Неуспешен опит на монаси за предпазване от чумата води до създаването на луксозна козметика

От 1221г.

През Средновековието, в средата на 14 в. във Флоренция настъпва адът. Черната смърт - чумата, за няколко месеца преобръща живота на жителите й и оставя десетки и стотици трупове след себе си. Тогавашните лекари не могат и не знаят как да спрат нейното нашествие.

Хората, а и средновековните лекари си обяснявали появата на чумата с миазмата. Понятието тръгва още от Древна Гърция и с него се обозначавала лоша миризма, изпарения, излъчвани от разлагащи се материи. Според тогавашните разбирания те разболявали хората и предизвикали страшната епидемия.

И тук на сцената се появяват монасите от един манастир, намиращ се в покрайнините на Флоренция, които отглеждали в своята градина билки, цветя и други растения. От тях светите отци приготвяли лечебни мехлеми, еликсири, тинктури и балсами както за собствена употреба, така и в помощ на енориашите си. След разпространението на чумата монасите започнали да комбинират смеси, аромати, тамян и други продукти, с които се опитвали да преборят миазмата. Братята продавали серия от силни аромати и ароматизирани води, които хората да използват като защита срещу болестта. Макар козметичните изделия да не изпълнили задачата, за която били създадени, те поставили началото на една ера в козметиката, която и до днес е запазила естественото и бутиково съдържание в своите продукти и се е превърнала в символ на луксозното качество.

Началото на Санта Мария Новела

Много преди времето, когато органичните сапуни, билковите детергенти и препаратите за почистване заливат пазара, отваря врати "Officina Profumo-Farmaceutica di Santa Maria Novella" ("Парфюмо-фармацевтичната работилница към базиликата Санта Мария Новела"). Тази световноизвестна козметична и фармацевтична компания стартира своя знаменит живот като обществена болница във Флорентинския манастир през 13-ти век. Независимо дали се касае за европейски аристократ, отчаяно търсещ лек за импотентност, или за пациент от работническата класа, издирващ най-новия дезодорант, "Санта Мария Новела" е мястото, което трябва да бъде посетено.

Основана през 1221 г. в покрайнините на Флоренция, Италия, базиликата "Санта Мария Новела" първоначално е построена до малка църква от 9-ти век, известна като "Санта Мария деле Вин" (Santa Maria delle Vigne) или "Лозята Богородични", възприели името на средновековните плодородни лозови масиви, растящи край крепостните стени на града. За да успокоява страданията, а и да приспива страховете на болните енориаши във Флоренция, една изобретателна и търговски ориентирана група от доминикански монаси предприема действия. Започва да разработва рецепти за билкови мехлеми, тинктури и парфюми, предназначени да се борят с най-различни заболявания и неразположения - от бременност до чума. Най-ранните илачи на монасите са създадени с похватите на алхимията, съчетаваща познатите средновековни научни техники с мистичните и духовни традиции.

Когато църквата е заместена от много по-внушителната базилика, която е завършена през далечния 14 век, новата сграда е преименувана на "Санта Мария Новела" ("новела", означава "нова" на италиански език). Но дори когато градът разширява обхвата си и извън стените си, монасите остават все така съсредоточени върху богатството си от облагородена лечебна флора. Някои от билковите им растения са култивирани от различни краища на Италия, но има и екзотични билки, които се използват в експериментални лекарства. Освен няколкото кратки прекъсвания по време на световните войни, бизнесът функционира непрекъснато от основаването му и доставя на лоялните си клиенти билкови лекарства и естествена козметика повече от 800 години.

Две основни събития променят съдбата на малката аптека на Санта Мария Новела. Първото е, когато през 1348 г. във Флоренция започва епидемията от чума. Именно тогава монасите се заемат с мисията да създадат природни лечебни продукти. Въпреки всичко, опитите им за борба с болестта "удрят на камък". Повече от половината от населението на града губи живота си, отнет от Черната смърт (в рамките на само няколко години от появата на първото огнище на епидемията).

>>> Епидемията от чума в Италия

През 1353 г. градът едва не се разпада вследствие на трагедията, причинена от чумата. Тя дори влиза в творчеството на писатели като Джовани Бокачо, който я включва в своя "Декамерон" - сборник от истории, разказвани от група млади италианци, изолирани от зловещата чума във вила на хълм край Флоренция.

Изолацията явно била е единственият надежден метод да се избегне Черната смърт. В религиозна книга на монасите една от най-добрите препоръки е хората да отидат и да живеят край хълмовете. Книгата дава съвети за проветряването на помещенията, а на миряните - да носят предмети, напоени със силен парфюм. Идеята е, че ако не усетят "миризмата" на чумата, то хората няма как да се разболеят.

В определен момент от изследванията си монасите забелязват нещо любопитно. Те забелязват, че розовите листенца са устойчиви на някои вредители. Стигат до извода, че дестилирането на венчелистчетата би могло да създаде дезинфектант, предпазващ хората от пагубното влияние на бубонната чума. Тяхното откритие изобщо не сработва, но до 1380 г. те усъвършенстват този тоник на базата на розовата вода. Продуктът все още е един от най-продавани и днес.

Макар че много от манастирските лечебни средства не действат по предназначение, репутацията им като козметични продукти с разнообразни приложения се разраства. Така няколко столетия по-късно скромните аптекари имат щастието да се превърнат в перфектните посланици на една постепенно утвърждаваща се във времето марка, без дори да са насочвали действията си в тази посока.

