Исидор Севилски и неговата енциклопедия, популярна до края на Средновековието

От 636г.

Своето медицинско произведение, наречено "Етимологии", епископ Исидор от Севиля (наричан е и Исидор Севилски) започва да пише на латински около 620 г. сл. Хр. Трудът на древноиталианския духовник е считан за една от най-ранните западни енциклопедии. След смъртта на Исидор през 636 г., неговият ученик Браулио (епископ от Сарагоса) редактира окончателния текст на своя ментор. Съставен въз основа на идеята, че базисното значение, както и произходът на даден субект е заложен в неговото име, енциклопедичният текст е издържан под формата на речник и обхваща широк спектър от теми, включително тези за човешката анатомия и медицината като цяло.

Работата на Исидор е популярна най-вече през Средновековието. За това свидетелства фактът, че към днешна дата именно от този период са съхранени най-голям брой от неговите древни ръкописи. Един от тях включва непълно копие на "Етимологиите". То е създадено в края на дванадесети век. То е богато украсено и съдържа илюстрации, демонстриращи различните степени на родство.

Медицинската част от "Етимологиите" отразява изключително точно структурата на стандартната медицинска учебна програма и практиката на медицинската школа в Александрия от периода на късната Античност. Тази практика в известна степен е основана на произведенията "Aphorisms", "Prognosis", "Regimen in Acute Diseases" на Хипократ и на "On Sects" и "Art of Medicine", "Pulses" и "Therapeutics" на Гален.

Тези класически медицински творби определят избора на теми в енциклопедията, създадена от Исидор - история на медицината, теория за четирите телесни течности, наричани в миналото "хумори", класификация на болестите. Познанията на духовника в областта на анатомията са отразени в отделна част от "Етимологиите".

Общо четиринадесет издания на творбата на Исидор Севилски са отпечатани между 1470 и 1509 г., което показва, че работата на духовника се счита за релевантна и популярна до края на средновековния период като каноничен текст и своеобразно хранилище на знанието.

По статията работи: Виктория Милова