Начало История на медицината Коя е болестта, убила султан Саладин - най-лютият враг на Кръстоносците

Коя е болестта, убила султан Саладин - най-лютият враг на Кръстоносците

От 1193г. до 1193г.

Коя е болестта, убила султан Саладин - най-лютият враг на Кръстоносците - изображение

Салах ад-Дин, известен още като Саладин е един от най-способните водачи на сарацините по времето на Кръстоносните походи. Още по времето на първите сблъсъци между европейските рицари и арабите от Светите земи, западните хронисти споменават името на мюсюлманския водач. Летописците твърдят, че Салах ад-Дин е един от малкото езически лидери, които са достойни за уважение.

Могъщият султан, който води борбите срещу пристигащите от Запад воини, успява да се задържи на престола чак до 56-тата година от живота си. В края на управлението си дори успява да сключи религиозен мирен пакт с английския крал Ричард Лъвското сърце. Споразумението между монарсите гарантира свободен достъп до Светите земи на хора от всички вероизповедания.

Султан СаладинПричините за кончината на султан Саладин са изключително мистериозни. Дори на 56 години той се слави със здрава физика и несломим дух. Изведнъж владетелят е покосен от необяснима болест, която бързо го приковава на легло. Симптомите на заболяването са обилно потене, треска, замаяност, болки в гърлото и слепоочията и загуба на апетит. Владетелят загива едва 2 седмици след първите си оплаквания.

Дълги години историците спорят относно естеството на болестта, поразила известния султан. Според някои става въпрос за привнесен от кръстоносците щам на чумата, според други - обикновена малария. Едва тази година обаче се появява ново предположение, което може би слага край на загадката.

Американският преподавател др. Стивън Глукман от Медицинския университет Перелман в Пенсилвания е на мнение, че владетелят е бил поразен от коремен тиф. Академикът събира с години сведения за симптомите на мистериозната болест, методите на лечение, както и други сведения, чрез които да изгради „медицински картон“ на Средновековния монарх.

Един от най-полезните исторически извори, с които Глукман работи, е описание на последните дни на Саладин. В него е отразено развитието на заразата, както и промените, настъпващи в здравето на султана:

„Той бе мъж в отлично здраве, докато не бе покосен от страховита болест на 56 години. Изведнъж се почувства остарял и загуби апетит. Владетелят чувстваше постоянна отпадналост, а храносмилането му бе затруднено. Навън времето бе влажно и студено, но той продължаваше да ходи с лятната си туника, сякаш навън бе жега, и се държеше като човек, който току що е бил събуден от дълбок сън. През нощта на същия ден неговата слабост се усили и в тялото му се разгоря жлъчна треска.

Султан СаладинНа сутринта султанът бе още по-зле, но усилията на лекарите го стабилизираха и той бе способен да говори свързано и да си почива. За съжаление в идните дни симптомите му се върнаха и само след две седмици той издъхна, оплаквайки се от силно, пулсиращо главоболие.“

Др. Стивън Глукман сравнява симптомите на Саладин с всички болести, за които се знае, че са върлували из Близкия изток по време на Кръстоносните походи. Така той разбира, че „пациентът му“ не е умрял от чума, която убива за няколко дни, нито е покосен от малария, тъй като никъде не са описани типичните за заболяването силни спазми и втрисане. По пътя на сравнението отпадат и вариантите за туберкулоза и венерическите болести.

Резултатът от анализа на Глукман показва, че сарацинският владетел загива от коремен тиф. Всички горепосочени симптоми съвпадат с оплакванията на владетеля, а настъпилото първоначално облекчение се дължи на медицинските клизми, които са основен метод на лечение през дадения период. За съжаление тези процедури не са достатъчни и Саладин загива в следствие на заразата.

Въпреки точните си резултати, др. Стивън Глукман споменава, че подобен тип изследване не може да даде напълно верен отговор. Най-добрият метод за диагностика би бил пълният химически анализ на останките на султана. Засега обаче това е невъзможно, тъй като мощите на владетеля се пазят в джамията Омаяд в Сирия и имат статут на свещена реликва.

Редактор: Георги Динев

5.0, 3 гласа

БИБЛИОГРАФИЯ

Източник: www.ancient-origins.net

Снимки: www.dikaar.com

www.britannica.com

en.wikipedia.org

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ГеографияНаправления в медицинатаИсторияЛайфстайл