Наркотични растения, ползвани в древните култури
От -3400г.
Пулсът се забавя, а лицето леко се затопля и зачервява, хората се чувстват спокойни, всичко им изглежда забавно, нищо не може да ги притесни… Такъв е ефектът на древноегипетското растение син лотос. То се е ползвало като психоактивно лекарствено средство, на което най-вече са разчитали жреците и фараоните. В древни времена хората не разполагали с много разнообразни лекарства. Те са употребявали в най-голяма степен лечебните растения. Сред тях са:
1. Син лотос - използва се от египтяните
Действието на това растение е подобно на това на таблетките екстази. Древните египтяни се чувстват по-удобно, стават по-разговорливи и с повишено настроение. Лотосът предизвиква отпадналост и блажен сън. В „Одисея” Омир споменава, че това растение „ограбва” всяка воля: "Веднъж вкусил от него, той вече не желаел да чуе вести или да се върне в страната си”. Най-честият начин за консумация на син лотос е във вид на чай или смесен с алкохол. Цветчетата трябвало да престоят за три седмици в парливата течност, за да се засилят наркотичните свойства на лекарството.
2. Опиум - използва се от древните шумери, асирийци, египтяни, индийци, гърци и римляни
Опиумът представлява втвърдената течност, събрана от главичките на опиумния мак, известен и с името papaver somniferum. Течността съдържа до 12 процента морфин, като това е и активната съставка в древното лекарство. Медикаментът традиционно се използвал за предизвикване на сън, облекчаване на болка, лечение на диария както и като сексуален стимулант.
Лекарствата с опиум имат дълга история. За първи път растението е успешно култивирано от шумерите около 3400 г. пр.н.е. В гръцката митология опиумният мак бил цветето на боговете на съня, нощта и смъртта. Те често се изобразявали с макове по телата си. Днес опиумът често се дестилира в негови производни, но от цветята също може да се направи и силен чай.
3. Буника - използва се от културите от Евразия
Растението е известно и като черен блян, "вонящо куче" на Аполинарикс (по името на гръцкия бог Аполон). Билката се използва като лекарство, а от семената често се варяла бира, като по този начин се увеличават опияняващите качества на напитката. За съжаление в големи количества, буниката уврежда зрението и предизвиква дълбок сън. Шекспир я споменава в текстовете си като оръжие за убийство.
4. Псилоцибинови гъби – използват се от древните народи, живеещи в пустинята Сахара и Южна Америка.
За употребата на псилоцибиновите гъби, наричани още "магически” свидетелстват алжирски стенописи, датиращи от 9000-7000 г. пр.н.е. Яденето на тези гъби предизвиква гадене и халюцинации, които са приети като съпътстващи ритуалните обреди на древните народи. Шаманите получават своите пророчески прозрения благодарение на халюциногенните гъби. Някои съвременни изследователи на историята на наркотиците дори смятат, че тези халюцинации дават начален тласък на културното и духовно развитие на човечеството. Различните видове халюциногенни гъби могат да бъдат намерени в дивата природа и в т.нар. "умни магазини".
5. Листа от кока - използват се от културата на маите
Листата от кока се дъвчели от маите, за да се поддържат витални, в добро настроение и кондиция. Друг начин на прием, е чрез сваряването на чай от кока. Напитката действа като силна чаша кафе, защото една доза (около 100 грама листа от кока) съдържа дневния препоръчителен прием на калций, фосфор, желязо и няколко витамина, въпреки че едва ли ще се открие човек, който да препоръча употребата на това растение.
6. Тютюн - използва се от индианците
Тютюнът се използва като ритуално психоактивно вещество и основна търговска единица на коренните жители на Америка, много преди Страната на неограничените възможности да бъде открита от западните заселници през 16 век. Растението и неговите продукти се превръщат в едни от най-широко използваните лекарства в света. Местните жители смятат, че ароматното растение е свят подарък, а тютюневият дим подпомага молитвените ритуали на шаманите.
7. Бетелни орехи - използват се от културите на Централна и Източна Азия.
Ядките арека, известни и като бетелни орехи се дъвчели от азиатските народи в продължение на десетки хиляди години. Доказателства за използването на това растение от семейството на пипера са съхранение от преди 13 000 години на остров Тимор, разположен на север от Австралия. Консумирането на ядки арека изисква подготовка: бетелът се смесва с паста-вар и листа от тютюн. Бетелът оцветява устната кухина в червено поради органичният алкалоид ареколин. Той стимулира слюнчената секреция, отделянето на стомашен и панкреатичен сок, стимулира мускулния забавя пулса и свива зениците. Дъвченето на тази смес уврежда венците и може да предизвика рак на устната кухина.
8. Марихуана - използва се от народите от Централна и Южна Азия култури.
Въпреки че употребата на канабис е била известна на човечеството от хилядолетия, най-ранните записани данни относно лекарствата от марихуана датират от 2700-годишен гроб в Западен Китай. Лобното място принадлежи на китайски шаман. Археолозите открили в този гроб торба с 789 гр канабис.
От растението местното китайско население приготвя лечебна напитка. Чай от канабис се приема и от сикхите, в чест на Шива. Така те си осигурявали помощно средство за медитация и успокояване на болката. В медицината канабисът се използва за повишаване на апетита, лечение на глаукома.
9. Индйско орехче - използва се от индийските и азиатските общества.
Това древно лекарство се бори с астмата и сърдечните оплаквания, а според енциклопедията на психоактивните вещества от 1998 година има и успокоителни свойства. Счита се че мускатовото орехче често се ползва за заместител на марихуаната в затвора.
10. Степно седефче, зърнеш - използва се от индийци, иранци, а също и от народите, живеещи в Андите.
Степното седефче е цъфтящо растение, което може да се дестилира до получаване на алкалоида хармин. Веществото е наскоро открито по косата на мумия на възрастен мъж и едногодишно бебе в северната част на Чили. Мумифицираните телесни останки датират от 800 до 1200 година пр.Хр. Химикалът в растението е мощен антидепресант, който може да подсили ефекта на други халюциногени и да се бори със симптомите на възпаление и треска.
11. Пейот - използва се от индианците
Пустинният кактус пейот предизвиква силни халюцинации. Доказателства за употребата на пейот датират от 8000-2000 преди Христа. Лекарствата с този кактус се приемат по време на религиозни церемонии, ритуали. Части от растението се дъвчат или се пият на чай.
Статията е част от историята на:
Продукти свързани със СТАТИЯТА
ЛЕКЦИИ ПО ОБЩА ТЕОРИЯ НА ДЪРЖАВАТА - ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ - СИЕЛА
ТЕОРИЯ НА МОДЕРНАТА ДЪРЖАВА - ТЕНЧО КОЛЕВ - СИЕЛА
МИР НА КУМИРИТЕ НИ - ГЕОРГИ МИШЕВ - ХЕРМЕС
NEXT. BG - КНИГА ЗА РЕФОРМАТОРИ, ЯСТРЕБИ И ЩЪРКЕЛИ - СИЕЛА
СКРЕЧ КАРТА НА СВЕТА 18183
АФИЗОЛ БИО СПРЕЙ 300 г
Библиография
1. http://animalnewyork.com/2012/12-drugs-from-ancient-cultures-and-where-to-get-them/
Коментари към Наркотични растения, ползвани в древните култури