Айну – коренното население на Япония, притежаващо европеидни черти

От 201г. до 2019г.

Япония е безспорно едно от най-интересните места в Източна Азия. Страната на изгряващото слънце е разположена върху няколко големи и стотици по-малки острови. Тъй като японците живеят в продължение на много години в почти пълна изолация, техните култура, архитектура и изкуство са уникални и лесно разпознаваеми дори за обикновените хора. Населението на страната също има своите характерни особености. Обикновено японците са сравнително ниски, очите им са дръпнати, а телата им са доста слабо окосмени.

Народът айну – коренните жители на Япония

В най-северните части на страната, на остров Хокайдо, живее една малка етническа общност, която привидно няма нищо общо с останалите жители на архипелага. Името на тази общност е айни (наричани още айну, ебису, емису или Едзо – по старото име на остров Хокайдо). Те носят дрехи, украсени с животински кожи, имат широки очи, които при някои представители са сини или зелени, тъмнокестеняви чупливи коси и изключително бяла кожа. Мъжете от племето айну изпъкват с дългите си бради, каквито японците от южните острови не могат да си пуснат по чисто физиологични причини.

Човек би предположил, че странният етнос, който изглежда доста не на място сред народите от Далечния изток, е съставен от потомци на европейски колонисти. Оказва се обаче, че айну пристигат в Северна Япония преди самите японци. Генетично изследване показва, че обитателите на Хокайдо имат сходство с отдавна изчезналите ловци от неолитната култура Джомон, която е доминиращата в региона народност до 3-ти век след Христа. Самите айну пазят легенда, в която се разказва, че техните прадеди са живели стотици години на островите, след което от океана пристигнали Децата на слънцето (така те наричат останалите японци).

>>> Северен Сентинел - островът, който не е докоснат до модерната цивилизация

Днес повечето айну говорят на японски, но само допреди няколко десетки години хиляди души са говорили на отделен език, който няма нищо общо с японския, както и с която и да е реч по света. Това е резултат от факта, че етносът е част от изчезнала под вълните на времето култура. Подобен „езиков остров“ има и в Европа – баските от западните Пиренеи говорят на реч, която няма нищо общо с останалите езици и наречия.

Интересна е и изповядваната от айну религия. Коренните жители на Хокайдо вярват в духовете на природата. Те смятат, че всеки вид животно е аватар на един от боговете. Символ на върховния им бог е мечката. Един от техните древни ритуали е отглеждането на мече в селото, към което се отнасят като към дете. След като горският обитател порасне, бива принасян в жертва на духовете на природата.

Айну били ловци-риболовци, събирачи на плодове, гъби и корени. Живеели в пълна хармония с природата. Къщите се строяли близо до водоем, Дрехите се изработвали от животинска кожа, обувките от рибена или животинска кожа, от тъкани, добити от дървесна кора или от коприва.

Произход на племето айни

Дълги години произходът на странното племе остава пълна мистерия. Това се дължи на факта, че японското правителство се опитва да заличи културата на айну в продължение на над 100 години. Всъщност етносът е официално признат за коренното население на Япония едва през 2019 година. През десетилетията на асимилация представителите на необикновения народ губят почти изцяло своите бит, култура и език. Властите им забранявали да говорят езика си, да практикуват своите ритуали и да запазят културата си. Много дълъг период от време хората, принадлежащи към този етнос, са дискриминирани и асимилирани. Именно затова днес самоопределящите се като айну хора са едва 25 000, а едноименният език се говори като майчин от едва 15 души, които до един са на преклонна възраст.

Айну са коренното население, обитаващо остров Хокайдо, североизточната част на о. Хоншу, Курилските острови, о. Сахалин и полуостров Камчатка. Едни от последните проучвания сочат, че айну произлизат от културите Епи-Джомон (Epi-Jоmon) от Хокайдо и Охотск (Okhotsk). 

Изследването на идентифицираните хаплогрупи* и хаплотипове*, принадлежащи на хора от Охотския археологически период, показва, че съществува тясна генетична връзка между тях и други североизточни азиатски популации. Установена е хаплогрупа Y1 и народите, които я носят у себе си, населяват най-вече Северна Азия и Сибир. Същата хаплогрупа се открива и в ДНК на айну на Хокайдо, макар и в по-малък процент.

На база анализ на намерени артефакти от Охотската култура, свързани с ритуал за изпращане на мечка, характерен и за айну, археолози правят извода, че народът на Охотск се е слял с този на Сацумон (преки потомци на Джомон на Хокайдо), което от своя страна предизвиква появата на културата и народа на Айну. Археологическият период Джомон от японската история датира от 14 000 до 300 г. пр. н. е., а Охотският - през последната половина на първото хилядолетие и началото на второто по земите на Сахалин, Хокайдо и Курилските острови.

В наши дни белезите от дискриминационата и асимилационна политика, която са провеждали японските власти спрямо айну, са почти непреодолими и дълбоки. Но с официалното им признаване за коренно население постепенно интересни факти от тяхната култура и бит стават популярни сред японците. Реставрират се техни селища, създават се музеи, потомци на айну искат да се върнат към своите корени, ресторанти предлагат традиционни менюта. Макар все още да не могат да разчитат на пълноценното признаване на правата им, айну се опитват да се впишат и да заявят себе си в съвременното японско общество.

* хаплотип - термин от популационната генетика, означава група от алели в организъм, която се наследява от единия родител.

* хаплогрупа - термин от същата наука, означава група от подобни хаплотипове, които споделят общ прародител с мутация на полиморфизъм с един нуклеотид.

Статията е част от историята на:

• История на необичайните култури, етноси и народи