Сексуалната култура във феодална Япония: свобода в отношенията, хомосексуалност и проституция

От 1603г. до 1868г.

По отношение на сексуалността и вижданията относно секса Япония има няколко периода. В далечното минало за страната била характерна пълната откритост на сексуалното изразяване и поведение както между хората, така и в литературата и изобразителното изкуство. Най-свободен в това отношение бил периодът Едо (1603-1868 г.), който ражда и такива популярни фигури като гейшите, кабуки актьорите, самураите и т.н. Тази освободеност може да се дължи на липсата на строга религиозна норма. На Запад църквата и християнската религия определят и налагат отношението към секса и интимността, докато в Япония отсъства тази стигма и не се налага моралният срам като инструмент за подчиняване на хората. В Страната на изгряващото слънце е важна строгата класова система, която е на базата на конфуцианството и която поставя на преден план статуса и уважението на личното пространство.

В последващите периоди в Япония се налага един друг подход, повлиян най-вече от стремежа страната да се доближи до модерния Запад. Започва да се ограничава сексуалната свобода, забранява се проституцията. И до днес азиатската държава е странна смесица от напредналост във всяко едно отношение и традиционализъм.

Отворено общество по отношение на секса

Сексуалността в Страната на изгряващото слънце може да се каже, че няма общо като начин на поведение и като начин на развитие в сравнение с тази в континентална Азия. Конфуцианският възглед за брака, който в основата си издига на пиедестал целомъдрието, не е присъщ за Япония. Също така моногамията не се спазва - женените мъже често прибягват до услугите на платени жрици на любовта. Самата проституция в страната винаги е била на почит и има дълга история там.

Отделно японците умеели и нескрито се наслаждавали на т.нар. шунга (shunga) - еротична рисунка, най-често под формата на гравюра върху дърво. Вероятно порнографията в Япония е възникнала в началото на периода Едо (1603-1868 г.). В буквален превод шунга значи "пролетни снимки" - празнуване на удоволствието от правенето на любов в красиви картини, които отразяват сексуалното желание като напълно естествено.

Порногравюрите изобразяват взаимното привличане както между двата противоположни пола, така и между представители на един пол, което се смята за нормално. Шунга била достъпна и за мъжете, и за жените, тя се разглеждала както между приятели, така и между партньори. Изображенията служели и за образоване на млади двойки, подобно на индийската Кама Сутра. Най-честите поръчители на гравюрите били мъжете, но шунга е откривана и в зестрата на млада булка, което навежда на мисълта, че била ценена и от жените.

За разлика от Китай и Индия, където сексът е натоварен с митично и религиозно значение, в Япония това не е така. Остроумието и хуморът намират сериозно място в темата за сексуалността и присъстват чрез евфемизми, алюзии, поезия и сексуално свързани истории. Именно тези културни наслоявания са позволили на японците и до днес да гледат на секса като на натуралистично и приятно изживяване.

Еднополовите отношения в Япония

В епохата Едо се появява една ключова дума - уакашудо или шудо (wakashudo), която означава "пътят на младите". С това наименование се обозначава традицията на хомосексуализма в Страната на изгряващото слънце от Средновековието до Реставрацията на Мейджи.

Уакашудо като концепция е наследник на наншоку, термин, произлизащ от китайския будизъм и употребяван за означаване на мъжката хомосексуалност. В буквален превод гласи "мъжки цветове" и обозначава отношения между по-възрастен мъж и младо момче. Терминът се популяризира от монаси, които изучавали будизма в Китай и го пренесли в Япония, той описва връзка между двама монаси. Единият - чиго (chigo) е млад, едва стъпил в пубертета, другият - ненджа (nenja) е по-възрастен. Отношенията между тях прекъсват, когато чиго стане пълнолетен, пораснал мъж, което много напомня за традициите, характерни за Древна Гърция и Древен Рим. Макар да е учудващо, че наншоку има религиозен произход, това е обяснимо, тъй като шинтоизмът и будизмът гледат по друг начин на сексуалността и хомосексуалността за разлика от християнството. Именно във времената преди християнството да бъде прието като официална религия сексуалните отношения между двама мъже са били приети - пример са римската и гръцката култура. Но след разпространението на християнството хомосексуалността отишла в графата "грях", а сексът бил просто средство за размножаване.

