Каква била диетата на древните бойци-нинджа

От 1487г. до 1604г.

През 15-ти и 16-ти век за Япония настават тежки политически времена. Централната власт е лишена от авторитет, а локалните владетели враждуват помежду си за всяко парче земя. В резултат на това зачестяват и убийствата на благородници. В тази зловеща атмосфера, високо в долините на планинската префектура Мие, се заражда кланът Шиноби, известен днес със своите легендарни бойци - нинджите.

Емблематичните за източната култура воини - нинджа съществуват между 1487-ма и 1604-та година. Те стават известни с ефективните си техники на покушение, ненадминатите си умения за прокрадване и проникване в строго охранявани сгради и майсторското боравене с множество оръжия. Името на клана всява страх в сърцата на японците в продължение на повече от век.

За да могат бойците от планините Мие да поддържат невероятните си умения на високо ниво, те не само тренират ежедневно, но и спазват строга диета. За съжаление няма почти никакви запазени автентични текстове, описващи техниките на воините Шиноби, както и тяхното меню.

С общи усилия учените от Япония и Западния свят успяват да съберат малкото достоверни сведения, подсказващи ни какъв е бил живота на легендарните убийци. Изследователите установяват, че бойците от страховития клан се хранят с продукти, добивани от фермерите в родната им префектура. Основните ястия на масата на воините са кафяв ориз, просо, мисо, скакалци, змии и жаби.

Някои историци смятат, че воините произвеждат храната си сами, подобно на будистките монаси. Според тях отглеждането на растителни култури и ловът на дребни животни е част от дневната рутина на клана. Други са на мнение, че бойците закупуват продоволствията от най-близките ферми. И двете тези са еднакво възможни, но до момента няма твърди доказателства за нито една от тях.

Интересен аспект от диетата на нинджите е избягването на храни, засилващи телесната миризма. На легендарните убийци било абсолютно забранено да консумират чесън, целина, люто, червено месо и остри подправки. Тези продукти трябва да се избягват, тъй като понякога на бойците се налага да се спотайват с дни в нечий товар, за да могат да достигнат незабелязано целта си.

Тъй като воините от клана Шиноби не бива да са по-тежки от 60 килограма, обилното хранене става табу за всички членове на братството. Те ядат по два пъти на ден, като избягват мазните ястия. Това било от изключителна важност за тях, тъй като на убийците често се налага да се провират през тесни прозорци, да висят по тънки въжета и да балансират върху плоскости, по-малки от ходилата им. Затова хранителният им режим цели да осигурява максимално количество енергия, без да се поглъщат мазнини.

От един от най-достоверните източници - книгата Бансеншукай - разбираме, че нинджите приготвят специални пътни провизии, с които се запасяват по време на поход. Членовете на клана Шиноби произвеждат свои „таблетки против гладуване“. Специфичното ястие се приготвя от варен сладък картоф, ориз, канела и пъпки от водна лилия. Друга запазена рецепта, която влизала в употреба на убийците, е за направа на питателна закуска от кора на бор, женшен и ориз. Продуктите се смесват в купа, след което се сваряват на водна пара.

Друг важен компонент в багажа на нинджите са „таблетките против жажда“. Те се приготвят от стрити на прах ръжен мухъл и захар, примесени с пюре от плода умебоши. Днес това ястие се използва от японците като метод за борба с махмурлук, тъй като помага за бързата хидратация на тялото.

Гореизброените храни са изключително важни за воините от клана Шиноби, тъй като по време на техните мисии те имат ограничен достъп до прясна храна, която е богата на микро и макро елементи. Понякога убийците стоят спотаени в затворени помещения с дни, причаквайки жертвите си, като през това време разчитат изцяло на собствените си запаси.

За съжаление учените не разполагат с много информация за всекидневните навици на обвитите в мистерия наемници от японското Средновековие. Предполага се, че след като кланът престава да съществува, много от записките на Шиноби са унищожени. Изследователите пресяват достоверните късчета знание от текстове, писани векове след като легендарните воини изчезват от историята. Но дори и малкото, което научаваме за нинджите, е невероятно и способно да заплени въображението ни.

Редактор: Георги Динев