Медицинска употреба на живака през вековете

Акценти

Хората използват живака от хилядолетия за различни цели – медицински, търговски, индустриални и др. Той изиграва и изключително важна историческа роля като платежно средство, в етномедицината и религиозно-магическата обредност на много африкански, азиатски и латиноамерикански култури. Този интригуващ метал е добиван от древните китайци и се открива в египетските гробници. В наши дни вече се знае, че живакът оказва сериозно и зловредно влияние върху здравето на човека и натрупването му в организма може да доведе и до смърт.

Живакът (Hg) се среща в естествен вид в природата като чисто вещество (течен живак), неорганично вещество в руди като цинобъра и в смеси като живачен хлорид (каломел) и живачен ацетат. Също така се среща в органична форма като органометални метило- и етиложивачни катиони, както и като изключително опасния диметил живак (един от най-отровните невротоксини).

Живакът като лекарство в древни Китай, Египет и Гърция

Металът започва да се прилага като лекарство още в Древен Египет и Китай. Тогава се разбира и за високата му токсичност в големи количества. Това става разбира се по трудния начин - лекарите на китайския император Цин Ши Хуанг от III в. пр.н.е. му давали еликсир със сериозни дози живак в него, за да го направят безсмъртен. За поколенията е останал разказът как владетелят полудял и починал на 49-годишна възраст. Тялото му е положено в украсена със скъпоценни камъни гробница с басейн, пълен с живак. И до днес археолозите не смеят да я отворят заради страха от токсично замърсяване.

Съществуват доказателства, че живакът се е използвал в етномедицинските и религиозно-магическите ритуали и спиритуалистически практики в Китай и Индия откакто съществува писмеността по тези земи. Живакът, открит в египетските пирамиди, датира от 1500 г. пр. н. е. Древните китайци използват минерални руди като цинобъра и каломела за приготвянето на пигменти, козметични препарати, сапуни и разхлабителни средства.   

Китайският император Шен Нунг, който се възприема като бащата на китайската медицина и написва 40-томната енциклопедия "Великите билки" (китайската "Materia Medica") около 2735 г. пр. н. е., включва живака в списъка с лекарствата.  

Живакът се радва на широка употреба и в индуизма – третата по мащаб религия в света. Той се смесвал със сребро и се използвал за изработването на различни сакрални предмети, включително и т. нар. Sri Yantras, които носели здраве и късмет, както и други етномедицински пособия и идоли, датиращи около 1000 г. пр. н. е.

Също така металът служел и като афродизиак около 500 г. пр. н. е. в Индия и Китай. Китайките пък го приемали орално като противозачатъчно средство още преди 4000 години. Цинобърът (живачен сулфид) е руда, от която се извлича най-чистата форма на отровния метал. Той се прилага в традиционната китайска медицина вече над 2000 години. Древните гърци също били добре запознати с рудата, а през Средновековието прилагали цинобър често срещу меланхолия, паразити, венерически болести, запек и трахома (гранулозен конюнктивит). Теорията за четирите хумора дълго време властва в медицинската наука и понеже живакът прави изпражненията черни, битувало мнението, че това е в резултат на отстраняването на излишната жлъчка от тялото.

Аристотел е първият грък, който споменава живака в творбите си, които датират от IV век пр. н. е. Той го нарича "течно сребро". Научните му трудове твърдят, че гръцките алхимици вярвали, че живакът е компонент на всички метали. През този период живакът се използва за лечение на кожни заболявания.

Аюрведическите лекарства, дори тези, които се използват днес, могат да съдържат както живак, така и други метали като олово и арсен. В аюрведическата медицина съществуват две направления: в едното се прилагат само билкови препарати, а другото (Rasa Shastra – науката за минералите; науката за живака) комбинира билковите лекове с метали (живак, олово, желязо, цинк), минерали (слюда) и скъпоценни камъни (перли).

>>> Живак и неговите съединения

Приложенията на отровния метал в по-късните векове

Първите сигурни и описани експерименти за установяване на токсичността на живака върху животни са извършени от ал-Рази (IX в.) и Авицена (XI в.). Те препоръчват употребата му да се ограничи и да се използва само външно например при кожни заболявания.

Парацелз (XVI в.) описва лекарство, състоящо се от сяра и соли или оксиди като живак, мед, желязо, антимон, бисмут и олово. Особено важен се оказва металът при епидемията от сифилис, която избухва в Европа през XV в. По онова време била популярна фразата "Една нощ с Венера и цял живот с живак" по отношение на лечението на венерическата болест и използваните средства. Арабските отвари с отровното вещество все още се помнели и използвали за лечението на заболяването, но също така се предлагали хапчета и мехлеми от сублимат и каломел. Последният е препарат от живачен хлорид, много разпространен от XVI до XX в. като катартик (средство, улесняващо или насърчаващо дефекацията), също така и за терапия при коремен тиф, заушка и други състояния. Лекарят и политик Бенджамин Ръш препоръчва каломела при психични разстройства и жълта треска, когато тя предизвиква епидемии във Филаделфия в края на XVIII в.

>>> Смъртта на Наполеон може да е предизвикана от рак на стомаха и фатална доза каломел

Има сведения, че американският президент Ейбрахам Линкълн преди да заеме важния държавнически пост е взимал хапчета, съдържащи живак и известни под името "синя маса". Не е ясно защо ги е приемал, но историците подозират състояния като запек, главоболие и депресия. Количеството отровен метал, което се влагало в тези хапчета, е близо 100 пъти по-голямо от днешните препоръки на Агенцията за опазване на околната среда в САЩ (EPA). Специалистите смятат, че симптомите на тежка депресия, гневните пристъпи, треперенето и затрудненото ходене при Линкълн вероятно са породени от токсичното лекарство. Може би президентът е забелязал какво му причинява "синята маса" и след избирането му е намалил или спрял употребата й.

Продуктите с живак са широко разпространени в годините на двете световни войни, най-често като капсули и като антисептици за рани. Органичните препарати, съдържащи метала, са създадени през 20-те години на XX в. и прилагани масово като диуретици, но след излизането на пазара на тиазидите през 50-те години спират да се използват.

В по-близко време консервантът тиомерсал, който е на основата на живак и се използва във ваксините, предизвика дискусии и през 2001 г. е премахнат от ваксините за деца в САЩ.

След откриването на пеницилина през 40-те години и хлоротиазида през 1957 г., както и нови по-ефективни и сравнително безопасни вещества, лечението на различни заболявания с живак прекъсва.

Статията е част от историята на:

• История на странните методи на лечение и лекарства