Лечебни употреби на алое вера от второто хилядолетие пр. Хр.

От -2100г.

Вероятно няма да ви учудим, ако ви кажем, че алое вера се изявява в медицинската област не от вчера или от днес, а от много, много отдавна. Ако трябва да бъдем точни, първите сведения за лековитите му свойства могат да бъдат открити на шумерски глинени плочки, създадени при управлението на акадския цар Саргон Акадски около 2100 г. пр. Хр. Тогава се смятало, че, освен за третиране на голям брой медицински състояния, растението има потенциал и да гони злите духове.

По-късно във времето, немалко данни за здравословните ползи на зеления познайник дава и известният египетски папирус на Еберс, датиран приблизително от около 1550г. пр. Хр. От ценния документ става ясно, че египтяните били категорични почитатели на алое вера и го употребявали за справяне с редица заболявания, като инфекции от различни естество, кожни проблеми, срещу паразити, а също и за третиране на болни от туберкулоза.

Никак не е случайно, че в Египет лековитият герой бил наричан, при това – съвсем заслужено, "растение не безсмъртието". Твърди се (макар че някои изследователи оспорват това твърдение), че немалко египетски кралски особи, включително красавиците Клеопатра и Нефертити, използвали алое вера в разкрасителните си процедури, в опит да постигнат вечна младост и да се поддържат в добра здравословна форма.

Любопитното е, че когато някой фараон умирал, присъствието на погребалната церемония се осигурявало при заплащане на определена цена, а именно – половин килограм алое. Нещо повече, египтяните използвали ароматна смес от растението, в комбинация със смирна, в процеса по балсамиране.

През 500г. пр. Хр. един живописен остров в Индийския океан, наричан Сокотра, се превърнал в своеобразна плантация за отглеждане на алое вера. Легендата разказва, че не кой да е, а именно уважаваният мислител Аристотел посъветвал Александър Велики по-късно да завладее плодородното кътче земя. Така, войниците му щели да разполагат с неограничени количества от лечебното растение, за да лекуват раните и контузиите си.

Твърди се, че армията на великия пълководец използвала зеленото чудо не само за външна употреба. След дълги пътувания по непознати заеми, мъжете пиели сок от алое вера, за да се предпазят от инфекции, с които лесно можели да се "сдобият", ако консумират местната вода или храна. Според легендата, именно растението направило армията на Александър непобедима. Дали е така… можем само да гадаем.

Едно е ясно: алое вера има хилядолетен "стаж" като лечител, а още по-напред във времето медицинските му свойства многократно щели да бъдат доказвани.

Статията е част от историята на:

• История на алое вера в медицинската наука