Историята на УМБАЛ "Царица Йоанна - ИСУЛ"

От 1936г. до 2021г.

На 11 ноември през 1936 г. тогавашният министър на търговията, промишлеността и труда издава заповед за назначаването на лекари в Работническа болница „Царица Йоанна”. В брой 59 на Държавен вестник от 1937 г. в разпоредба са описани условията за одобрение на лекарите, кандидатстващи за работа в болницата. Липсва информация за официално откриване на болницата.

Поради това през 2009 г. Съветът на директорите и медицинският съвет на болницата приема 11 ноември 1936 г. - датата, на която е издадена заповедта, уреждаща назначенията в болницата, за рождена дата на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ”. Според някои сведения, освен името си, Царица Йоанна – съпруга на цар Борис III, има и сериозен финансов принос в изграждането на лечебното заведение като дарява цялата си зестра от 40 000 златни лири. Архитектурният план е възложен на известния архитект Георги Овчаров, автор на емблематични сгради като тази на Министерство на вътрешните работи, Агрономическия факултет в София, Борсата на труда в Пловдив, Военно издателство, Държавния музикален театър в София, мавзолея на Георги Димитров.

Функционирането на Работническа болница „Царица Йоанна” започва поетапно. Според публикация в „Медицински вестник”, брой 1 от 1938 г., тя е завършена окончателно през 1937 г., като част от зданието се използва от 1934 г. за поликлиника, аптека, „рентгенов институт” и пр. Съществуват документи за назначаване на персонал от януари 1936 година. Първи управител на болницата е д-р М. Станков.

Лежащо болни се приемат от 1 август 1938 година. Според „Медицински вестник” за построяването и обзавеждането на болницата до 1938 г. са изразходвани 65 000 000 лева. В същия материал четем: „Работата на болницата е разделена на три отдела: болнична, поликлинична и диспансерна. Застъпени са следните болнични отделения: вътрешно с 85 легла, нервно с 20 легла, гръдоболно с 80 легла (началник д-р К. Танев), хирургично с 60 легла (началник д-р Ив. Рашев), акушеро-гинекологично с 60 легла, кожно-венерично с 30 легла, очно-ушно-носно-гърлено с 30 легла, всичко (според бюджета за 1938 година) 380 легла.

Към всяко отделение работи съответна поликлиника. Освен това има и зъболечебна поликлиника, рентгенов институт с физиколечение, аптека, добре обзаведена лаборатория за изследване на материали от преходящи болни (за лежащо болни при всяко отделение има отделна малка лаборатория). Към гръдното отделение е придаден противотуберкулозен диспансер, към кожно-венерологичното – противовенеричен диспансер. При акушеро-гинекологическото отделение има съвещателна станция за майки и деца.

През поликлиниките, завеждани от съответни специалисти, минават 700-800 (лете до 1000) посещения дневно, на легло са средно 300 души дневно. В болницата се приемат за преглед и болнично лечение само осигурени при Фонда за обществено осигуряване. В болницата работят щатни лекари 28, нещатни 11, зъболекари 8, милосърдни сестри 20, сестри посетителки 4. Мястото, на което е застроена болницата има около 20 000 кв. метра, от които застроена площ около 6000 кв. метра.”
По време на Втората световна война болницата е основно място, в което се приютяват пострадали, а прозорливостта тя да бъде построена до железопътна мрежа се оказва от изключителна важност за ранените от фронта в последната фаза от войната.

Откъде идва абревиатурата ИСУЛ?

Може би много хора се питат откъде идва абревиатурата ИСУЛ. На 8 август 1950 г. Министерският съвет издава постановление, с което предлага на Президиума на Народното събрание да издаде указ за основаване на Институт за специализация и усъвършенстване на лекарите (ИСУЛ). Същата година в болницата се разкриват четири катедри: по онкология, по ортопедия, по стомашно-чревни заболявания и лечебно хранене, по болести на обмяната и еднокринология. Ректор на ИСУЛ става доцент, по-късно професор Гоце Тенчов. Заместник-ректор е проф., по-късно академик Ташо Ташев.

На базата на Работническа болница „Царица Йоанна” и на ИСУЛ се създават първите в страната катедри по онкология, ортопедия и травматология, стамашно-чревни заболявания, болести на обмяната, сърдечно-съдови заболявания, рентгенология, урология, хирургия, неврохирургия и др. В болницата за първи път е проведен 4-месечен курс за специализация по клинична лаборатория (1951, доц. д-р А. Даскалов, Д. Кънчев), извършена е първата бъбречна биопсия (1969, доц. д-р Емануел Пантев).
През 1951 г. щатът на персонала е 660 души, от които 58 професори, доценти и асистенти, 90 ординатори и 25 лаборанти.

През 1961 г. щатът на института е 1054 души, от които 183 – професори, доценти, асистенти и научни сътрудници, 78 ординатори и зав. кабинети и 86 лаборанти. Специализиращите лекари са 11 829. През 60-те години се построява поликлинична част, която чрез топла връзка се свързва със сградата на болницата, както и сградата към днешния бул. „Данаил Николаев”.

