Сектата на скопците в Русия, в която последователите й се самокастрирали

От 1771г. до 1950г.

В историята на Русия могат да се открият множество примери за различни религиозни движения, които впечатляват с дълбочината на вярата и отдадеността към култа, на който хората са се посветили. Подобен пример е тайната християнска секта на скопците, която е разкрита от властите около 1771 г. в имперска Русия. Тя просъществува почти до средата на 20 в. и дори се смята, че в наши дни също има нейни последователи.

Сектата на скопците се различава от останалите по крайните и почти фанатични вярвания и действия на своите членове. Те практикували доброволна ритуална кастрация и въпреки преследванията от тогавашната власт, по-късно и от съветската власт, въпреки силното неодобрение от страна на обществото, не отстъпвали от своите убеждения и привлекли хора с различен социален статус.

Постигане на духовна чистота чрез кастрация

Имперските власти се натъкват на сектата на скопците за първи път през 1771 г. в района на Орлов. Те арестуват селянин на име Андрей Иванов за това, че убедил 13 души да се кастрират. С него бил и човек на име Кондратий Селиванов, който по-късно е определен за един от основоположниците на култа. Иванов е изпратен в Сибир, Селиванов успява да избяга, но е арестуван четири години по-късно. Кондратий постоянно е на вниманието на държавните органи, през 1797 г. е задържан по заповед на цар Павел I и въдворен в лудница. Пкао някое време е освободен, но през 1820 г. отново е затворен - в манастира в Суздал. Там умира през 1832 г. на 100 години.

Проповедникът Селиванов през целия си живот призовава своите ученици към краен аскетизъм, целомъдрие и дори поощрява доброволната кастрация. Сектата бързо събира няколко десетки последователи, които стават първите „апостоли“ на фанатичния учител от Орлов.

Учението има за цел да накара хората да се откажат от изначално грешния си живот и да отрекат греха във всичките му проявления. За да не са подложени на постоянното изкушение на сластта, приобщените мъже и жени премахват половите си органи. При мъжете се отстраняват пениса и тестисите, а при жените - срамните устни и гърдите. Тези осакатявания се извършват абсолютно доброволно, често от самите фанатици. Този ужасен акт на мазохизъм се смята за истинското кръщене на встъпилите в сектата.

>>> История на евнусите или защо мъжете се кастрират от хилядолетия

Членовете на сектата вярвали, че на Адам и Ева били присадени половинки от забранения плод след изгонването им от Райската градина. От тези половинки се образували гърдите и тестисите. Затова тяхното отстраняване възстановявало девственото състояние на хората преди първородния грях.

Скопците били убедени, че злото произхожда от красотата, като под нея разбирали телесната красота и сексуалността. Всичко, което пречи на общуването с Бог, трябвало да се премахне, за да бъде освободена и чиста душата и да няма изкушения. Членовете на сектата не отричали категорично брака, дори се позволявало да имат по едно дете преди напълно да завършат цикъла на приемане в култа. Религиозните им церемонии включвали пеене на химни и френетични танци, подобни на тези на дервишите.

Влиянието на сектата в обществения живот

Сектата на скопците засяга всички прослойки на обществото. Нейни членове имало сред аристократите, морските и военни офицери, свещениците и чиновниците. Архивите сочат, че между 1847 г. и 1866 г. в Сибир са изпратени 515 мъже и 240 жени. Данните показват, че през 1874 г. движението наброявало минимум 5444 души. Предполага се, че в началото на 20 в. сектата на скопците имала близо 100 000 последователи, период, смятан за най-силния й.

Срещу последователите на движението често се предприемали репресивни мерки. Някои от тях напускали страната, предимно в Румъния, за да ги избегнат. През 1834 г. властите обявяват сектата на скопците за незаконна заради подстрекателски практики и вярвания. Това налага сформирането на малки общности, които обикновено били разположени в селата. Смята се за официално разпусната през 1905 г. от Николай II.

Влиянието на скопците може да се открие в различни направления. През втората половина на 19-ти век последователите на аскетичния пророк от Орлов се срещат навсякъде из руското общество. Достоевски споменава представител на сектата в творбата си „Идиот“, Лев Толстой също използва за вдъхновение техните вярвания в романа си "Възкресение". Във фолклора на северната славянска държава скопците приемат образа на крайните пуритани, които изкушават объркани граждани да премахнат половите си органи, за да живеят вечно в Рая. Учението все пак печели популярност с актовете си на милосърдие - те се грижат за изпаднали в беда хора и сираци, както и дават храна на бездомниците.

Краят на фанатичното учение настъпва чак в средата на 20-ти век, по времето на режима на Сталин. Той смята всички духовни школи и движения за опасни за обществото и изпраща следовниците им в сибирските лагери. В днешно време около 400 души твърдят, че са преоткрили вътрешната чистота чрез методите на Скопците.

Историците смятат, че крайните догми на Селиванов се вкореняват толкова здраво в руското общество, защото през 18-ти и 19-ти век комбинацията от нестабилна църковна институция и маргинално духовенство отблъскват някои по-консервативни вярващи от Православната църква. Според тях аскетизмът, стриктното спазване на изконните морални ценности и дори доброволната кастрация са просто актове на бунт срещу отслабената официална руска религия, извършени от търсещи духовна удовлетвореност хора.