Същност и значение на алхимията

Терминът алхимия е създаден в латинска Европа през XII в., но произлиза от арабския език. С него се обозначава философия, свързана с астрологията, чиято традиция очевидно е много по-древна. Подобни думи се откриват във всички древни езици, понякога с различно значение, но по някакъв начин свързани с алхимията. Гърците, китайците и индийците наричали алхимията "Изкуството" или с термини, означаващи някаква промяна или трансмутация. Целта и на двете дисциплини е да се открие връзката между човека и космоса и тя да бъде използвана в полза на човечеството. Първата цел може да бъде определена като научна, а втората – като технологична. Астрологията се занимава с връзката на човека с небесните тела, а алхимията – връзката на човека със земната природа. Но разликата между двете дисциплини не е толкова ясно изразена, тъй като и двете се интересуват от влиянието на звездите върху явленията на Земята. Нещо повече, и двете вярват, че всичко в небето и на Земята се случва по волята на Създателя.

Химичната страна на алхимията се състои в безнадеждно сложни поредици от нагряване на сложни смеси от веществас неясни наименования, но изглежда в тази усложненост лежи една относителна простота. Металите злато, сребро, мед, олово, желязо и калай са познати много преди зараждането на алхимията. Течният метал живак е известен на хората много преди 300 г. пр. н. е., когато се появява както в източни, така и в западни източници, и е изключително важен за алхимията. Сярата, "камъкът, който гори", е също толкова важен. Той е известен на човечеството още от праисторически времена – както в оригинална форма, така и като продукт при протичането на някои металургични процеси (например изпичане на серни руди). Живакът е свързан в повечето от останалите метали и, когато се обработва със сяра, образува цветни прахове (сулфиди). Самият живак се среща в природата в червения сулфид, цинобъра, който също така може да бъде създаден по изкуствен път. Всички тези процеси, като изключим последния, били известни на металурзите, които ги предали на алхимиците. А живакът се употребява като лечебно средство в медицината под различни форми, в продължение на хилядолетия.

Алхимиците започват да изпитват върху металите действието на редица корозивни соли, главно витриоли (медни и железни сулфати), стипци (алуминиеви сулфати на калия и амония) и хлориди на натрия и амоняка. Така се откриват способностите на арсена да оцветява металите. Всички тези материали, с изключение на хлоридите на амоняка, са известни от древни времена в Китай, Индия, Персия, арабските земи и европейския континент. Амониевият хлорид става известен на запад благодарение на китайски трактат от II в. Това съединение е изключително важно за алхимията защото по време на сублимация се разпада на антагонистични корозивни материали, амоняк и солна киселина, които веднага атакуват металите. До IX век той се добивал от един единствен източник – Планината на пламъците (Хуо-йен шан в Централна Азия).

Обработката и експериментите с тези вещества довежда до откриването на първите минерални киселини, чиято история започва през XIII в. в Европа. Първата открита киселина вероятно е азотната, направена чрез дистилирането на калциев нитрат и витриол или стипца. По-трудно се оказва откриването на сярната киселина, която е дистилат на витриола или стипцата, но изисква устойчиво на корозия и нагряване оборудване. Най-трудно се създава солната киселина, която се дистилирана от обикновена сол или амоняк и витриол или стипца, тъй като изпаренията на тази киселина не може просто да кондензират, а трябва да се разтворят във вода.

"Трансмутация" е ключова дума за алхимията и тя може да бъде разгледана по няколко начина: като промени от различен характер, които могат да се определят като химични, физиологични (от здраве към болест), трансформацията от старост към младост или дори преминаването от физическия към свръхестествения свят. Алхимическите промени винаги са позитивни и никога не включват в себе си разпад, освен когато той е преходна фаза при процес с "щастлив край". Алхимията иска да постигне великите човешки "блага": богатство, дълголетие и безсмъртие.

Но алхимията не е първата дисциплина, която се стреми към постигането на тези цели – нейни предшественици са религията, медицината и металургията. Първите химици са металурзите, които вероятно са едни от най-успешните практикуващи "Изкуството" през античността.  Техните знания произлизат не от науката, а от фолклора и религията. Миньорът и металургът, подобно на земеделеца, ускоряват естественото узряване на плодовете на земята и действията им са свързани по религиозно-магически начин с природата. В примитивните общества металургът често е член на религиозния кръг от хора, които се занимават с обслужването на култа към боговете.

Първите домогвания към естествената философия, началото на онова, което се нарича научна гледна точка, също предхождат алхимията. Системата от петте почти идентични основни елемента е позната в Китай, Индия и Гърция: природата се състои от антагонистични противоположни сили – горещо и студено, положително и отрицателно, мъжко и женско и т. н.; т. е. примитивната версия на съвременната концепция за енергията. Въз основа на подобни астрологични наблюдения, философите намират връзка между елементите, планетите и металите. На кратко, и химичното изкуство, и философските теории за природата са еволюирали много преди появата на алхимията.

по статията работи: Величка Мартинова

Статията е част от историята на:

• История на алхимията като основополагаща наука за фармакологията