През 1971 г. ИСУЛ разполага с 39 катедри - 12 терапевтични и 10 хирургични, 9 медико-биологични и параклинични и 3 стоматологични. На щат към института през този период работят 79 професори и доценти, 289 преподаватели и асистенти, 39 старши научни сътрудници, 104 научни сътрудници, 144 ординатори, 95 други специалисти с висше образование. В учебния процес участват още 32 хонорувани професори и доценти, 159 хонорувани преподаватели и асистенти. От тях 9 са доктори на медицинските науки и 121 кандидати на медицински науки. Броят на специализиращите лекари е 21 312.

На базата на Работническа болница „Царица Йоанна” и на ИСУЛ се създават първите в страната:

• Клиника по професионални заболявания (1943, ръководител проф. д-р Христо Хаджиолов)
• Катедра по физикална терапия и рехабилитация (1949, ръководител проф. д-р Мария Кирчева)
• Катедра по онкология (1950, ръководител проф. д-р Гоце Тенчов)
• Катедра по ортопедия и травматология (1950, ръководител проф. д-р Бойчо Бойчев)
• Катедра по стомашно-чревни заболявания и хранене (1950, ръководител акад. проф. д-р Ташо Ташев)
• Катедра по болести на обмяната и ендокринология (1950, ръководител проф. д-р Иван Пенчев)
• Катедра по вътрешни болести и сърдечно-съдови заболявания (1951, ръководител проф. д-р В. Цончев)
• Катедра по рентгенология (1951, ръководител проф. д-р Гоце Тенчов)
• Катедра по урология (1951, ръководител проф. д-р Антон Червеняков)
• Катедра по болнична хирургия (1951, ръководител доц. д-р Константин Стоянов)
• Катедра по неврохирургия ( 1952, ръководител доц. д-р Филип Филипов)
• Катедра по фтизиатрия (1954, ръководител проф. д-р Стефан Тодоров)
• Катедра по клинична лаборатория (1956, ръководител доц. д-р Йордан Тодоров)
• Клиника по гнойно-септична хирургия (1958, към Катедрата по болнична хирургия)
• Клиника по термична травма (1958, към Катедрата по болнична хирургия)
• Катедра по спешна хирургия (1958, ръководител проф. д-р Алберт Луканов)
• Отделение по детска хирургия (1958, към Катедрата по болнична хирургия)
• Център за борба със силикозата (1961)
• Център за хемодиализа при остра бъбречна недостатъчност (1961, ръководител доц. д-р Емануел Пантев)
• Клиника по ендокринна хирургия (1965, ръководител проф. Страшимир Зографски)
• Катедра по сърдечно-съдова хирургия (1966, ръководител доц. д-р Димитър Димитров)
• Клиника по нефрология (1966, ръководител проф. д-р Георги Маждраков)
• Катедра по медицинска радиология (1966, ръководител проф. д-р В. Михайлов)
• Катедра по анестезиология и реанимация (1968, ръководител доц. д-р Стоян Стаев)
• Катедра по нефрология (1975, ръководител проф. д-р Светозар Разбойников)
• Катедра по клинична фармакология и терапия (1984, ръководител проф. д-р Петър Николов)
• През 1959 г. на базата на трите катедри на Военномедицинския отдел на ИСУЛ се създава Военномедицинският институт.

В болницата за първи път е:

• проведен 4-месечен курс за специализация по клинична лаборатория (1951, доц. д-р А. Даскалов, Д. Кънчев);
• извършена първата бъбречна биопсия (1969, доц. д-р Емануел Пантев);
• проведена първата перитонеална диализа (1971, проф. д-р Иван Груев).

Ключови дати в историята на ИСУЛ

• На 30 април 1972 г. с Указ №921 на Държавния съвет на НРБ се създава Медицинска академия, в която се обединяват ВМИ - София, ИСУЛ, научноизследователски медицински институти, проблемни научни групи и лаборатории към БАН, по-късно – ВМИ – Пловдив, и ВМИ - Варна. С този акт ИСУЛ става Втора база на Медицинска академия. Извършените промени в следващите години довеждат до извеждането или до откъсването на редица катедри от ИСУЛ.

• На 29 октомври 1990 г. се възстановява предишният статут на Медицински факултет, София. Втора база на МА става Многопрофилна болница за активно лечение „Царица Йоанна”. Тя е търговско дружество със 100% държавно участие и едноличен собственик на капитала министъра на здравеопазването.

• През 2000 г. тя е наречена Многопрофилна болница за активно лечение „Царица Йоанна”.
• През ноември 2007 г. наименованието се променя на Многопрофилна болница за активно лечение „Царица Йоанна – ИСУЛ”, а през декември 2007 г. – на Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Царица Йоанна – ИСУЛ”.