Легендарното изригване на Везувий през 79 г. и унищожаването на Помпей

От 22.8.79г.

Везувий, вулкан, разположен близо до неаполския залив в Италия, е на стотици хиляди години и е изригвал повече от 50 пъти. Най-известният катаклизъм се случва през 79 г., когато вулканът погребва римските градове Помпей и Херкулан под дебел пласт вулканична пепел. Прахът и саждите се "излизвали през земите" като поток, пише един от свидетелите на изригването, и покриват Помпей в "мрак… както тъмното в затворена и неосветена стая." При бедствието около 2 000 човека загубват живота си, а градът е напуснат. Когато група изследователи (първите "археолози" в историята) го откриват през 1748 г., те са изненадани, че под плътния слой вулканична пепел руините на Помпей са почти непокътнати. Сградите, находките и скелетите, оставени в погребания град, са ни предали изключително много информация за всекидневния живот на древните римляни.

Животът в Помпей

Още от момента, в който древните гърци се заселват в региона през VIII в. пр. н. е., областта около Везувий и залива на Неапол привлича хората, които искат да се радват на слънцето и красивия пейзаж. Около I в. Помпей, който се намира само на около 8 км от Везувий, е процъфтяващ римски град, съставен от елегантни къщи и вили с прави павирани улици. Граждани, роби и гости на града пълнят малките работилници, таверни, бани и бордеи. Хората се събират на 20 000-ната арена, тълпят се по площадите и пазарите. Спокойният живот продължава до онзи ужасяващ ден, в който цялата околност е изпепелена от изригващия вулкан. Според историците в Помпей и региона по онова време живеят около 20 000 човека.

Везувий

Вулканът разбира се не се е образувал за една нощ. Всъщност учените твърдят, че планината е на стотици хиляди години и много поколения са ставали свидетели и потърпевши на изригванията й. Около 1780 г. пр. н. е. например, се случва едно особено мащабно изригване (известно като "Авелинското изригване"), при което Везувий изхвърля милиони тона супергореща лава, пепел и скали на около 35 км в небето. Тази праисторическа катастрофа унищожава почти всяко село, къща и ферма в периемтър от 25 км около планината.

През 63 г. областта Кампаня е разтърсена от мащабно земетресение, което е нещо като предизвестие и предупреждение за протичащите събития в недрата на планината и предстоящото мащабно изригване. При събитието Сенека Млади съобщава за смъртта на 600 овце, причинена от замърсения въздух в околностите на Помпей. Но тогава все още никой не знаел какво предстои…

22 август 79 г.

"Калъпи" от хора - през вековете телата на застигнатите от бедствието по улиците хора изтляват, оставяйки кухи пространства в пепелта. Когато археолозите излеят гипс в тях, се получават живи скулптури, застинали в предсмъртна агония.

Шестнадесет години след споменатото земетресение, на 22 август 79 г. планината Везувий изригва за пореден път. Вулканът изхвърля в небето кумин от пепел, пемза и други скали, както и изпепеляващи вулканични газове до височина около 33 км със скорост 1.5 милиона тона в секунда (което се равнява на термалната енергия от взривовете над Хирошима и Нагасаки, умножена по 100 000) – хората можели да го видят от километри разстояние. Римският историк Плиний Млади, който наблюдава изригването от залива, сравнява този "облак с необичайни размери и вид" с иглолистно дърво, което "се издига на невероятна височина върху нещо като дънер и след това се разделя на клони". Днес геолозите наричат този тип вулканична дейност "Плинийско изригване".

След охлаждането на тази кула от отломки, всичко се отправя към земята: първо фината пепел, след което леките парченца пемза и другите скални късове. Плиний пише: "Смятах, че умирам заедно със света и светът с мен. Но гражданите на Помпей все още имали шанс да се спасят".

Стенописи от Вила Ризо - дом на заможен гражданин на Помпей

Изригването трае два дни и разбира се много от жителите остават в града, а ситуацията скоро се нажежава до бяло. Колкото повече пепел пада над областта, толкова по-задушаващ става въздухът и затруднява дишането. Сградите започват да се рушат. Следва пирокластичен поток – нагорещени, отровни газове, които се движат със 160 км в час, а от вулкана потича разтопена скала, която поглъща всичко по пътя си. Изригването е съпроводено от леки трусове и малко цунами в Неаполския залив. До вечерта на втория ден всичко е приключило, оставяйки в мъгла цялото небе, през която слънцето едва свети.

До края на изригването на следващия ден Помпей е погребан под милиони тонове вулканична пепел. Загиват около 2 000 човека. Някои се връщат в града, за да търсят близките си и вещите си, но не откриват нищо. Помпей, заедно с по-малките съседни градове Стабие и Херкулан, са изоставени за няколко века напред.

Преоткриването на Помпей

Помпей остава непокътнат до 1748 г., когато група древни изследователи (или по-скоро иманяри) начело с Йохан Винкелман започват да копаят в Кампаня в търсене на ценни артефакти. Те откриват, че пепелта е прекрасен консервиращ агент: под целия прах Помпей е почти същият, както преди 1700 години. Сградите са непокътнати, хората са замръзнали в позата на предсмъртната си агония, по улиците лежат захвърлени ежедневни предмети и скъпоценности. По-късно археолозите дори откриват глинени съдове с плодове и самуни хляб!

Много учени днес твърдят, че разкопките на Пoмпей са изиграли важна роля в неокласическото просвещение през XVIII в. Най-големите и заможни европейски семейства излагат предмети на изкуството и репродукции на находки от руините, а стенните рисунки от сградите в Помпей помагат на археолозите да възстановят архитектурния облик на епохата.

Днес разкопките на Помпей продължават вече трето столетие и учени и туристи продължават да се изумяват от невероятните останки на града, точно както Винкелман през XVIII в.

по статията работи: Величка Мартинова