Как са възприемали древните култури женската менструация

От -2000г. до 1850г.

В определени общества и развиващи се страни все още съществува стигма около менструалния цикъл. Но вероятно можете да си представите колко по-зле е било преди векове и хилядолетия. Древните хора не са разполагали с достатъчно знания за човешката биология и репродуктивна система и възприемали женското кървене като нещо нередно или признак за нараняване – явление, което на всичкото отгоре кореспондира с фазите на луната, което им навявало мисълта, че тук е замесена някаква магия. Хилядолетия наред на жените се поставяли етикети и религиозни стигми, свързани с месечния им цикъл. Някои народи възприемат явлението като свещено и мистично, а други като прокълнато и демонично.

Отношението на древните народи към менструацията е сходно: те просто избягват да я обсъждат и може би се правят, че дори не съществува. Поради тази причина тя е напълно съзнателно изтривана от писмената история на човека.

Въпреки че жените имат месечен цикъл още преди човешкият вид напълно да еволюира до Homo sapiens, древните народи са ни оставили много малко информация по този въпрос. Вероятно това се дължи на факта, че повечето писари и летописци са мъже. В резултат на това не е ясно дали отношението на жените към тази естествена физиологична черта е била същата като на мъжете. В гинекологичните трактати на бащата на медицината Хипократ, пише, че прекомерното "маточно" ежемесечно кръвотечение се е възприемало като "нездраво".

Много е вероятно в древността жените да са имали по-малко менструации, отколкото днес, поради често срещаното недохранване, или пък менопаузата да е настъпвала по-рано – например на 40, както отбелязва Аристотел. Въпреки това съществуват малко доказателства как са се справяли жените с месечното си кръвотечение.

Историците знаят, че в много части на древния свят жените в цикъл са се свързвали с магията, мистичните сили и чародейството. Плиний Стари, римски хронист и естествен философ, например пише, че по време на менструация голата жена може да предотврати градушки и светкавици и дори да прогони вредителите от житните ниви. И то без да споменаваме убиването на пчели, замъгляването на огледала и затъпяването на оръжия само с един поглед. Той също така твърди, че менструалната кръв подлудявала кучетата. Освен това при пролетната сеитба, гърците смесвали менструална кръв с вино и я разпръсквали над полето, за да се увеличи плодородността на почвата.

В митологията на индианското племе маи има легенда, която твърди, че менструацията е наказание, наложено на Богинята на Луната – олицетворение на жените, сексуалността и плодородието – която не се подчинила на брачните норми и правила любов с Бога на Слънцето. Менструалната й кръв се съхранявала в 13 съда, в които тя магически се превръщала в змии, насекоми, отрова и дори болести. Да ви напомня случайно на нещо? Например на кутията на Пандора?.Но индианците също така смятали, че кръвта може да се превърне и в лечебни растения и билки.

Често менструалната кръв се използва за направата на магии, заради вярването, че има пречистващи способности и може както да защити, така и да прокълне. Според папируса Еберс в Древен Египет вагиналната кръв се използва в различни лекарства, като включително хората я пиели. В библейски времена евреите се подчинявали на законите на Талмуда. В древната книга е описан "нида" – онзи мръсен период от месеца, в който жените трябва да бъдат отлъчени от обществото, защото могат да "заразят" другите само с едно докосване. Дори предметите, пипнати от тях по време на нида, трябвало да бъдат благословени от равин, преди отново да бъдат използвани. След седемдневния период жената извършвала ритуал за самопречистване, преди отново да се върне в обществото.

Мюсюлманските обичаи, заложени в Корана, наподобяват тези на древните евреи – жената трябвало да се отдели от социума за известен период от време и да отправя молитви към бог. Освен това на мъжете било забранено да се развеждат с жените си, когато те са неразположени.

Въпреки тези медицински и митологични вярвания за менструацията, не е напълно ясно какво са използвали жените в древността вместо тампони и превръзки. Най-вероятно са употребявали парчета плат, които перели и ползвали многократно, както и тампони, направени от папирус или дървени пръчици, увити с лен – описани в египетските папируси. Древните римлянки пък използвали превръзки от вълна. В Лексикона "Суда" (византийска енциклопедия) пише, че Хипатия, една от първите жени учени в историята (IV в.) замеря един от своите ухажори с парцал, използван за санитарни цели. Но е напълно възможно и да не са използвали абсолютно никакви средства за лична хигиена.

През Средновековието нещата не се променят особено. Европейците вярвали, че могат да облекчат болезнения месечен цикъл със следната рецепта: взимате една жаба, изгаряте я в едно гърне, след което носите праха й в кесийка близо до вагината си, пише специалистката по средновековна история Ейми Лайсънс.

Средновековните французи, от своя страна вярвали, че ако жена, прави секс в онези дни от месеца, тя ще роди чудовища, а кръвта й ще инфектира и разяде мъжкия полов орган. Но това не е всичко. Една средновековна монахиня на име Хилдегард фон Бинген вярвала, че менструалната кръв може да лекува проказа.

Познанията на хората за женската менструация остават доста бегли чак до XIX в., когато лекарите осъзнават, че тя е свързана с овулацията и зачеването. Преди това повечето медици (а и основно мъже) вярвали, че жените трябва да кървят ежемесечно, за да „охладят страстите си” и истеричната си природа. Но това вече е друга история...

По статията работи: Величка Мартинова