Лесбианизъм в периода на Голямата депресия

от 26 фев 2015г., обновено на 26 апр 2018г.

От 1930г.

Основният приоритет във времето на Голямата депресия за жените с хомосексуална ориентация е необходимостта от публичен израз и икономическа независимост, които на практика изчезват през 1930 година. Повечето хомосексуални жени в САЩ изпитват необходимост да се омъжат за подходящ "параван", подобно на поведението на хомосексуалните мъже в миналото. По този начин се избягва социалната стигма. Независимите, работещи жени през 1930, са считани за окупаторки на работни места, които следва да бъдат заемани единствено от мъже.

Нагласата на обществото води до образуването на множество малки и стегнати общности в големите градове, които бяха съсредоточени най-вече около баровете, като едновременно с това жените биват изолирани в други части. Разговорите за хомосексуалността във всякакъв контекст се ползват със своеобразна социална забрана, жените рядко обсъжда лесбийството, дори помежду си.

Историкът Върн Булоу публикува книга, основана на една недовършено проучване относно психическите и физическите черти на група от лесбийки в Солт Лейк Сити през 1920-те и 1930-те години. Булоу отбеляза, че информацията е използвана в проучването повдига любопитни въпроси впоследствие. С поведението си хомосексуалните жени поддържат нагласата, че не могат да бъдат считани за неприспособими. Напротив, жените, включени в проучването, се стремят по всякакъв начин да докажат, че напълно съответстват на социалните очакванията на обществото относно половата принадлежност. Те се стремят да се разграничат от всеки, който прекрачва границите на порядъчността със своята враждебност.

Булоу пише: "В действителност, тази тенденция се постига с много успешно. Идеята за воденето на порядъчен живот прикрива напълно тяхната сексуална ориентация за външния свят. Това го кара историка да предположи, че лесбийството в миналото е било много по-разпространено, отколкото свидетелстват наличните исторически източници, разказващи за човешката сексуалност.
Фройдистката психоаналитична теория е повлиява много на начина на мислене на немалко лекари. Голяма част от тях считат лесбианизма и хомосексуалността сред мъжете за невроза, измъчваща незрелите хора. С възхода на нацистите в Германия изчезва и хомосексуалната субкултура след 1933 година.

Статията е част от историята на: