Как немски алхимик открива фосфора, използвайки урина

От 1630г. до 1710г.

Още от Античността учените от Древна Елада и Египет експериментират с превръщането на материали в нови, непознати суровини. Днес ние знаем, че променянето на веществата е следствие от химични процеси, които се задействат чрез нагряване, охлаждане или смесване на различни елементи. В наши дни химиците са наясно, че обикновените метали не могат да се превърнат в злато или сребро по никакъв начин. През Ренесанса обаче експериментаторите, занимаващи се с мистичната наука алхимия, са на мнение, че превръщането на олово в злато е абсолютно постижим процес.

Пътят на немския алхимик Хениг Бранд преди откритието му

Целта на немския алхимик Хениг Бранд била да намери това, което и мнозина в епохата на Ренесанса търсели - философския камък. Но до постигането на откритието си той извървял дълъг път. Роден е през 1630-та година в Хамбург и още от малък е запленен от научните експерименти. Своите юношески години прекарва като чирак в ателието на виден стъклар. Там Бранд се научава да създава най-различни колби и епруветки. Преди да се сдобие с титлата „майстор“ и да отвори собствена леярна, бъдещият алхимик е привикан на военна служба.

През 17-ти век Европа е разтърсена от продължителен военен конфликт, наречен от историците Тридесетгодишната война. Тя е резултат от настъпилите културни реформи в държавите, които не са съгласни със средновековните методи на управление, диктувани от католическата църква. За щастие Хениг Бранд се присъединява към армията в самия край на опустошителните сражения и само след няколко години е освободен от военна служба.

Вместо да продължи със своето обучение за стъклар, Бранд си избира ново, много по-експериментално поприще. Той решава да се занимава с алхимия. Неговата главна цел е да открие формулата за изработване на митичния философски камък. За легендарния артефакт се смята, че може да превръща с едно докосване обикновените метали в злато или сребро.

Тъй като алхимикът не разполага с големи финансови възможности, той се жени за богата девойка, която е известна със своето значително семейно наследство. След като жена му е напълно склонна да инвестира в смелото начинание, Бранд се отдава изцяло на химичните си опити. Първоначално се опитва да синтезира философски камък, смесвайки изначално скъпи елементи. Внезапната смърт на съпругата му го принуждава да работи с по-евтини суровини и дори временно да преустанови делото си.

Останал без дарител или личен бюджет, с който да финансира своите опити, Бранд решава да се ожени повторно, този път за богатата вдовица Маргарет от Хамбург, която е силно впечатлена от заниманията на своя годеник. След като бракът е сключен, немският експериментатор продължава да се опитва да синтезира вещество, което да превръща обикновените суровини в ценни метали.

Как Хениг Бранд открива фосфора

В новия си дом в Хамбург Бранд решава, че опитите му с вряща вода са неуспешни заради бедния химически състав на използваната течност. Затова алхимикът започва да използва за своите разтвори човешка урина. Според него по-богатото съдържание на вещества ще спомогне за по-добра химична реакция. Макар да не успява да създаде философски камък чрез кипене на урина, той неволно съумява да извлече друго интересно вещество, за което светът не е чувал през 17-ти век - фосфора.

>>> Разстройства на обмяната на фосфора

Находката е открита при нагряване на престояла в херметически затворен съд урина. При кипване от течността на дъното започва да се отделя червен гел, а от гърлото на нагрятата епруветка се разнасят светещи пари, които избухват в пламъци в контакт с чистия въздух. Впечатлен от странната реакция, Бранд успява да изолира част от тези пари, които при охлаждане преминават в твърдо агрегатно състояние. Германецът нарича новооткритото вещество фосфор, което в буквален превод от гръцки означава „носител на светлина“. Годината, през която той прави откритието си, е 1669 г.

Тъй като по това време научните открития се пазят в тайна, никой извън домакинството на Бранд не разбира за успешния синтез. Самият алхимик смята, че откритието му е разочароващо, тъй като единственото му приложение е за осветяване на тъмни помещения. Въпреки това той описва процеса, необходим за получаване на фосфор, в своята автобиография. Съвременните химици откриват една солидна грешка в експериментите на немския учен. Той е убеден, че солеността на урината възпрепятства синтеза на светещия метал, което е абсолютно невярно. Затова за извличането на малко количество от веществото Бранд използва голямо количество урина.

Разбира се, алхимикът все пак намира приложение на новооткритото вещество. Той замества свещите в дома си с херметически затворени стъкленици, пълни с фосфор. В автобиографията си пише, че металът не се нуждае от постоянно излагане на слънце, а произвежда свое собствено зеленикаво сияние. Немецът споменава още, че излъчваната светлина е достатъчна за четене на текстове през нощта.

Поради потайността на Хениг Бранд за откривател на фосфора дълго време се смята англичанинът Робърт Бойл.