Лечителски практики при ирокезите

От 1601г. до 1899г.

Ирокезите представляват група от пет племена, говорещи сходни езици, обитавали степите и горите около Големите езера в Северна Америка. Днес те наброяват не повече от 150 000 души, като повечето са с частично ирокезко наследство, а не чистокръвни индианци. В миналото тези етнически общности са били обединени в конфедерация, наричана Шестте нации (тогавашните изследователи са смятали, че един от клановете е съставен от две отделни културни общности). Като едно от най-големите държавни обединения на територията на Северна Америка, съществувало преди идването на Белия човек, ирокезите изграждат своя, уникална цивилизация, притежаваща специфични култура, бит и вярвания. Особено интересни са техните медицински познания и практики.

Населението на конфедерацията на Шестте нации има завидни умения в областта на строителството, земеделието, лова и кожообработването. Средното население на едно тяхно село наброява 250 - 300 души, като някои селища са дори по-големи. Битът на ирокезите е изпълнен с динамика и рисковете от контузия не отсъстват. Тези обстоятелства карат индианците от Големите езера да опознаят лечебното действие на много от билките, които растат в земите им. Ето и кратък списък на най-употребяваните от тях лечебни растения и предназначението им:

монарда - използва се за третиране на главоболие, треска и ухапвания от насекоми;

уинтъргрийн - при болки в ставите и висока температура;

сангвинария - за лечение на стомашни болки, възпалено гърло, схващания и язви;

черна череша - при кашлица, настинка и при случаи на диария;

диворастяща слива - при заразяване с вътрешни паразити, рани и афти;

дог бейн (Apocynum cannabinum) - срещу главоболие, ушни инфекции, възпаление на гърлото и сърдечна аритмия;

бъз - при треска и за нанасяне върху рани с цел облекчаване на болката;

златник - за третиране на охлузвания, при конвулсии, болки в гърдите и за облекчаване на родилни болки.

Билките се приемат под най-различни форми - сварени на отвара, примесени с животинска мас, директно поглъщани или нанасяни върху кожата и инхалирани под формата на дим.

Важна част от медицината на ирокезите са и лечителските обреди. По-долу ще опишем някои от ритуалите за лечение, които се смятат за типични само за културата на Шестте нации.

Най-често извършваното заклинание за здраве, което индианците от конфедерацията изпълняват, е обред с тютюн за гонене на злите духове от тежко заболял член на племето. За целта лечителят или лечителката сипва вода от най-близката река, като поставя съд за течности срещу течението. След като делвата се напълни, се поставя на камък край огъня, докато съдържанието и кипне. След това вътре се слага щипка тютюн, като в момента на пускане се изрича кратка молитва към божествата. След като водата ври няколко минути извареният тютюн се изважда и изсипва на поставена за целта животинска кожа на три малки купчинки, така че те да образуват триъгълник. След това в течността се пускат шест нови листа от същото растение. Ако всички листа потънат, жрецът или жрицата обявява, че за болния няма надежда и смъртта е близо. Ако всички листа останат на повърхността, заболяването ще отмине лесно. Ако само някои от листата докоснат дъното, вероятност пострадалият да оздравее има, но не и без знахарска намеса.

Друг емблематичен за ирокезите ритуал е защитното заклинание преди лов. То се изпълнява само от мъже-шамани. Този обред се извършва два пъти в годината - преди есенния и преди пролетния лов - и е съпътстван с пир. В сборната постройка на селото се събират всички мъже, които имат възможност да тръгнат на лов. Щом слънцето се скрие зад хоризонта, същинската част на ритуала започва. В тази магическа вечер не се пали огън, както и никакъв друг източник на светлина. Щом в залата падне непрогледен мрак, шаманът започва да призовава духовете на дивеча, като първи винаги е викан Гарванът. След всяко наименование на животно знахарят хвърля парче от мозъка на съответния звяр или птица в бокал, специално поставен пред него. След това хор от ирокези имитира звуците на дивеча, който племето се надява да улови този сезон. След това ловците и шамана се хранят с многобройните предварително приготвени гозби, като никой няма право да си тръгва или да заспива на угощението до сутринта. Смятало се, че така ловът не само ще бъде успешен, но и ловците ще бъдат закриляни от горските духове и ще се завърнат невредими в селото.

Ритуално празненство на ирокезите

Лечителите на племената от конфедерацията на Шестте нации не представлява сбирка от самоуки невежи, както са мислели европейците от 18 век. Знанието за различните свойства на билките и извършването на сложни ритуали се предава чрез строга устна традиция от майстор - знахар на чирак. Част от обучението на кандидатите за този занаят се състои в изучаване на всички лековити растения, запознаване с огромния ирокезки пантеон от богове и духове, както и изработване на специфичен инвентар. Лечителските принадлежности включват специална торба с много джобове, съшита от кожа на бобър, кесийки от същия материал за съхраняване на целебни прахове и екстракти, множество глинени и плетени съдове за складиране и т.н. Всички тези атрибути се изработват от самия шаман.

Медицинската традиция се развивала стотици години на територията на Големите езера, но с унищожаването на ирокезката конфедерация в края на 19-ти век голяма част от културата на цялата етническа общност е изгубена. За наше щастие, съвременният интерес към бита на изконните обитатели на Новия свят стимулира учените да възстановяват изчезналото знание парче по парче, за да може описанието на вълнуващите практики на древните народи да стигне и до нас.

По статията работи: Георги Динев