Монахът лечител, който обичал да яде жаби

От 1235г. до 1316г.

През Средновековието и Ренесанса алтернативната медицина се изразява в радикално нови лекарства или методи за приготвянето им. Алхимията например се смята за по-удобен начин за синтезирането на различни лекарствени препрати. Някои реформатори като швейцарския лекар Теофраст Бомбаст фон Хохенхайм, по-известен като Парацелз, превръща алхимията в основа за всички критики към тогавашната медицина. Но три века преди Парацелз един доминикански монах на име Николас Полски (1235-1316) предлага вероятно най-радикалната и крайна средновековна медицинска реформа. Какво е неговото предложение? Яденето на жаби, змии, гущери и скорпиони може да излекува всяка ваша болежка…

Николас е германец, роден в Силезия, днес област в Полша. За него не се знае много преди постъпването му в Доминиканския орден около 1250 г. Не много след това той се мести в Монпелие, за да учи и преподава медицина. Около 1270 г. се връща в Силезия и влиза в доминиканския манастир в Краков, където се грижи както за душевното, така и за физическото благоденствие на хората.

Николас е известен и харизматичен лечител. Малко след завръщането му в Силезия, той се превръща в главна фигура на движението за алтернативна медицина, което процъфтява в тази област в края на XIII в. Той е един от любимците в двора на Лешек Черни, херцогът на Сиерадз, и един от най-просветените средновековни принцове.

Определено може да заявим, че методите на Николас са меко казано нетрадиционни. Той призовава за завръщане към природните методи на лечение и смята, че жабите, скорпионите, змиите и гущерите притежават свръхестествени лечебни способности. За разбиване на камъни в пикочния мехур той препоръчва на пациента да пие приготвената от него „змийска пудра“, смесена с вино, два пъти дневно. За да направи лекарството още по-силно, той добавя жаби на прах. Най-добрата и силна от всички отвари е направена от змии, жаби и скорпиони на прах. Николас прави таблетки от сушени жаби, които предписва като лек за слабо сърце и болни очи, както и при проблеми със съня.

Едно от любимите лекарства на монаха е змийска плът, приготвена спрямо подробни инструкции, описани в трактата му Experimenta magistri Nicolai (Експериментите на учителя Николас, сборник с негови лекове). Николас препоръчва на кралете, херцозите и благородниците да не пропускат хранене. Освен това змийското месо според него е полезно за всички и съветва хората да го консумират винаги, когато успеят да се сдобият с него. Поради тази причина херцогът Лешек заповядва влечугите да се сервират в двора му.
Николас е отявлен противник на ортодоксалната медицина, зародила се в древна Гърция и т. нар. схоластична школа – така се появява творбата му Antipocras (буквално против Хипократ). В този полемичен спор в стихотворна форма Николас защитава своите емпирични методи и твърди, че те са излекували по чудодеен начин много хора в целия латински свят, като на тях противопоставя традиционните терапии на лекарите. Монахът смята, че лицензираните лекари разчитат повече на написаното в книгите, отколкото на опита; отхвърля приноса на Гален и издига на пиедестал „народната мъдрост“, която според него е доказателство на кого Бог е разкрил най-дълбоките тайни на природата.

Николас не е шарлатан. Той добива образованието си в епоха, в която схоластичната школа е на голяма почит, но пламенно отхвърля тази медицинска традиция. Неговият странен и отблъскващ арсенал от лекарства е основан на принципа, че „колкото по-мръсни, отвратителни и често срещани са нещата, толкова по-голяма част“ са част от чудните добродетели, които Бог е дал на цялата природа. Съответно лековете, направени от най-изобилните и презрени създания, са по-мощни от ценните и известни лекарства, препоръчвани от ортодоксалната медицина.

Церемония по приготвянето на териак

Но лековете на Николас не са вдъхновени от народната медицина. Идеите му произлизат от едно класическо лекарство, създадено от гръцкия цар Митридат и описано за първи път от Гален – териакът. То съдържа поне 65 съставки, включително плът от внимателно дисектирана пепелянка и едновременно го отвращавало и вдъхновявало. Твърди се, че всеки компонент от отварата кореспондира с точно определена част и функция на човешкото тяло.

За медицинската школа в Монпелие, чудодейните и необясними способности на териака са притеснителна аномалия, която не може да се обясни с наличните познания. Но за Николас древният лек е просто змийско месо, а всичко останало безполезен пълнеж.

Странната медицинска практика на монаха лечител привлича много последователи. Вече известен хирург, той съставя трактата Hübsch Chirurgia (Изящна хирургия). През 1316 г. крал Владислав Ниския, който обединява пръснатите полски региони под една монархическа корона, дава на Николас привилегията и феодалните права над три села в Малополското войводство.

Така Николас умира като богат човек, доказвайки че дори през Средновековието алтернативната медицина би могла да се окаже печеливш бизнес.

по статията работи: Величка Мартинова