Начало История на медицината Сектата на Скопците в Русия, която карала членовете си да се самокастрират

Сектата на Скопците в Русия, която карала членовете си да се самокастрират

От 1772г. до 1950г.

Сектата на Скопците в Русия, която карала членовете си да се самокастрират - изображение

В края на 17-ти век от Руската православна църква се отделя аскетичното учение на хлистите. Те не приемат светските реформи, засягащи Христовото учение в империята. Сектата има за цел да съхрани изконните морални ценности, типични за Средновековното християнство. През 70-те години на 18-ти век от аскетичното учение се отцепва една още по-фанатична група последователи, предвождани от няколко духовни учители от областта Орлов.

Най-популярен сред съвременниците си става роденият в дълбоката провинция Кондратий Селиванов. Проповедникът призовава своите ученици към краен аскетизъм, целомъдрие и дори поощрява доброволната кастрация. Сектата бързо събира няколко десетки последователя, които стават първите „апостоли“ на фанатичния учител от Орлов.

Учението има за цел да накара хората да се откажат от изначално грешния си живот и да отрекат Греха във всичките му проявления. За да не са подложени на постоянното изкушение на сластта, приобщените мъже и жени премахват половите си органи. При мъжете се отстраняват пениса и тестисите, а при жените - срамните устни и гърдите. Тези осакатявания се извършват абсолютно доброволно, често от самите фанатици. Този ужасен акт на мазохизъм се смята за истинското кръщене на встъпилите в сектата.

Кондратий СеливановСлед като властите в столицата научават за смущаващата практика в една от провинциите, окултистите са арестувани и изпратени в Сибир. Кондратий Селиванов обаче не само оцелява след двадесет години в студените мини, но дори е още по-уверен в правотата на вярата си. През 1793-ра година проповедникът се отправя към Санкт Петербург, където приобщава нови хора към ужасното си учение. Той говори за себе си не просто като за светец, а като за инкарнация на Христос. Макар това да звучи нелепо в нашите уши, тогавашните суеверни люде са запленени от словата на аскета. Скоро сектата на Скопците засяга всички прослойки на обществото.

Първият аристократ, присъединил се към фанатичното учение, е Алексей Йеленски, който тъкмо се бил завърнал от наложеното му изгнание. След като се „покръства“ по традициите на новата си вяра, той се опитва да проповядва възгледите си на самия руски цар. Това не довежда до никакви последствия,  освен до второто прогонване на благородника.

Въпреки че Селиванов не се намесва директно в политиката, неговото учение привлича множество знатни люде. Скоро влиянието му в столицата става толкова силно, че самият цар Александър I посещава самообявилия се пророк малко преди Битката при Аустерлиц. Водачът на фанатичната секта моли монарха да не се изправя срещу развратните френски войски, защото сблъсъкът ще доведе до колосални жертви сред руските редици.

През 1817-та няколко от Белогвардейците влизат в учението на Скопците. Това принуждава властите да обявят сектата за нелегална и арестуват Селиванов. За съжаление мерките са взети твърде късно, тъй като учението вече е станало част от столичния духовен живот. То обхваща всички градски прослойки. Чрез амбулантните търговци е занесено в провинцията, където хиляди селяни извършват кървавия ритуал за пречистване.

Членове на сектата на Скопците, фотографияПрез втората половина на 19-ти век последователите на аскетичния пророк от Орлов се срещат навсякъде из руското общество. Достоевски споменава представител на сектата в творбата си „Идиот“. Във фолклора на северната  славянска държава Скопците приемат образа  на крайните пуритани, които изкушават объркани граждани да премахнат половите си органи, за да живеят вечно в Рая. Учението все пак печели популярност с актовете си на милосърдие - те се грижат за изпаднали в беда хора и сираци, както и дават храна на бездомниците.

Краят на фанатичното учение настъпва чак в средата на 20-ти век, по времето на режима на Сталин. Той смята всички духовни школи и движения за опасни за обществото и изпраща следовниците им в сибирските лагери. В днешно време около 400 души твърдят, че са преоткрили вътрешната чистота чрез методите на Скопците.

Историците смятат, че крайните догми на Селиванов се вкореняват толкова здраво в руското общество, защото през 18-ти и 19-ти век комбинацията от нестабилна църковна институция и маргинално духовенство отблъскват някои по-консервативни вярващи от Православната църква. Според тях аскетизмът, стриктното спазване на изконните морални ценности и дори доброволната кастрация са просто актове на бунт срещу отслабената официална руска религия, извършени от търсещи духовна удовлетвореност хора.

Редактор: Георги Динев

5.0, 3 гласа

БИБЛИОГРАФИЯ

Източник:  www.rbth.com

Снимки: grimhappenings.com

history.pravorg.ru

theawl.com

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ГеографияИсторияЛюбопитноЛеченияПсихологияСоциални грижиЗдравни съвети