Айни – коренното население на Япония, притежаващо европеидни черти

От 201г. до 1997г.

Япония е безспорно едно от най-интересните места в Източна Азия. Страната на изгряващото слънце е разположена върху няколко големи и стотици по-малки острови. Тъй като японците живеят в продължение на много години в почти пълна изолация, техните култура, архитектура и изкуство са уникални и лесно разпознаваеми дори за обикновените хора. Населението на страната също има своите характерни особености. Обикновено японците са сравнително ниски, очите им са дръпнати, а телата им са доста слабо окосмени.

Народът айни (айну) – коренните жители на Япония

В най-северните части на страната, на остров Хокайдо, живее една малка етническа общност, която привидно няма нищо общо с останалите жители на архипелага. Името на тази общност е айни (наричани още айну, ебису, емису или Едзо – по старото име на остров Хокайдо). Те носят дрехи, украсени с животински кожи, имат широки очи, които при някои представители са сини или зелени, тъмнокестеняви чупливи коси и изключително бяла кожа. Мъжете от племето айни изпъкват с дългите си бради, каквито японците от южните острови не могат да си пуснат по чисто физиологични причини.

Човек би предположил, че странният етнос, който изглежда доста не на място сред народите от Далечния изток, е съставен от потомци на европейски колонисти. Оказва се обаче, че айни пристигат в Северна Япония преди самите японци. Генетично изследване показва, че обитателите на Хокайдо имат сходство с отдавна изчезналите ловци от неолитната култура Йомон, която е доминиращата в региона народност до 3-ти век след Христа. Самите айни пазят легенда, в която се разказва, че техните прадеди са живели стотици години на островите, след което от океана пристигнали Децата на слънцето (така те наричат останалите японци).

Днес повечето айни говорят на японски, но само допреди няколко десетки години хиляди души са говорили на отделен език, който няма нищо общо с японския, както и с която и да е реч по света. Това е резултат от факта, че етносът е част от изчезнала под вълните на времето култура. Подобен „езиков остров“ има и в Европа – баските от западните Пиренеи говорят на реч, която няма нищо общо с останалите езици и наречия.

Интересна е и изповядваната от айни религия. Коренните жители на Хокайдо вярват в духовете на природата. Те смятат, че всеки вид животно е аватар на един от боговете. Символ на върховния им бог е мечката. Един от техните древни ритуали е отглеждането в селото на мече, към което се отнасят като към дете. След като горският обитател порасне, бива принасян в жертва на духовете на природата.

Произход на племето айни

Дълги години произходът на странното племе остава пълна мистерия. Това се дължи на факта, че японското правителство се опитва да заличи културата на айни в продължение на над 100 години. Всъщност етносът е официално признат едва през 1997 година. През десетилетията на асимилация представителите на необикновения народ губят почти изцяло своите бит, култура и език. Именно затова днес самоопределящите се като айни хора са едва 25 000, а едноименният език се говори като майчин от едва 15 души, които до един са на преклонна възраст.

Въпреки това фрагменти от традиционния бит на етноса са достигнали и до наши дни. Странният народ е описан за пръв път от руски антрополози, които смятат, че коренното население на Хокайдо е дошло преди хилядолетия от западен Сибир или Урал, прекосявайки почти цяла Азия. Затова айни имат европеидни черти, а езикът им е уникално съчетание между японски и някакъв угро-фински диалект.

Оказва се, че истината за произхода на етноса е съвсем друга. Глобално ДНК изследване, обхващащо народи от целия свят, показва, че коренното население на Япония има най-много общи гени с жителите на индийския Андамански архипелаг. Резултатите изненадват учените, тъй като андаманците са с много тъмна кожа и африкански черти на лицето. Друг сходен по генотип народ са берберите от Сахара.

Тези на пръв поглед налудничави резултати всъщност се оказват доста логични. Според антрополозите айни, андаманците и берберите са наследници на втората вълна от хора, напуснала Люлката на човечеството, намираща се в днешна Етиопия. По пътя мигриращата група се е разделя на източна и западна част. Източната част достига до днешна Азия, а западната – до Северна Африка.

Тръгналата на изток общност потегля преди повече от 50 000 години и се заселва в поречието на големите реки в днешен Китай. Оттам се разпръсква из цяла Източна Азия и всяка популация създава своя уникална култура. С идването на новите вълни от заселници тези общества са асимилирани, като последните остатъци от тръгналите от Африка хора са андаманците и айни. Именно затова двата народа са толкова различни по отношение на външните белези – живеят толкова дълго в различен климат, че имат време да се приспособят физически към специфичните условия на ареала.

Днес айни се опитват да възродят своята уникална култура, като едновременно с това се стараят да са адекватна част от японското общество. Забелязва се увеличаващ се интерес към традиционните за тях обичаи.

Статията е част от историята на:

• История на необичайните култури, етноси и народи