История на хавана - едно от най-старите медицински приспособления

От -1550г. до 1999г.

Хаванът и пестикът са едни от най-популярните прибори в професионалната кулинария. Комплектът се състои от отворена купа, направена от метал, дърво, камък или керамика и чукало, направено от същия материал. Макар днес ежедневната употреба на подобен уред да не е наложителна, в миналото почти всяко семейство разполага с поне един брой.

Предполага се, че хаванът е изобретен още през Неолита, като в началото се използва за стриване на зърнени култури и семена. Постепенно обаче предметът придобива все по-специализиран облик, което от своя страна води до появата на няколко вида хавани - за стриване на подправки, за направа на брашно, за биене на масло, за направа на извлеци и т.н.

Медицинските хаванчета се появяват през Бронзовата епоха. Причината за това е обособяването на фармакологията като занаят. Разбира се, става въпрос за стриване на лековити растения, минерали и други органични съставки. За пръв път подобен инструмент е описан в Еберсовия папирус, написан в Древен Египет преди около 3600 години. Този документ се смята за най-старият медицински труд в света.

Медицинските хаванчета обикновено са сравнително дълбоки, но по-дребни от обикновените. Най-често са направени от фин камък или керамика. В древността се използват за стриване на билки на прах, както и за смесване на някои козметични вещества. В миналото лековете и козметичните продукти се произвеждат от едни и същи хора.

Следващото писмено споменаване на предмета е от римския поет Ювенал. Той пише за важността на уреда при приготвянето на всевъзможните лекарства, продавани из улиците на Вечния град. Смята се, че в продължение на стотици години хаваните, ползвани от аптекарите и знахарите, нямат стандартизирана форма, а по-скоро следват предпочитанията на различните лечители. За това свидетелстват няколко ренесансови картини, изобразяващи фармацевтични ателиета.

Първият специализиран вид хаванче, предназначен единствено за стриване на лечебни субстанции, е така наречения хаван Уеджуд (англ. - Wedgwood mortar). Моделът е създаден през 1759-та година и е направен от удобна керамична материя. Средно грапавите стени на уреда са изключително удобни за задържане на праха, така че да не се разпръсква при удар из целия съд.

В началото на 20-ти век се появява механичната версия на хавана. Тя се нарича Retschmill и е създадена за индустриална употреба. Те работят на ток и могат да мелят много по-големи количества вещества. Днес тези уреди се ползват на практика от всяка една фармацевтична компания, произвеждаща лекарствени таблетки.

Механичните хавани се състоят от свързани чрез система от зъбчати колелца купа и чукало. Съвременните уреди имат множество степени на работа и могат да стриват изсушени или влажни съставки. Съдът, служещ за стриване, може да се изработи от метал, буково дърво или пластмаса, в зависимост от предпочитанията на фармацевтите или използваните материали.

Днес хаванчетата в класическия си вид се ползват най-вече от кулинарите. Приложенията на предмета са за стриване на подправки директно преди готвене или за смесване на продукти. В конвенционалната медицина ръчните уреди са рядкост. Използват се най-вече в народната медицина или за приготвяне на експериментални количества от новосъздадени медикаменти. Въпреки това хаванът и пестикът остават един от най-разпознаваемите символи на медицината и фармацията.

Редактор: Георги Динев