Лесбианизъм в САЩ от 1900 година до 1949 година

От 1913г.

Най-ранните публикувани проучвания, посветени на лесбианизма в Америка са направени в началото на 19 век. Много от тях са базирани на наблюдения и данни, събрани от лишени от свобода жени. Маргарет Отис публикува статията "Незабелязаните извращения” през 1913 година в списание „Journal of Psychology”. Статията изследва връзката между пуританските морални устои и нарастващото съчувствие на обществото към лесбианизма.

Обществото на лесбийките започва да се изявява все по-активно в литературата. В началото на 20 век, Париж става убежище за много писатели, които са с хомосексуална ориентация. Те създават салони, където са в състояние да живеят живота си в относителна отвореност. Най-известните американски хомосексуални писателки са  Гъртруд Стайн и Алис Токлас. Те живеят като двойка в продължение на много години. През 1922 г., Гъртруд Стайн публикува "Miss Furr and Miss Skeene".Това е история, базирана на реалния живот на лесбийската двойка Мод Скуайър и Етел Марс. През 1933 година Стейн публикува автобиографията на Алис Токлас, която се превръща в литературен бестселър.

Откровеният изказ в литературни произведения, имащи хомосексуална тематика все още са обект на цензура. Повечето от публикуваните творби през 1930 г., 40-те години и началото на 50-те представят живота на лесбийките като трагедия, която приключва или със самоубийство, или с „превръщане” на хомосексуалните жени в  хетеросексуални. Това често е необходимо, за да не се счита подобна литература за нецензурна от властите. Нещо повече, кодексът „Hays”, който е в сила от 1930 до 1967 г., забранява изобразяването на хомосексуалността във всички холивудски филми.

Много лесбийки намират утеха и закрила в изцяло женската среда на армейския корпус на жените. Сексуалната ориентация се пази в тайна, а тенденцията се запазва от Първата световна война до 2011 г, защото на лесбийките не им е било позволено да служат в армията на САЩ. От 1993 до 2011 г. хомосексуалните жени получават разрешение да служат в армията, но само ако не афишират сексуалността си и се придържат към максимата "Не питай, не казвай". През годините военните не само отхвърлят жените, които са лесбийки, но понякога "ловът на вещици" и напрежението ескалират, особено в заведенията, където се сервира на хомосексуалните жени в звание. През 1947 г., Джоуни Фелпс, която е член на армейския корпус на жените в американската армия й е съобщено от генерал Айзенхауер, че: " трябва да се разобличат лесбийките”. "Фелпс отговоря: " Ако угодно, сър, аз ще се радвам да го направя, но първото име в списъка, ще бъде моето” на секретарката на Айзенхауер, която добавя: "Ако е угодно, сър, името ми ще бъде второ в този списък"

След тази кореспонденция Фелпс се обръща към Айзенхауер с думите: " Господине, вие сте прав, има лесбийки в американската армия - и ако искате да замените всички, то ще трябва да прочетете имената на почти всички чиновници, част от командирите, шофьорите, а и почти всяка жена в редиците на армията. Но вие трябва да знаете, сър, че те са част от най-различни групи, но сред тях не е имало незаконни бременности, неподчинение, обвинения в неправомерни действия ". Впоследствие Айзенхауер се отказа от идеята си.

Статията е част от историята на:

• История на лесбианизма