Инквизицията - Кървавият инструмент на Светата Църква

От 1227г. до 1821г.

 Средновековна Европа изобщо не било безопасно да си знахар или лечител. Особено в католическите части на континента да изповядваш различна от официалната вяра или да оспорваш методите на църквата е равносилно на еднопосочен билет към килиите на Светата Инквизиция.

Светата Инквизиция е сформирана от епископите в днешна Франция през 13-ти век. За начало на „кървавата Божия ръка“ че счита 1227-ма година, когато папа Григорий IX издава заповед, чрез която воденето на дела срещу еретици се разрешава само на членове на зловещия орден. В документа се казва още, че всяка епископия трябва да има по един инквизитор. През 1248 и 1249 години са издадени книги с правила за изпълнителите на Божията воля. Там пише, че ако грешниците отричат своите провинения, може да се използват мъчения с цел разкриване на истината.

Жертви на тази ранна форма на Инквизицията стават много жени, по-рядко мъже, обвинени във вещерство. След кървав разпит се провежда публично дело, по време на което набедената или набеденият признава своите грехове. Накрая„практикуващият магии“ се изгаря на клада. Членовете на кървавия орден смятат, че пламъците ще пречистят духа на „Сатанаилското изчадие“.

Ловът на вещици е страховито явление, обхващащо цяла Западна Европа в продължение на над 500 години. Историците са на мнение, че изгарянето на магьосници е древен обичай, практикуван от германските племена още от Античността. Кървавият обред някак си успял да се промъкне в християнския свят и дори да стане емблематична част от него.

Други жертви на Инквизицията са членовете на дуалистични духовни учения. Именно екзекуторите на Светата Църква запалват жилищата на катарите и албигойците в Южна Франция и Северна Италия. Смята се също, че при унищожаването на Тамплиерите „кървавата ръка на Бог“ провежда разпитите и в рицарския орден.

През 15-ти век на Иберийския полуостров се учредява отделен клон на зловещата институция. След обединението на кралствата Арагон и Кастилия новообразуваната страна Испания е притеснена относно религиозното разнообразие в земите си. Освен мнозинството от католици, голяма част от поданиците са мюсюлмани - остатък от Омаядския халифат. Юдеите в новата държава също са необичайно много за този исторически период - около 100 000. Затова през 1478 испанският крал създава специален клон на „кървавата Божия ръка“ - Испанската инквизиция.

Тя се счита за най-страховитата организация на територията на Средновековна Европа. Испанските инквизитори имат за цел да премахнат всички хора, които не са католици. Първата им акция е да изгонят маврите, берберите и другите мюсюлмани от територията на страната. Тези, които отказват да съберат покъщнината си и да преплават Гибралтар, са избивани.

Следващата жертва от черния списък на Испанската инквизиция става еврейското население. Пред изповядващите юдейската вяра се поставя следния избор: да се покръстят или да умрат… Разбира се, мнозинството приема Христовата вяра, но дълги години след това бившите следовници на текстовете в Талмуда са тормозени от палачите на Църквата. Тези, които приемат католицизма, но продължават да честват еврейски празници, са наречени марани. Те са обявени за национална заплаха. Ако гражданин е определен като маран, незабавно попада за разпит в някой от кабинетите на Инквизицията.

До края на века кървавата институция получава правото да е независима от светската власт. В правомощията й влизат също отвличането на заподозрени в ерес граждани, както и благородници. За зловещите си разпити на изтезателите е позволено да ползват всички методи, които сметнат за необходими. Излишно е да споменаваме, че след няколко седмици мъчения жертвите са готови да си признаят всичко, стига нараняванията да спрат.

Други учреждения на страховития орден са Римската Инквизиция и Португалската инквизиция. Те имали същите правомощия, но действали съответно в Португалия и Свещената римска империя. Има данни за дейността на Божиите палачи в Англия, няколко германски градове-държави, Нидерландия и дори Босна.

Нека погледнем и някои от страховитите методи, с които Инквизицията си служи по времето на Средновековието и Ренесанса.

Люлката на Юда - този уред за изтезания е част мъченията, свързани с насилствено сядане върху остър предмет.

Пречистване с вода - макар и на пръв поглед да не напомня на мъчение, процедурата е доста болезнена. илюстрация на процедурата е посочена вдясно.

Менгеме - самото име говори достатъчно… Инквизицията използва този уред за премазване на най-различни части на тялото.

Разпъване на ескалера - процедурата е позната на всички, гледали филма „Смело сърце“. Обвиненият се поставя на две греди, сковани под формата на Х, след което крайниците се обтягат.

Нагорещени железа - друго мъчение, което няма нужда да обясняваме подробно. 

Кървавият орден разпростира своята ужасяваща ръка както из Стария, така и из Новия свят. Счита се, че в лапите на изтезателите умират около 20 милиона души, обявени за еретици, в периода от 1227 до закриването на отвратителната институция през 1821. Последните действия на останали верни на ордена монаси се наблюдават до края на 19-ти век. Днес Църквата се е отрекла от страховитата практика. Първият папа, който отправя официално извинение за действията на Инквизицията, е Йоан-Павел II.

По статията работи: Георги Динев