Наркотични растения, ползвани в древните култури

В древни времена хората можели да разчитат само на растенията, използвайки ги за лечение и като естествени наркотични вещества. Те се оставяли на действието на наркотичните растения по време на ритуали, за правене на предсказания, за потискане на силна болка.

Син лотос - психоактивното лекарствено средство

Пулсът се забавя, а лицето леко се затопля и зачервява, хората се чувстват спокойни, всичко им изглежда забавно, нищо не може да ги притесни… Такъв е ефектът на растението син лотос. То се ползвало като психоактивно лекарствено средство от древните египтяни, на което най-вече са разчитали жреците и фараоните.

Действието на това растение е подобно на това на таблетките екстази. Древните египтяни се чувстват по-удобно, стават по-разговорливи и с повишено настроение. Лотосът предизвиква отпадналост и блажен сън. В "Одисея" Омир споменава, че растението „ограбва” всяка воля: "Веднъж вкусил от него, той вече не желаел да чуе вести или да се върне в страната си". Най-честият начин за консумация на син лотос е във вид на чай или смесен с алкохол. Цветчетата трябвало да престоят за три седмици в парливата течност, за да се засилят наркотичните свойства на лекарството.

Синият лотос е популярен като средство, чрез което се променя съзнанието по духовен или религиозен начин. Съединенията, които провокират лечебните и психоактивни ефекти на този вид водна лилия, са нуциферин и апоморфин.

>>> Наркотик ли е синият лотос и какви са страничните му ефекти

Опиум - цветето на боговете на съня, нощта и смъртта

Опиумът представлява втвърдената течност, събрана от главичките на опиумния мак, известен и с името Papaver somniferum. Течността съдържа до 12 процента морфин, като това е и активната съставка в древното лекарство. То се използвало за предизвикване на сън, облекчаване на болка, лечение на диария, както и като сексуален стимулант. Към него прибягвали древните шумери, асирийци, египтяни, индийци, гърци и римляни.

Лекарствата с опиум имат дълга история. За първи път растението успешно е култивирано от шумерите около 3400 г. пр.н.е. В гръцката митология опиумният мак бил цветето на боговете на съня, нощта и смъртта. Те често се изобразявали с макове по телата си. Днес опиумът често се дестилира в негови производни, но от цветята също може да се направи и силен чай.

>>> Опиумът и неговата роля в британската история

Буника - растението местна упойка

Растението е известно и като черна попадийка и черен блян, "вонящо куче" на Аполинарикс (по името на гръцкия бог Аполон). Билката се използва като лекарство, а от семената често се варяла бира, като по този начин се увеличавали опияняващите качества на напитката. За съжаление в големи количества буниката уврежда зрението и предизвиква дълбок сън. Шекспир я споменава в текстовете си като оръжие за убийство.

В древността растението се прилагало като средство срещу болка, служело като местна упойка. Хората, които не можели да спят, също прибягвали до неговите свойства. През Средновековието името на буниката се свързва с магьосничеството. В листата, корените и семената на растението могат да се открият скополамин, атропин и хиосцин.

Псилоцибинови гъби – божествените гъби

За употребата на псилоцибиновите гъби, наричани още "магически", свидетелстват алжирски стенописи, датиращи от 9000-7000 г. пр.н.е. Яденето на тези гъби предизвиква гадене и халюцинации, които са приети като съпътстващи ритуалните обреди на древните народи. Шаманите получават своите пророчески прозрения благодарение на халюциногенните гъби. Някои съвременни изследователи на историята на наркотиците дори смятат, че тези халюцинации дават начален тласък на културното и духовно развитие на човечеството.

Различните видове халюциногенни гъби могат да бъдат намерени в дивата природа в Мексико (53 вида), САЩ и Канада (22 вида), Европа (16 вида), Австралия (19 вида), Азия (15 вида) и Африка (4 вида).

Листа от кока - любимото растение на древните индианци

Листата от кока се дъвчели от маите, за да се поддържат витални, в добро настроение и кондиция. Друг начин на прием е чрез сваряването на чай от кока. Напитката действа като силна чаша кафе, защото една доза (около 100 грама листа от кока) съдържа дневния препоръчителен прием на калций, фосфор, желязо и няколко витамина, въпреки че едва ли ще се открие човек, който да препоръча употребата на това растение.

Находки при археологически разкопки сочат, че в Южна Америка растението се е отглеждало преди повече от 8000 години. Проучване на мумифицирани човешки останки показва, че кока се употребява от местните жители на Андите още през 1000 г. пр.н.е. Установено е, че листата на растението са добре познати повече от 3000 години сред населението. По време на господството на инките коката се използвала за различни ритуални, физиологични и социални цели. Чаят от листата помагал на южноамериканските индианци при стомашни болки, гадене, запек, лошо храносмилане, а когато се дъвчели потушавали болката от рани в устата или при зъбобол.

