Начало История на медицината 5-тимата най-влиятелни алхимици на средновековието

5-тимата най-влиятелни алхимици на средновековието

От 720г. до 1727г.

5-тимата най-влиятелни алхимици на средновековието - изображение

Преди Менделеев да направи Периодичната таблица, е имало алхимия. Много известни и имените учени са се изкушавали от мистичната алхимия и магическа страна на науката.

Хилядолетната практика се основава върху идеята, че металите по някакъв начин могат да бъдат преобразувани, за да се създадат благородни метали – злато, сребро, платина.

Алхимията се заражда около 100 години и процъфтява през средновековието. Отчасти лежи върху експериментална основа, отчасти върху магията. Повечето алхимици търсят вълшебното вещество, наречено философски камък, което може да направи човека безсмъртен и да превръща обикновените метали в злато.

Алхимиците смятат, че светът е изграден от 4 основни елемента: вода, земя, огън и въздух. Въпреки това погрешно схващане, те все пак са прави за едно: възможно е да създадеш злато от други материали, въпреки че процесът е по-скъп от самото злато. Но все пак е възможно.

Алхимиците проправят пътя на съвременната химия и фармакология. Вижте кои са едни от най-ярките личности сред тях, творили и експериментирали през средновековието.

ДжабирДжабир ибн Хайян (720-815)

Джабир ибн Хайян е известен персийски учен и алхимик, който живее около 720-815 г.

Понякога е наричан "бащата на ранната химия". Освен това е астролог, инженер, географ, философ, физик, фармацевт и както вероятно предполагате алхимик.

Той е най-известния мюсюлмански алхимик и се смята, че се е опитвал да разработи начин за създаване на живи същества от химически разтвори.

Назначен е като придворен алхимик в двора на халиф Харун ал-Рашид, което му дава възможност да провежда своите изследвания в легендарната лаборатория Байт ал-Хикма, която за съжаление е унищожена от монголците през 1258 г.

Някои от писанията на Джабир се разпространяват в Европа под името на Гебер.


Папа Йоан XXIIПапа Йоан XXII (1249-1334)

Папа Йоан е начело на папството между 1316 и 1334 г. Докато повечето хора го помнят като човека, който реорганизира структурата на Църквата, за да работи по-ефективно, той също така издава интересен декрет, който заклеймява практикуването на алхимията през 1317 г.

Декретът твърди, че практиката е не само теологично погрешна (човекът променя нещо, което Бог е създал), но и морално безотговорна (експлоатира бедните с фалшиво злато).

Въпреки че някои възприемат новия закон като антинаучен, Йоан XXII всъщност е един от най-либералните покровители на образованието и науката в историята.

По онова време се носели слухове, че самият папа практикува алхимия и издава декрета само за да сложи край на клюките.

След смъртта си той оставя цяло съкровище от бижута и златни и сребърни монети – колегите му алхимици твърдели, че са създадени от самия него.

Джон ДийДжон Дий (1527-1608)

Джон Дий се смята за един от най-големите умове на времето си в няколко научни области, включително математиката и астрономията.

Интелектът му, в комбинация с високопоставените му връзките, впоследствие му осигуряват място като съветник в двора на кралица Елизабет I.

Но околният свят не е единственото нещо, което интригува Дий. Той също така вярва в магията и алхимията – и прекарва последните три десетилетия от живота си, опитвайки се да комуникира с ангелите.

През 1659 г. няколко ръкописа, които обясняват в подробности усилията му за контакт с небесните сили, са публикувани под заглавието "Истинска и правдива връзка с онова, което години наред се предава между д-р Джон Дий и някои духове".

За Дий, интересите му – наука и магия – изобщо не били взаимоизключващи се. Все пак и двете неща се основават на желанието да разберем и подчиним света около себе си.

Но той живее във времена, когато разделението между научното и духовното е непреодолимо.

Когато кралица Елизабет умира, той бива презрян и умира в бедност (въпреки всичко, което е допринесъл за британската култура, включително термина "Британска империя").

Репутацията му е възстановена векове след това и днес той е известен като човека с най-голямата библиотека в Европа и причината кралица Елизабет да вземе решението за колонизиране на Северна Америка.

Тихо БрахеТихо Брахе (1546-1601)

Тихо Брахе е датски благородник, който искал всичко да се прави както трябва.

Неговите наблюдения на астрономични феномени са пет пъти по-точни от вторите най-добри предположения за времето си. Той е първият, който изказва твърдението, че луната се върти около Земята, а другите планети се движат около Слънцето. Това, за което греши, е, че Слънцето се върти около Земята.

Брахе е един от легендарните астрономи, които извършват наблюденията и откритията си с просто око. Не е изненадващо, че покрай звездобройството Брахе се заинтересува от значението не небесните тела – интерес, който го отвежда до алхимията.

Той възприема астрономията като енергията, която свързва духовния и физическия свят. Освен това се опитва да създаде билкови лекове за чумата и треската. 

Исак Нютон (1643-1727)

Много може би ще се изненадат, че Исак Нютон – един от най-влиятелните и ортодоксални учени в историята – също е извършвал изследвания в областта на алхимията.

Исак НютонВъпреки че много от записките му са изгубени в известния пожар в лабораторията му, се смята, че той се интересувал най-много именно от алхимията, включително изследванията в търсене на философския камък и създаването на сребро и злато от химически разтвор.

Въпреки че повечето от вас свързват Нютон с падащата ябълка и гравитацията и механичния му поглед върху начина, по който работи всичко в нашия свят, се предполага, че е бил по-заинтересован от свръхестествените сили, отколкото от гравитационните.

"Нютон не е първия от епохата на разума, а последния от магьосниците," казва Джон Мейнард Кейнс.

по статията работи: Величка Мартинова

Статията е част от историята на:

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

източник: http://all-that-is-interesting.com/five-influential-alchemists

снимки: hall-that-is-interesting.com; wikimedia.org

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА