Поглъщащите грехове - странна професия, практикувана столетия на Британските острови

От 1650г. до 1906г.

В началото на 17-ти век на Британските острови се появява една странна професия, свързана с погребалните обичаи на местните народи - поглъщането на грехове. Практиката може да ни се стори доста странна и дори смущаваща, но всъщност е резултат от суеверията на жителите на островите от преди няколкостотин години.

Професията се заражда в селските райони и представлява ритуал, извършван от нает за целта „специалист“. Но преди да обясним как протича самото поглъщане на грях, бихме искали да ви разкажем какви са причините за появата на тази странна практика според изследващите антрополози.

За жителите на Британските острови от края на Средновековието и Ренесанса е много важно да осигурят вечен покой за душите си. Те силно вярват, че греховете, натрупани по време на житейския им път, са сигурна пътека, водеща до вечни мъчения в Ада. Точно затова някои хора, обявяващи се за мъченици, предлагат на близките на скоро починал човек да „отнемат натрупаните злодеяния“, жертвайки безсмъртните си души в името на Изкуплението.

Самата процедура е доста проста и не включва олтари, сложни ритуали и дълги песнопения. Поглъщащият грехове поставя парче хляб върху гърдите или лицето на покойника. Смята се, че хлябът символизира „тялото Божие“ и може да попие прегрешенията на загиналия. След това семейството на мъртвия се събира около трупа, устройва помен - угощение и си припомня актовете на доброта, извършени от починалия. След това изкупителят взима напоеният с грехове хляб и го изяжда. Дъвчейки, той изрича кратка молитва, която гласи: „Скъпи човеко, дарявам ти опрощение и покой. Не се връщай да бродиш из нашите пътеки и долини! Дарен ти е мир, за който аз плащам със собствената си душа“.

Практиката звучи доста бутафорна и дори шарлатанска, но някои антрополози са на мнение, че корените й стигат до Йерусалим, както и до предхристиянските вярвания на британците. От една страна в Библията се споменава, че Исус умира, за да отърве човечеството от натрупаните грехове. Другият фактор се крие в паганисткото минало на британците. Според езическите традиции, ако душата на покойника не е допусната до Отвъдното, тя се връща в мъртвото тяло и се скита вечно между живота и смъртта под формата на призрак. Поглъщащите грехове има за цел да пречистят човечеството от прегрешения, за да не се отприщи вълна от неживи, на които е отказан достъп до Рая.

Самите поглъщащи грехове обикновено са отшелници, тъй като народът вярва, че въпреки саможертвата на изкупителите, тяхното присъствие в общността носи нещастие. Много от избралите мъченическия живот хора, занимаващи се с мистичната професия, са бивши алкохолици или просяци, които са преоткрили своето звание след религиозен катарзис.

Официалната английска църква отрича ритуала. Според духовенството, принадлежащо към конвенционалната Христова вяра само Исус и неговият наместник - папата - имат силата да опрощават човешките прегрешения. Монасите свързват обичая с вещерските практики и се опитват да го изкоренят от британските провинции. Според католическата църква, чието влияние е силно в Ирландия и някои области в Англия и Шотландия, поглъщането на грехове се наказва със смърт, а участието в езическата магия е равносилно на ерес.

Въпреки това практиката оцелява в най-затънтените кътчета на архипелага до началото на 20-ти век. Последният поглъщащ грехове отшелник се казва Ричард Мънслоу, който живее в покрайнините на селцето Ратлингсхоуп. За разлика от своите колеги от миналото, Мънслоу не става изкупител заради изпълнен с трудности живот, а от обич към съселяните си. Той се притеснява за душите на своите съседи и приятели и решава да им помогне като поглъща техните грехове, жертвайки собствената си безсмъртна душа. Затова съселяните му го уважават и дори си спомнят за него с добро години след смъртта му.

През 2006-та година жителите на Ратлингсхоуп събират средства за реновирането на гроба на Ричард Мънслоу, по повод стогодишнината от кончината му. Според антрополозите мистичната професия е напълно забравена в наши дни.

Редактор: Георги Динев