>>> Растението кока и кокаинът - употребата им от древните инки до днес

Тютюн - ритуалното растение

Тютюнът се използва като ритуално психоактивно вещество и основна търговска единица на коренните жители на Америка много преди Страната на неограничените възможности да бъде открита от западните заселници през 16 век. Растението и неговите производни се превръщат в едни от най-широко използваните продукти в света. Местните жители смятат, че ароматното растение е свят подарък, а тютюневият дим подпомага молитвените ритуали на шаманите.

Бетелни орехи - опасното семе, водещо до рак

Ядките арека, известни и като бетелни орехи се дъвчат от азиатските народи в продължение на десетки хиляди години. Те са плод на палмата арека. Доказателства за използването на това растение от семейството на пипера датират отпреди 13 000 години на остров Тимор, разположен на север от Австралия. Консумирането на ядки арека изисква подготовка: бетелът се смесва с гасена вар и листа от растението. Бетелът оцветява устната кухина в червено поради органичния алкалоид  ареколин. Той предизвиква обилна слюнчена секреция и отделянето на стомашен и панкреатичен сок, стимулира мускулния тонус, забавя пулса и свива зениците. Дъвченето на тази смес уврежда венците и може да предизвика рак на устната кухина.

Ядките действат като лек стимулант, предизвикват чувство на затопляне в тялото. В някои части на Индия, Южен Китай и Шри Ланка се употребяват като съставна част от традиционни китайски и аюрведични лекарства.

Марихуана - използвана за медитация и успокояване на болката

Въпреки че употребата на канабис е била известна на човечеството от хилядолетия, най-ранните записани данни относно лекарствата от марихуана датират от 2700-годишен гроб в Западен Китай. Лобното място принадлежи на китайски шаман. Археолозите откриват в този гроб торба със 789 гр канабис.

От растението местното китайско население приготвя лечебна напитка. Чай от канабис се приема и от сикхите, в чест на бог Шива. Така те си осигурявали помощно средство за медитация и успокояване на болката. В медицината канабисът се използва за повишаване на апетита, лечение на глаукома, притъпяване на пристъпите от гадене и повръщане при химиотерапия.

Индийско орехче - ароматната подправка като халюциноген

Това древно растение се бори с астмата и сърдечните оплаквания, а според енциклопедията на психоактивните вещества от 1998 година има и успокоителни свойства. Счита се, че мускатовото орехче често се ползва за заместител на марихуаната в затвора. Прието в големи количества, то проявява психоактивни и халюциногенни ефекти. Макар и рядка, интоксикацията с него може да доведе до делириум, объркване, безпокойство, замаяност, главоболие, дори амнезия.

Степно седефче, зърнеш - свещено за персийците

Степното седефче е цъфтящо растение, което може да се дестилира до получаване на алкалоида хармин. Веществото е наскоро открито по косата на мумия на възрастен мъж и едногодишно бебе в северната част на Чили. Мумифицираните телесни останки датират от 800 до 1200 година пр.Хр. Химикалът в растението е мощен антидепресант, който може да подсили ефекта на други халюциногени и да се бори със симптомите на  възпаление и треска.

Също така растението е популярно и в Иран и широко използвано като лекарство в Северна Африка, Централна Азия и Близкия изток. Оказва положителен ефект върху хипертонията, намалява системното артериално кръвно налягане, повишава пулсовото налягане. След поглъщане на екстракт от семената му може да настъпят невро-сензорни симптоми и зрителни халюцинации. Изсушени капсули от растението и до днес служат за направата на талисмани срещу "зло око". Смята се, че в Персия и Индия степното седефче е определяно като свещено и е използвано като халюциногенно средство за разбиране на по-дълбокия смисъл на живота.

Пейот - индианското халюциногенно средство 

Пустинният кактус пейот предизвиква силни халюцинации. Доказателства за употребата му датират от 8000-2000 г. пр. Хр. Лекарствата с този кактус се приемат по време на религиозни церемонии и ритуали. Части от растението се дъвчат или се пият на чай.

Активното вещество е алкалоидът мескалин, ефектът след прием трае от 10 до 12 часа. Кактусът предизвиква богати слухови и зрителни ефекти, философски и духовни прозрения. Индианците, обитавали Мексико и днешен Тексас, го ползвали в народната си медицина още преди 5500 г. Наричали го "свещеното лекарство", широко застъпено е било и в религиозните им практики.

Статията е част от историята на:

• История на наркотичните средства в медицината