Католицизмът в Италия през 18 век: Сексуален тормоз над жени в изповедалнята

Историкът Гиада Пицони от European University Institute в Италия проучва насилието над жените в миналото и как те са се справяли с него. Особен научен интерес проявява към сексуалното насилие по време на изповед в Италия през 18-и век. Католичките влизат в изповедалнята с надежда да споделят тревогите, съмненията и надеждите си. Там те засягат деликатни въпроси, свързани с репродуктивни проблеми и менструация, но понякога се сблъскват с назидателен тон, който ги кара да се чувстват още по-нещастни или объркани.

> Дисбалансът на силите

> Женска сексуалност и ролята на католическия свещеник

> Исторически примери за сексуален тормоз над жени в изповедалнята  

> Смущаващите въпроси

> Смелостта да се изправиш срещу насилника

Дисбаланс на силите

Архивите на Ватикана разкриват, че част от мъжете, които са отправяли неприятни коментари, са го правили на пръв поглед добронамерено, от любопитство или за да се изтъкнат пред жените. В много случаи те обаче са унижавали или пренебрегвали онези от тях, които не са се чувствали по-добре след „намесата“ им. Жените обикновено са били по-млади и с по-малко власт от изповедниците, което ги е принуждавало да се съобразяват с тях. Все пак, от историческите сведения става ясно, че е имало представителки на нежния пол, които ясно са осъзнавали, че поведението на свещениците е оскърбително и са се опълчвали срещу опитите да бъдат насилвани под каквато и да била форма. 

Сексуалността на жените и ролята на свещеника като духовен водач

В архивите има информация за дела, водени от Инквизицията, срещу свещеници от цяла Италия, които са упражнявали тормоз в стаята за изповеди. За католичките изповедта е свята, защото e доказателство за техния морал. Задължение на изповедника е да попита жената дали e добра християнка, а моралът на жената е пряко свързан с нейната сексуалност. По силата на църковните закони сексът е допустим само между мъж и жена след сключване на брак и трябва да бъде единствено вагинален.

Сексуалността, чувството за срам и представата за това какво е грях вървят ръка за ръка, но жените са сексуално активни. Те се учат както от личния си опит, така и от наблюдение. Начинът, по който функционира женското тяло, е загадка, но не и сексът. Докато образованите мъже имат достъп до медицински документи, жените се учат в движение, споделяйки една с друга. Някои обаче предпочитат да разкажат за своите преживявания и колебания в изповедалнята, защото вярват, че там са в безопасност. Именно там те се надяват, че ще получат съвет и насоки по въпроси, свързани със сексуалния им живот. Свещеникът играе роля на духовен водач. Той е възприеман като полубожество, което може да ги утеши. Точно този дисбаланс на силите и властта е в основата на сексуалния тормоз и насилието над католичките. 

Примери за сексуален тормоз и насилие над католички в изповедалнята

Някои от жените, жертви на насилие, подават оплаквания до Инквизицията, които се приемат много сериозно. Обвиняемите са изправени пред съда, където дават показания под клетва. По време на съдебния процес свидетелите се разпитват „кръстосано“, за да се потвърди достоверността на разказите им. Наказанията за признатите за виновни са различни: гладуване, духовни упражнения, временно отстраняване от длъжност, изгнание или принудителен труд.

От историческите документи става ясно, че католичките в Италия през 18-и век са разбирали грубите шеги, метафорите и намеците по техен адрес. През 1736 г. в Пиза жена на име Роза отива в църквата, за да потърси помощ от своя изповедник. Тя му споделя своето притеснение, че съпругът й вече не я обича, а той я съветва „да използва пръстите си върху себе си“, за да събуди сексуалното желание на партньора си. Объркана, тя си тръгва, но след това подава оплакване срещу свещеника. Има много подобни случаи, в които на жената са задавани неловки и груби въпроси като например: Имате ли деца? Правили ли сте анален секс със съпруга си? Да не би семенната течност да не е попаднала, където трябва?

През 1779 г. в Онано Коломба подава жалба след среща с нейния изповедник, който я е попитал дали знае, че, за да зачене, съпругът й трябва да постави пениса си в нейните „срамни части“. През 1739 г. в Сиена бездетна 40-годишна жена споделя, че е унижавана от свещеника, който предложил да „провери дали всичко при нея е наред“ и заявил, че „ситуацията й е странна, тъй като жените обикновено забременяват лесно“. Тя също подава оплакване, в което твърди, че духовното лице се е намесило грубо в интимния й живот.

Записки от изповедални в Италия описват случаи, в които изповедниците са казвали: „Бих искал да правя секс с теб“ или „Държала ли си го в ръка?“ Жените са осъзнавали добре, че подобно отношение е непристойно и може да се отъждестви със сексуален тормоз. Някои свещеници дори са се опитвали да си уреждат срещи. Такъв е случаят с Алесандра, която през 1659 г. е била поканена от своя изповедник на „среща в лозята“ (Ватикана, Archivio Dicastero della Fede, Processi vol.42). За нея обаче предложението е било обидно и отблъскващо, както всъщност и за всички жени в нейното положение. 

Смутът, който предизвиква тормозът от страна на католическия свещеник

18-и век е и времето, когато се е вярвало, че жените между 40 и 60 години вече са физически „негодни“ за секс. Тяхното сексуално желание е осмивано в популярната литература. През 1721 г. 29-годишната Елизабета Нери се оплаква в изповедалнята от горещите вълни, които я измъчват. В отговор свещеникът й казва, че до 36-ата си година жените няма нужда да се докосват сами в интимната област, но в нейния случай това може би ще помогне, за да облекчи състоянието.

Част от неудобните въпроси, които духовните лица често задават на жените в изповедалнята, са свързани с интимното удоволствие: „Докосвала ли си се, когато си сама?, Докосвала ли си други жени, момчета или животни? Сравнявала ли си интимните си части с тези на твои приятелки? и т.н. (ADDF, CAUSE 1732). За католичките тези въпроси са груби и унизителни, но за свещениците насилници са форма на комуникация, опит да помогнат или просто проява на нездраво любопитство.

В търсене на разумен съвет, жените се доверяват на тези уважавани мъже и споделят най-съкровените си тайни, а накрая си тръгват обидени и още по-объркани заради непристойното им поведение. Неочакваните обидни подмятания и нежеланият физически контакт ги шокира.

Смелостта да проговориш

Безспорно сексуалността винаги се е формирала от културните, моралните и политическите принципи в обществото. Поведението на жените винаги е било контролирано, съдено и обсъждано, а женското тяло – разглеждано под лупа. Но историята ни показва, че те са способни да опознаят телата си и са готови да се застъпят за себе си, ако бъдат подложени на сексуален тормоз, дори и в изповедалнята.

Католичките в Италия през 18-и век може би невинаги са успявали да разпознаят формите на насилие, но винаги са разбирали кога, по време на изповед, комуникацията не е открита и добронамерена. В някои случаи не са се примирявали, но не са имали нужните права и власт, за да сложат край. Важното е, че поне част от тези жени са събирали кураж да се изправят и говорят за неприятното преживяване.

Сексуалният тормоз трудно може да бъде изкоренен, но жените имат право на глас и могат да се борят за справедливост и равноправие. Събитията от миналите векове доказват, че няма неподходящ момент да се изправиш срещу насилника си.