Начало История на медицината Как немски алхимик открива фосфора, пробвайки да извлече сребро от урина

Как немски алхимик открива фосфора, пробвайки да извлече сребро от урина

От 1630г. до 1710г.

Как немски алхимик открива фосфора, пробвайки да извлече сребро от урина - изображение

Още от Античността учените от Древна Елада и Египет експериментират с превръщането на материали в нови, непознати суровини. Днес ние знаем, че променянето на веществата е следствие от химични процеси, които се задействат чрез нагряване, охлаждане или смесване на различни елементи. В наши дни химиците са наясно, че обикновените метали не могат да се превърнат в злато или сребро по никакъв начин. През Ренесанса обаче експериментаторите, занимаващи се с мистичната наука алхимия, са на мнение, че превръщането на олово в злато е абсолютно постижим процес.

Подобна била целта на немския алхимик Хениг Бранд. Той е роден през 1630-та година в Хамбург и още от малък е запленен от научните експерименти. Своите юношески години прекарва като чирак в ателието на виден стъклар. Там Бранд се научава да създава най-различни колби и епруветки. Преди да се сдобие с титлата „майстор“ и да отвори собствена леярна, бъдещият алхимик е привикан на военна служба.

През 17-ти век Европа е разтърсена от продължителен военен конфликт, наречен от историците Тридесетгодишната война. Тя е резултат от настъпилите културни реформи в държавите, които не са съгласни със средновековните методи на управление, диктувани от католическата църква. За щастие Хениг Бранд се присъединява към армията в самия край на опустошителните сражения и само след няколко години е освободен от военна служба.

Хениг Бранд Вместо да продължи със своето обучение за стъклар, Бранд си избира ново, много по-експериментално поприще. Той решава да се занимава с алхимия. Неговата главна цел е да открие формулата за изработване на митичния „Философски камък“. За легендарния артефакт се смята, че може да превръща с едно докосване обикновените метали в злато или сребро.

Тъй като алхимикът не разполага с големи финансови възможности, той се жени за богата девойка, която е известна със своето значително семейно наследство. След като жена му е напълно склонна да инвестира в смелото начинание, Бранд се отдава изцяло на химичните си опити. Първоначално се опитва да синтезира „Философски камък“, смесвайки изначално скъпи елементи. Внезапната смърт на съпругата му го принуждава да работи с по-евтини суровини и дори временно да преустанови делото си.

Останал без дарител или личен бюджет, с който да финансира своите опити, Бранд решава да се ожени повторно, този път за богатата вдовица Маргарет от Хамбург, която е силно впечатлена от заниманията на своя годеник. След като бракът е сключен, немският експериментатор продължава да се опитва да синтезира вещество, което да превръща обикновените суровини в ценни метали.

В новия си дом в Хамбург Бранд решава, че опитите му с вряща вода са неуспешни, заради бедният химически състав на използваната течност. Затова алхимикът започва да използва за своите разтвори човешка урина. Според него по-богатото съдържание на вещества ще спомогне за по-добра химична реакция. Макар да не успява да създаде „Философски камък“ чрез кипене на урина, той неволно съумява да извлече друго интересно вещество, за което светът не е чувал през 17-ти век - фосфорът.

Фосфор в епруветкаНаходката е открита при нагряване на престояла в херметически затворен съд урина. При кипване от течността на дъното започва да се отделя червен гел, а от гърлото на нагрятата епруветка се разнасят светещи пари, които избухват в пламъци в контакт с чистия въздух. Впечатлен от странната реакция, Бранд успява да изолира част от тези пари, които при охлаждане преминават в твърдо агрегатно състояние. Германецът нарича новооткритото вещество фосфор, което в буквален превод от гръцки означава „носител на светлина“.

Тъй като по това време научните открития се пазят в тайна, никой извън домакинството на Бранд не разбира за успешния синтез. Самият алхимик смята, че откритието му е разочароващо, тъй като единственото му приложение е за осветяване на тъмни помещения. Въпреки това той описва процеса, необходим за получаване на фосфор, в своята автобиография. Съвременните химици откриват една солидна грешка в експериментите на немския учен. Той е убеден, че солеността на урината възпрепятства синтезът на светещия метал, което е абсолютно невярно. Затова за извличането на малко количество от веществото Бранд използва голямо количество урина, което се набавя трудно, взимайки се предвид, че суровината се „произвежда“ изцяло от откривателя.

Разбира се, алхимикът все пак намира приложение на новооткритото вещество. Той замества свещите в дома си с херметически затворени стъкленици, пълни с фосфор. В автобиографията си пише, че металът не се нуждае от постоянно излагане на слънце, а произвежда свое собствено зеленикаво сияние. Немецът споменава още, че излъчваната светлина е достатъчна за четене на текстове през нощта.

Поради потайността на Хениг Бранд за откривател на фосфора дълго време се смята англичанинът Робърт Бойл.

Редактор: Георги Динев

5.0, 2 гласа

БИБЛИОГРАФИЯ

Източник: www.thevintagenews.com

Снимки: www.jewelpedia.net

alchetron.com

all-about-glowsticks.weebly.com

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ОткритияИстория