Изследванията и приносът на Нети Стивънс в областта на генетиката

От 1905г.

Нети Стивънс е американски учен, който открива, че полът на организмите се определя от т. нар. хромозоми – XY система за определяне на пола: женските организми имат две еднакви X хромозоми, докато мъжките имат различни полови хромозоми – XY. Нейното откритие също така е първото доказателство за съществуването на връзка между физическите характеристики (като пола) и особеностите на хромозомите.

Биографични данни

Нети Мария Стивънс е родена на 7 юли, 1861 г. в Кавендиш, Върмонт, САЩ. Баща й е дърводелец, а майка й умира, когато момиченцето е само на две годинки.

През 1865 г. баща й се жени повторно и семейството се мести в Уестфорд, Масачузетс.

Забележителните способности на Нети са забелязани още в началното училище. След успеха на баща й в бизнеса, през 1872 г. Нети е преместена в частното училище Уестфорд. Учебният план там е базиран на класическата метода и набляга на латинския, старогръцкия, английския и математиката.

След дипломирането й през 1880 г., Нети си намира работа в Ню Хампшир, разположен на около 150 км от родния й дом – там тя преподава в гимназията Лебанън в продължение на една година. Тя харесва работата си дотолкова, че се записва в колежа за учители в Уестфийлд, Масачузетс. Успява за две години да завърши четиригодишния лекционен курс като изучава всички видове науки и постига отлични резултати. Оценките й по химия, алгебра и геометрия са максимални.

През 1883 г., когато Нати е на 22 г., тя се връща у дома и започва да преподава в училището Минътс Корнър в Уестфорд. Тя е талантлив преподавател и работи едновременно като учител и ръководител. През 1884 г. започва да преподава в частното училище Уестфорд и остава там шест години. През този училищен период тя спестява, за да отиде в университет и да сбъдне мечтата си да бъде учен.

През септември 1896 г., когато Нати е на 35 г., тя се мести в Калифорния. Приета е в Станфордския университет и през 1899 г. получава бакалавърска степен по физиология. Летата прекарва в лабораторията на университета, където специализира хистология и цитология. Работата я очарова и тя остава в Станфорд, докато пише дипломна на тема "Изследвания върху Ciliate Infusoria", с която през 1900 г. добива магистърска степен. По-късно доразработва труда си в дисертация, с която добива докторска степен, след което приема предложението за постдокторантски изследвания в колежа Брин Мор.

През същата година (1905), в която Нети прави своето революционно за генетиката откритие, тя става сътрудник по експериментална морфология в Брин Мор. През 1912 г. за нея е отворена изследователска професура, но тя си отива от този свят, преди  да има възможност да се възползва от нея.

Нети Стивънс умира на 50-годишна възраст на 4 май 1912 г. от рак на гърдата. Тя никога не се жени и няма деца.

Изследванията на Нети Стивънс и приносът й за науката

Докато работи над магистърската си теза, Стивънс открива два нови вида едноклетъчни организми: Licnophora macfarlandi и Boveria subcylindrica. Освен това документира житейския им цикъл.

През 1866 г. Грегор Мендел установява Законите за унаследяването, които определят предаването на определени черти от родителите към потомството. Никой не забелязва приноса на работата му, до 1900 г., когато резултатите му са потвърдени от други учени.

До 1900 г. цитолозите вече знаят, че потомството наследява равен брой хромозоми от всеки родител – те са наблюдавали този факт под микроскоп.

Въпреки това никой не е могъл да докаже връзката между Законите на Мендел и ролята на хромозомите. Откриването на точната роля, която хромозомите изиграват при унаследяването, се превръща в гореща тема през този период.

Но никой все още не може да обясни какво определя пола на организмите. Съществували различни теории, включително една, според която виновниците са именно хромозомите. Повечето учени обаче по онова време смятат, че полът се определя от външни фактори като температурата и храненето, които въздействат върху оплодената яйцеклетка. Те не вярват, че полът се решава още в момента на оплождане на яйцеклетката и то именно от хромозомите.

През 1903 г. Стивънс кандидатства за субсидия от института Карнеги във Вашингтон с идеята да открие връзката между Законите на Мендел и хистологията. Тя получава 1 000 долара за 1904-1905 г., за да изследва въпросите, свързани с определянето на пола. През 1905 г. спечелва още 1 000 долара – наградата на Елън Ричардс за най-добър научен труд, написан от жена, за статията "Изследване на зародишните клетки на aphis rosae и aphis oenotherae".

През 1905 г. Стивънс публикува поредица от статии, в които доказва, че полът на новите организми се определя от специални хромозомите, които наследяват от родителите си – днес знаем, че мъжките индивиди имат XY хромозоми, а женските ХХ.

През същата година Едмънд Бийчър Уилсън от Колумбийския университет (който е първият клетъчен биолог в Америка) независимо от Стивънс прави същото откритие.

по статията работи: Величка Мартинова