Лекарства и техният състав, съхранен в древноегипетската фармакопея
От -1550г.
Да поговорим за историческите данни, разказващи за съставките в лекарствата на древните египтяни. Египтолозите и изследователите откриват, че те включват най-често три основни компонента – растителни, животински или вещества с минерален произход.
В някои случаи лекарите-жреци (наричани с термина "swnw", който се произнася според специалистите по египтология като "соноу"), за да подсилят действието на медикаментите прилагат и магически заклинания. Най-често древният народ не прилага заклинанията заради убеждението, че болестите са демонични по произход или природа. Те се изричат по-скоро като средство за морална подкрепа на пациентите.
Лекарствата на древния народ с животински произход
Животинските компоненти на лекарствата съставят около 42% от предписанията на един от най-известните медико-фармакологични папирусни свитъци – Еберс папирус. Приблизително 1/3 от тях включват лой или мас, като и двата вида животински мазнини са ползвани като най-често като разтворители. Тези съставки се включват в направата на мехлеми с локално приложение.
Още 1/3 от животинските лекарства са получени от урина, яйца, фекалии или мляко, а последната третина от тях включва структурните компоненти на телата - кръв, кости, мускулна тъкан, кожа. Широка е гамата от животни, продукти от които, намират приложение в древноегипетските лекарствени съставки. Част от тях са крави, гъски, магарета, котки, свине, мишки, кози, овце, прилепи, хипопотами, антилопи, кучета, риби, насекоми, щрауси, гарвани, жаби, гущери, змии, костенурки и крокодили.
Продуктите от тях, използвани в терапиите не са подбрани самоцелно. Лекарите-жреци смятат, че лекарствата притежават същите черти, чрез които конкретното животното, се характеризира. При прием на медикаментите характерните животински качества се принасят и на пациентите. Например стритите червеи (които са гладка и лъскава кожа) се приготвят на мехлем за третиране на алопеция, а слюнката от жребец се приема от жените за стимулация на либидото, когато съпрузите им сметнат за необходимо. От кожата на пъргави и подвижни по природа животни (като например антилопите) се прави стегната превръзка, която се прилага на схванати и сковани крайници.
И най-накрая – непредпочитаните съставки като урина и изпражнения се прилагат като своеобразни „репеленти”, превантивно отблъсващи болестите (а вероятно и хората, усетили аромата на репелента).
При други лекарства „прехвърлянето” на качествата също се използва, но този път - в „обратна” посока (например рибни глави се прилагат за лечение на мигрена, а свински очи- при третиране на слепота). В тези ситуации се вярва, че коварните болести се прехвърлят от пациента към животното.
Може да обобщим, че ефектът от активните животински съставки в лекарствата по-често се основава на магия и суеверия, отколкото на рационална мисъл, следваща определен модел.
Лекарства с растителен произход
Древните египетски лекари използват активно билки и различни части от немалък списък от полезни растения. В допълнение към флората, развиваща в земите край Египет, древният народ внася някои важни лекарствени видове от чужбина. За съжаление, от цели 160 растителни лечебни продукта, описани в медицинските папируси, досега египтолозите успяват да идентифицират само 20%. Предписанията уточняват само какви са частите на някои от растенията, които трябва да се използват за направата на смесите (като семената, корените, листата, вечелистчетата и фино стритите компоненти), влагани в лечебните вина. Освен това, древноегипетските лекари считат, че активните компоненти често се намират в най-концентрирано състояние само в специфични части от растението.
Класът от билкови лекарства, считани за най-интересни от староегипетските лекари, са тези с аналгетично действие. Има определени доказателства, че древните египтяни познават действието на морфина, получен от маковия опиум. Древен медицински папирус разказва за вещество, наречено с термина „shepen” (според египтолозите се произнася „шепен”), ползвано за успокоение на децата, плачещи по цяла вечер. Ако трябва да бъдем искрени, то ще припомним, че употребата на опиумните деривати се запазва през вековете и продължава до средата на деветнадесети век (в Англия).
Да се върнем на растителните лекарства, приготвяни в Древен Египет. Лекарите-жреци използват канабиса като лекарство и суровина за направата на конопени въжета. Канабисът (наричан „shemshemet” – „шемшемет”) се прилага перорално, ректално, вагинално, локално и инхалаторно, но няма ясни доказателства дали египтяните са наясно с психотропните ефекти на растението. Мистичният лотос (наричан „seshen” – „сешен”) пък е описан и рисуван по много папируси. Египтолози смятат, че описанието и рисунките касаят растението с латинско наименование - „Nymphaea spp”. От накиснатите във вино или бира цветчета на билката се приготвя екстракт, съдържащ четири мощни алкалоида, имащи значителни психотропни свойства върху пациентите.
Лекарствата с минерален произход
В староегипетската фармакопея е вложен и широк спектър от минерали. Повечето от тях са идентифицирани от изследователите. Рационалната причина за влагането им в лекарствените продукти от лекарите-жреци, за съжаление, е неизвестна. Емпиричното наблюдение на древните лечители би трябвало да разкрие, че по-голямата част от тях, на практика - нямат каквато и да е физиологична активност. Лекарствата на базата на морска сол („хемат”) и натрон („хасмен”) вероятно демонстрират локална антибактериална активност, а въз основа на хипертоничните си свойства, тези лекарства биха оказвали мощен осмотичен ефект, който, от своя страна, би изсушил бактериалните болестотворни агенти. Освен това, дори без да оказват определен пряк физиологичен ефект, минералните лекарства едва ли са прилагани безцелно. Често староегипетските медикаменти са прилагани локално от лекарите-жреци, за да се повлияе други органи и системи, засегнати от заболяванията. Върху това схващане почива и представата на древния народ за здраве и болест.
В обобщение на написаното до тук ще кажем, че народът на Древен Египет не само, че разполага с богат лекарствен арсенал, но и с ценни писмени рецепти, които разказват на съвременните учени за ценни моменти от историята на медицината и фармацията на този етнос.
По статията работи: Виктория Милова
Продукти свързани със СТАТИЯТА
Библиография
http://www.ucalgary.ca/uofc/Others/HOM/Dayspapers2001.pdf#page=92
Снимка: Crystalinks
СТАТИЯТА е свързана към
- Проф. д-р Даниела Монова, д.м.н
- Виенският Диоскорид: източникът, разказващ за лечебните растения в продължение на 1500 години
- Папирус
- Анатомия на дозираните лекарствени форми в аптеките от XIX век, (1 част)
- История на алхимията като основополагаща наука за фармакологията
- Създаване на Катедра по експериментална и клинична фармакология в МУ – Плевен през 1976 година
- д-р Лилия Жечева Пашова-Стоянова
- Д-р Димитър Тодоров Кехайов
- Исторически източници, релевантни за провеждането на проучвания, касаещи употребата на някои лечебни растения, 2 част
- Развитие на руската фармация до 1802 година
Коментари към Лекарства и техният състав, съхранен в древноегипетската фармакопея