Катерина Медичи популяризира продуктите на монасите

През 1533 г. Катрина де Медичи, която по това време е част от най-влиятелното и състоятелно семейство във Флоренция, се омъжва за Анри II (краля на Франция). Много преди това дамата вече е сред главните благодетели на региона. По тази причина Катрина поръчва на монасите от Санта Мария Новела да създадат нов уникален аромат, за да отпразнува сватбата си.

Монасите смесват етеричните масла с алкохол, а не с маслиново, бадемово масло или оцет, както се правят повечето парфюми дотогава. Те смятат, че алкохолът ще предаде парфюмния аромат на кожата, без да я оставя мазна и така приятната миризма ще се запази задълго. Скоро парфюмът на Медичи прави аптеката известна в цяла Италия и в отделни части на Франция.

Тъй като търсенето на продуктите се увеличава в далечните краища на Европа, то монасите решават да разгласят фармацевтичния си бизнес пред широката общественост. През 1612 г., под ръководството на Франджиоло Марчичи, бизнесът официално се преименува на "Officina Profumo–Farmaceutica di Santa Maria Novella", а с благословията на великия херцог на Тоскана магазинът започва да носи почетната титла "Фирма на Негово Кралско височество".

Стари и нови приложения на продуктите

Днес музеят в "Officina Profumo-Farmaceutica di Santa Maria Novella" притежава няколко ценни артефакта от по-ранните "инкарнации" на аптеката. В допълнение към керамичните съдове за съхраняване на лечебните и козметични смеси и стъкларията, използвана за дестилация, музеят съхранява и няколко от редките книги на братята, датиращи от преди векове (като например "Хербарии" на английски език, в който е описана таксономията на растенията от познатия дотогава свят). Тези ценни ръкописи дават добра представа за различните методи на лечения, които монасите прилагат. Те предлагали лекове за състояния от нежелана бременност до третиране на лудост и настинка. Доминиканските братя обновявали книгите си, когато Магелан донесъл в Италия растения от своите пътувания до новите територии. Няколко от ранните парфюмни композиции на монасите се произвеждат и днес, макар че те вече не се предписват за третиране на тежки заболявания. Светите отци се опитвали да лекуват различни патологични състояния, което в крайна сметка води до създаването на основа, върху която са произведени немалко съвременни козметични средства и ликьори. Популярен пример е яркочервеният ликьор, известен като "Alkermes", приготвян по рецепта, разработена през 1743 г. По-късно в композицията са включени канела, карамфил, кардамон, кориандър, ванилия и розова вода. В началота ликьорът се давал на жените непосредствено след раждане, за да им се помогне във възстановяването, а и за да облекчи болката при раждане. Днес се използва в направата на торта, която се нарича "Zuppa Inglese".

Продуктът "Elisir de China", в чиито състав влиза хининовата кора, се е консумирал от хора, засегнати от малария или треска. Днес той е считан за едно от най-добрите изделия от каталога на марката. Друго популярно творение е "Aceto Aromatico" (ароматен оцет), който е известен и като "Оцет на седемте крадци". Датира от началото на XV век и историята разказва, че само по една част от рецептата била известна на всеки от седемте крадци. Така продуктът можел да се приготвя само когато седмината били заедно. Те използвали рецептата, за да се защитят, когато ограбвали домовете на хора, засегнати от чума. По-късно, оцетът влизал в употреба като лек за бързо свестяване след припадъци. Днес течността се продава като стимулант и освежител за въздуха.

Други традиционни рецепти включват пастилите, наречени "Pasticche di Santa Maria Novella" - те са антиспазмолитичен седатив, известен като "Acqua di Melissa". Успокояващият агент "Acqua de Santa Maria Novella" пък първоначално се ползвал като средство срещу женска истерия.

До средата на 19-ти век обхватът на компанията вече е глобален, както се вижда от стенописите на търговските стаи, изобразяващи четири големи континента - Европа, Азия, Африка и Америка - където се произвеждат съставките и се продават продуктите. Доходът от козметиката на компанията помага за издръжката и възстановяването на съседната църква "Санта Мария Новела". Но след обединението на италианската държава през 1861 г. католическата църква е принудена да се откаже от своите имоти и да ги предаде на новото централно правителство.

Дамяно Бени е последният монах, който управлява аптеката, въпреки че чрез специална договорка му е позволено да предаде бизнеса на своя племенник - Чезаре Аугусто Стефани през 1869 г. Монасите трябва да отдадат собствеността на аптечната сграда на град Флоренция. От този момент нататък миряните управляват компанията, въпреки че имотът все още е под управлението на дългосрочен договор за наем с града. Макар че ръководството се е променя, фирмата спазва ангажимента си да произвежда висококачествени натурални съставки за своите рецепти.

С годините се променят и вкусовете на клиентите. Докато съвременният парфюм има фин и цветен аромат, древният е остър и пищен, предизвикващ спомени за по-суровите аромати на средновековна Флоренция. Тогавашните потребности на мъжете и жените били напълно различни от днешните - парфюмът бил предназначен да прикрие миризмата на пот, така че трябвало да бъде много, много силен.

Но дори технологията, медицината и градският живот да се изменят драстично, "Officina Profumo-Farmaceutica di Santa Maria Novella" избягва краткотрайните тенденции и остава вярна на корените си. Разчитайки на вековни рецепти, компанията неволно открива различен вид "алхимия". А именно - рецептата за успех.

Статията е част от историята на:

• История на чумата
• История на козметиката от древността до наши дни