Лекарства и техният състав, съхранен в древноегипетската фармакопея

От -1550г.

Съществуват исторически данни, разказващи за съставките в лекарствата на древните египтяни. Египтолозите и изследователите откриват, че те включват най-често три основни компонента – растителни, животински или вещества с минерален произход.

В някои случаи лекарите жреци (наричани с термина "swnw", който се произнася според специалистите по египтология като "соноу"), за да подсилят действието на медикаментите, прилагат и магически заклинания. Най-често древният народ не използва заклинанията заради убеждението, че болестите са демонични по произход или природа. Те се изричат по-скоро като средство за морална подкрепа на пациентите.

Лекарствата с животински произход на египтяните

Животинските компоненти на лекарствата съставят около 42% от предписанията на един от най-известните медико-фармакологични папирусни свитъци – Еберс. Приблизително 1/3 от тях включват лой или мас, като и двата вида животински мазнини са ползвани най-често като разтворители. Тези съставки се включват в направата на мехлеми с локално приложение.

Друга 1/3 от животинските лекарства са получени от урина, яйца, фекалии или мляко, а последната третина от тях включва структурните компоненти на телата - кръв, кости, мускулна тъкан, кожа. Широка е гамата от животни, продукти от които намират приложение в древноегипетските лекарствени съставки. Част от тях са крави, гъски, магарета, котки, свине, мишки, кози, овце, прилепи, хипопотами, антилопи, кучета, риби, насекоми, щрауси, гарвани, жаби, гущери, змии, костенурки и крокодили.

Продуктите от тях, използвани в терапиите, не са подбрани самоцелно. Лекарите жреци смятат, че лекарствата притежават същите черти, чрез които конкретното животно се характеризира. При прием на медикаментите специфичните животински качества се пренасят и на пациентите. Например стритите червеи (които имат гладка и лъскава кожа) се приготвят на мехлем за третиране на алопеция, а слюнката от жребец се приема от жените за стимулация на либидото, когато съпрузите им сметнат за необходимо. От кожата на пъргави и подвижни по природа животни (като например антилопите) се прави стегната превръзка, която се прилага на схванати и сковани крайници.

И най-накрая съставки като урина и изпражнения се използват като своеобразни „репеленти”, превантивно отблъсващи болестите (а вероятно и хората, усетили аромата на репелента).

При други лекарства „прехвърлянето” на качествата също се използва, но този път в обратна посока (например рибни глави се прилагат за лечение на мигрена, а свински очи - при третиране на слепота). В тези ситуации се вярва, че коварните болести се прехвърлят от пациента към животното.

Може да обобщим, че ефектът от активните животински съставки в лекарствата по-често се основава на магия и суеверия, отколкото на рационална мисъл, следваща определен модел.

Лекарства с растителен произход

Древните египетски лекари прибягват активно до билки и различни части от немалък списък от полезни растения. В допълнение към флората, развиваща се в земите край Египет, те внасят някои важни лекарствени видове от чужбина. За съжаление от цели 160 растителни лечебни продукта, описани в медицинските папируси, досега египтолозите успяват да идентифицират само 20%. Предписанията уточняват само какви са частите на някои от растенията, които трябва да се използват за направата на смесите (като семената, корените, листата, вечелистчетата и фино стритите компоненти), влагани в лечебните вина. Освен това, древноегипетските лекари считат, че активните компоненти често се намират в най-концентрирано състояние само в специфични части от растението.

Класът от билкови лекарства, смятани за най-интересни от староегипетските лекари, са тези с аналгетично действие. Има определени доказателства, че древните египтяни познават действието на морфина, получен от маковия опиум. Медицински папирус разказва за вещество, наречено с термина „shepen” (според египтолозите се произнася „шепен”), ползвано за успокоение на децата, плачещи по цяла вечер. Ако трябва да бъдем искрени, то ще припомним, че употребата на опиумните деривати се запазва през вековете и продължава до средата на деветнадесети век.

Лекарите жреци използват канабиса като лекарство и суровина за направата на конопени въжета. Канабисът (наричан „shemshemet” – „шемшемет”) се прилага перорално, ректално, вагинално, локално и инхалаторно. Мистичният лотос (наричан „seshen” – „сешен”) пък е описан и рисуван по много папируси. Египтолози смятат, че описанието и рисунките касаят растението с латинско наименование „Nymphaea”. От накиснатите във вино или бира цветчета на билката се приготвя екстракт, съдържащ четири мощни алкалоида, имащи значителни психотропни свойства върху пациентите.

>>> Наркотични растения, ползвани в древните култури

Лекарства с минерален произход

В староегипетската фармакопея е вложен и широк спектър от минерали. Повечето от тях са идентифицирани от изследователите. Рационалната причина за влагането им в лекарствените продукти от лекарите жреци, за съжаление, е неизвестна. Емпиричното наблюдение на древните лечители би трябвало да разкрие, че по-голямата част от тях на практика нямат каквато и да е физиологична активност. Лекарствата на базата на морска сол („хемат”) и натрон („хасмен”) вероятно демонстрират локална антибактериална активност, а въз основа на хипертоничните си свойства тези лекарства биха оказали мощен осмотичен ефект, който, от своя страна, би изсушил бактериалните болестотворни агенти. Освен това, дори без да оказват определен пряк физиологичен ефект, минералните лекарства едва ли са прилагани безцелно. Често староегипетските медикаменти са използвани локално от лекарите жреци, за да се повлияе върху други органи и системи, засегнати от заболяванията. Върху това схващане почива и представата на древния народ за здраве и болест.

Народът на Древен Египет не само че разполага с богат лекарствен арсенал, но и с ценни писмени рецепти, които разказват на съвременните учени за ценни моменти от историята на медицината и фармацията на този етнос.