В шинтоизма положителната нагласа към секса е породена от легендата за възникването на японските острови - те са плод на сношението между две божества. В будизма и хетеросексуалните, и хомосексуалните отношения се смятат за голяма пречка пред монасите и монахините по пътя им към просветлението, но не се класифицират като "лоши".

Християните биха разбрали подобни връзки като похот или сатанински подтик, докато в Япония по време на периода Едо мисленето е, че по-възрастен мъж се влюбва в по-млад заради положителна кармична връзка между двамата.

Самураите и хомосексуалността

Самураите в Япония и в целия свят имат славата на пазители на честта и достойнството. Воините най-често били обучавани и образовани в манастири, като в основата стояли будистките принципи. Начинът им на живот не предполага чест контакт с жени, дори по мирно време те били разположени най-често в самото ядро на градовете.

При самураите всичко е подчинено на йерархията - по-младите членове трябва да се подчиняват и да служат на по-възрастните по време на своето обучение. Единият получава образование и се научава да се придържа към вековните ценности на уважение към възрастните и господаря, другият получава неоспорима лоялност. Именно затова наншоку, съответно японската му версия уакашудо, добре пасва в някои направления с идеалите на самураите.

Проституцията и кабуки театрите

След 1600 г. в Япония настъпва период на мир и тогава се проявяват две явления - все повече хора настъпват към градовете и кастата на самураите започва да губи от своите власт и богатство за разлика от средната класа и търговците. Това е една от основните причини ерата на уакашудо да приключи при японските воини и да се развие главоломно в кабуки театрите.

За историята не е непознато нравите на елита да бъдат лесно усвоени от по-нисшите класи. Така се случва и със самураите и новите богаташи - търговците. Поради развиването на урбанизацията и привличането на все повече хора, които си търсят работа в градовете, търговците с течение на времето значително увеличават богатството си. С новите възможности, които им дават свобода на действие, започват да подражават на социалната класа, която е над тях, в това число и за уакашудо. Онези, които не можели да плащат целодневно да им е под ръка слуга или чирак, прибягвали до проститутки, за да уталожат желанията и самотата си. Също така сериозното редуциране на богатството на самурайската класа драстично намалява желаещите да бъдат обучавани за елитни войници, както и възможностите за поддържане на по-млади ученици. По този начин проституцията се превръща в лесното решение за онези, които практикуват уакашудо.

Кабуки театърът е измислен от жена - Изумо но Окуни, която представя пред публиката невиждано до този момент съчетаване на танц, драма и интересна история само от жени. През 1629 г. кабуки е забранено да се изпълнява заради прекалената еротичност и оттогава всички роли се представят от мъже. Женските образи са поети от млади момчета с по-женствен вид и с по-високи гласове. Малко след това кабуки театърът започва да привлича мъже и жени, които си търсят красиви младежи. В традиция се превръща практиката популярните кабуки актьори да имат любовници и покровители и от двата пола. Правителството прави опити да наложи известни правила за външния вид и ролите да изглеждат по-мъжествено, но се проваля. Артистите, които не блестели с толкова талант и не били известни, ставали проститутки, за да свързват двата края. Дори имало мъжки проститутки, които минавали за кабуки чираци, наричали ги кагема. Нерядко те били продавани като наемни слуги в бордеи и театри още като деца. Пред периода Едо са силно предпочитани от представители на търговската класа, а широко разпространената проституция е една от причините да приключи "златният век на хомосексуализма" в Япония.

Със старта на периода Мейджи властите вече предприемат нови мерки за ограничаване на проституцията. Това съвпада с внасянето и стремежа в Япония да се наложат западният морал и начин на живот. Поради тази причина на хомосексуалността престава да се гледа с добро око, тя преминава в графата "грях", но следите от миналото остават в многобройните литературни и изобразителни произведения.

Статията е част от историята на:

• История на хомосексуалността