тази практика довежда до ниска интелигентност и забавено развитие. За щастие обичаят отмира през XX в., но се среща в отделни райони на западна Русия и Кавказ, както и в Скандинавия.

Тулузка деформация на черепа

Черепна деформация се наблюдава и в древен Египет, като боговете и фараоните обикновено се изобразяват с издължени, почти „извънземни“ глави.

Причините за привързването и пристягането на главите на бебетата се различават през различните периоди – от естетически до псевдонаучни идеи за начина на развитие на мозъка и задържането на определени мисли според формата на черепа.

Методи и видове

Черепи от културата Паракас, Андите, Южна Америка

Деформацията обикновено започва веднага след раждането и продължава няколко години, докато се постигне желаната форма на главата или детето откаже да носи апарата. Не съществува утвърдена единна система за класифициране на видовете деформация, която да обхваща всички наблюдавани форми. Като пример може да бъде дадена системата на Е. В. Жиров, създадена през 40-те години на миналия век, която описва три основни типа черепна деформация – кръгла, оципитална и сагитална – и проявите им в Европа и Азия.

Теории

Според една от съвременните теории черепната деформация се е практикувала за отличаване на определена група хора от останалите и вероятно е била признак на висок социален статус – като царска инсигния. Тази хипотеза е особено релевантна за обществото на маите, които целели оформянето на череп с по-привлекателна за окото форма. На остров Томан например и при някои народи в района на Австралия хората с издължени глави се смятат за по-интелигентни, високопоставени и по-близо до света на духовете.
Някои историци смятат, че практиката се корени в желанието да се постигне форма, която се среща естествено при някои индивиди. Открита е една мумия, в която има фетус с издължен череп. Скелети на деца с издължени глави са открити и в Англия. Засега не съществуват убедителни доказателства, че деформирането на детския череп води до нисък интелект, забавено умствено развитие или умствен дефицит.

по статията работи: Величка Мартинова