Начало История на медицината Айни - коренното население на Япония, притежаващо европеидни черти

Айни - коренното население на Япония, притежаващо европеидни черти

От 201г. до 1997г.

Айни - коренното население на Япония, притежаващо европеидни черти - изображение

Япония е безспорно една от най-интересните места в Източна Азия. Страната на изгряващото слънце е разположена върху няколко големи и стотици по-малки острова. Тъй като японците живеят в продължение на стотици години в приблизителна изолираност, техните култура, архитектура и изкуство са уникални и лесно разпознаваеми дори за обикновените хора. Населението на страната също има своите характерни особености. Обикновено японците са сравнително ниски, очите им са дръпнати, а телата им са доста слабо окосмени.

В най-северните части на страната, на остров Хокайдо, живее една малка етническа общност, която привидно няма нищо общо с останалите жители на архипелага. Името на тази общност е Айни. Те носят дрехи, украсени с животински кожи, имат широки очи, които при някои представители са сини или зелени, тъмнокестеняви чупливи коси и изключително бяла кожа. Мъжете от загадъчното племе изпъкват с дългите си бради, каквито техните съграждани от южните острови не могат да си пуснат по чисто физически причини.

Ловец от племето айниЧовек би предположил, че странният етнос, който изглежда доста не на място сред народите от Далечния изток, е съставен от потомци на европейски колонисти. Оказва се обаче, че айни са пристигнали в Северна Япония преди самите японци. Генетично изследване показва, че брадатите обитатели на Хокайдо имат сходство с отдавна изчезналите ловци от неолитната култура Йомон, която е доминиращата в региона народност до 3-ти век след Христа. Самите Айни пазят легенда, в която се разказва, че техните прадеди са живели стотици хиляди години на островите, след което от океана пристигнали Децата на слънцето (така те наричат останалите японци).

Днес повечето айни говорят на японски, но само до преди няколко десетки години хиляди души са говорили на отделен език, който няма нищо общо с японския, както и с която и да е реч по света. Това е резултат от факта, че етносът е част от изчезнала под вълните на времето култура. Подобен „езиков остров“ има и в Европа - баските от западните Пиринеи говорят на реч, която няма нищо общо с останалите езици и наречия.

Японски турист, хванал ритуално мече на айни Интересна е и изповядваната от айни религия. Коренните жители на Хокайдо вярват в духовете на природата. Те смятат, че всеки вид животно е аватар на един от боговете, като символ на върховния им бог е мечката. Един от техните ритуали без аналог е отглеждането на мече в селото, към което жителите се отнасят като към дете. След като горският обитател порасне, бива принасян в жертва на духовете на природата.

Дълги години произхода на странното племе остава пълна мистерия. Това се дължи на факта, че японското правителство се опитва да заличи културата на айни в продължение на над 100 години. Всъщност етносът е официално признат едва през 1997-ма година. През десетилетията на асимилация представителите на необикновения народ губят почти изцяло своите бит, култура и език. Именно затова днес самоопределящите се като айни хора са едва 25 000, а едноименният език се говори като майчин от едва 15 души, които до един са старци.

Въпреки това фрагменти от традиционния живот на етноса са достигнали и до наши дни. Странният народ е описан за пръв път от руски антрополози, които смятат, че коренното население на Хокайдо е дошло преди хилядолетия от западен Сибир или Урал, прекосявайки почти цяла Азия. Затова айни имат европеидни черти, а езикът им е уникално съчетание между японски и някакъв угро-фински диалект.

Оказва се, че истината за произхода на етноса е съвсем друга. Глобално ДНК изследване, обхващащо народи от целия свят, показва, че коренното население на Япония има най-много общи гени с жителите на индийския Андамански архипелаг. Резултатите изненадват учените, тъй като андаманците са с много тъмна кожа и африкански черти на лицето. Друг сходен по генотип народ са берберите от Сахара.

Отляво - мъж от етноса айни, отдясно - андаманец

Тези на пръв поглед налудничави резултати всъщност се оказват доста логични. Според антрополозите айни, андаманците и берберитеса наследници на втората вълна от хора, напуснала Люлката на човечеството, намираща се в днешна Етиопия. По пътя мигриращата група се е разделила на източна и западна част. Източната част е достигнала до днешна Азия, а западната - Северна Африка.

Карта на миграциите на предците на айни

Тръгналата на изток общност потегля преди повече от 50 000 години и се заселва в поречието на големите реки в днешен Китай. Оттам се разпръсква из цяла Източна Азия и всяка популация създава своя уникална култура. С идването на новите вълни от заселници тези общества са асимилирани, като последните остатъци от тръгналите от Африка хора са андаманците и айни. Именно затова двата народа са толкова различни физически - живели са толкова дълго в различен климат, че са имали време да се приспособят физически към специфичните условия на ареала.

Днес айни се опитват да възродят своята уникална култура, като едновременно с това се стараят да са адекватна част от японското общество. Забелязва се увеличаващ се интерес към традиционните за тях обичаи.

Редактор: Георги Динев

Статията е част от историята на:

5.0, 3 гласа

БИБЛИОГРАФИЯ

Източник: www.tofugu.com

Снимки: www.tmurrayarts.com

www.tofugu.com

en.wikipedia.org / lareleveetlapeste.fr

www.pinterest.com

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ИсторияЛайфстайлСнимкиСпортЗдравни съветиНовиниЛюбопитноДиетиАлт. медицинаРецепти