Източници, разказващи за употребата на нони до 1943 година

От 1943г.

Употребата на плодовете нони има дълга история като лечебно и хранително средство в тропическите райони по целия свят. Някои от по-съвременните писмени свидетелства, касаещи консумацията на витализиращия организма плод датират от началото на ХХ век.

Капитан Джеймс Кук, служил в английския флот отбеляза в края на 1700-те години, че плодът нони се е консумирал масово в Таити. Английска публикация от 1866 година обяснява, че плодовете на нони са се консумирали като храна и във Фиджи. По-късни публикации описват лечебната и хранителната стойност на растението в тихоокеанските острови, Югоизточна Азия, Австралия и Индия. В Роратонга "плодът е често присъствал в менюто на туземците". Австралийските аборигени също били "любители" на плода.

В Самоа и Бирма свойствата на плодовете на растението нони се съчетавали добре със загряващото действие на кърито, а местните хора ги консумирали в суров вид или с малко сол. През 1943 г. Абът описал нони като ядливо растение в неговото произведение "Техническо ръководство на ядливите и отровни растения на тихоокеански острови", чиито листа и плодове могат да се използват като храна за спешни състояния. Абът също така съобщил, че екзотичните плодове са се използвали като храна, багрило, във вид на сок или в комбинация с други лечебни напитки.

Медицинската история, разказваща за употребата на нони е натрупала информация за немалко научни изследвания. Те категорично потвърждават и доказват ползите за здравето от приема на зелените плодове, за чиято употреба полинезийците са знаели от около 2000 години. За медицинското знание и фармакопеята на полинезийските народи съвременните историци твърдят, че са били доста сложни и напредничави от научна гледна точка. Древните медицински общности са изучавали най-задълбочено свойствата на местните растения.

Статията е част от историята на:

• История на употребата на нони в медицинската наука