История на Ордена на Свети Йоан от Йерусалим

От 1050г.

Орденът на хоспиталиерите, носещ официалното име „Суверенен орден на хоспиталиерите на Свети Йоан от Йерусалим“, е едно от най-известните католически учреждения в сфера. Причината за това е, че от началото на 12-ти век в редиците на Йоанитите постъпват и рицари, посветили живота си на отвоюване на Светите земи.

Първите сведения за Ордена от Йерусалим са още от самото падане на града в ръцете на кръстоносците. По това време редиците на Йоанитите се състоят единствено от монаси, които специализират в грижата за болни и ранени. Те пристигат, за да се борят с тропическите епидемии, които са непознати за европейците, а освен това служат и като военни медици.

През 1099-та година Ордена създава първата средновековна болница в региона. Тя се намира в издигнатия манастир „Свети Йоан Кръстител“ и работи по методи, които се считат за изключително напредничави за Тъмните векове. Монасите настаняват всеки болен в собствено легло, пациентите се хранят отделно и пият от собствени кани. Тези мерки намалят възможността от възникване на епидемии, което прави болницата предпочитано лечебно заведение както за обикновените воини, така и за аристокрацията.

В резултат на това Хоспиталиерите започват да се разрастват и постепенно придобиват солидно влияние и богатство в Светите земи. По това време в редиците на членовете започват да влизат и рицари от Европа. Първоначално те са млади мъже, които търсят своето място в непознатата територия, но скоро орденът се превръща в същинска институция за кръстоносците. През 1113-та година папа Паскал Втори издава официална була, с която обявява Йоанитите за самоуправляващ се рицарски орден.

Разбира се, Хоспиталиерите не са единственият рицарски орден. По това време политиката на сепарация и децентрализация в държавите от Стария свят е в своя разцвет и всеки благородник се стреми да се добере до някакъв вид автономия. Затова знатните воини от Светите земи създават учреждения, ползвайки се с политическата свобода на Църквата.

Разцветът на Хоспиталиерите е прекъснат от падането на Йерусалим. След като градът преминава в ръцете на сарацините, щабът на ордена се измества в Акра, а след това участва в множество битки за удържане на територии в днешна Сирия и Палестина. През това време институцията се милитаризира почти изцяло, като лекарската дейност остава силно на заден фон.

В продължение на две столетия Хоспиталиерите резидират на Родос. Известният гръцки остров се намира в близост до мюсюлманските владения в Мала Азия и Сирия, затова и е изключително удобен за войнствената организация. За разлика от Тевтонския орден и Тамплиерите, Йоанитите остават верни на борбата с ислямската инвазия. През 1524-та година обаче рицарите са прогонени от Егейско море след военна кампания на Османската империя.

Останали за пореден път без главен щаб, Хоспиталиерите успяват да се сдобият с остров Малта, който им е подарен от императора на Свещената римска империя. Владетелят дарява малкия архипелаг на Ордена, тъй като територията има ключова роля за контрола над корабоплаването в Средиземно море. Първоначално Йоанитите не са особено впечатлени от новия си дом, но постепенно превръщат една от изоставените крепости в западната част на острова в истинско пристанище, където разполагат своя флот.

През 1565-та година Малта е обсадена от османския флот. Хоспиталиерите, под ръководството на Жан дьо ла Валет, разполагат със 7 000 души, но благодарение на добрата си военна подготовка успяват да отблъснат 40 000-ната армия на нашествениците. Битката става известна в цяла Европа, тъй като слага край на турската инвазия в Средиземноморието.

Залезът на Хоспиталиерите настъпва с идването на Новото време. През този период религията и свързаните с нея организации губят своята автономия и изкуствено поддържан престиж. Затова остров Малта става известен като свърталище на чревоугодници и леки жени. Две могъщи държави решават да се възползват от отслабването на ордена - Франция и Русия. Руският цар Павел I предлага да стане покровител на Йоанитите, като в замяна участва в административните дейности на средиземноморската територия. Целта на монарха е да създаде своя военна ваза в този отдалечен от Санкт Петербург регион.

Наполеон обаче решава да осуети намеренията на Русия и през 1798-ма година нахлува на острова и принуждава ордена да предаде земите си и да капитулира. Следват няколко много тежки години за Йоанитите, които първо отсядат в руската столица, а след това се пръскат из Европа и Америка.

В наши дни Суверенният орден на Хоспиталиерите на Свети Йоан от Йерусалим все още съществува, но единствено като лекарска и благотворителна организация. Седалището е в Рим, но има клонове в цял свят. Институцията и до днес остава напълно суверенна и административно се ползва с всички права на независима държава, макар да няма никакви територии. Към началото на 21-ви век членовете са около 12 000, като жените имат равни права с представителите на силния пол.

Редактор: Георги Динев