Любомир Желязков и приносът му за развитието на фармацевтичната индустрия у нас от 50-те години на 20-ти век

От 1918г.

Любомир Желязков е бележит български химик, който заслужено се смята за един от основоположниците на химикофармацевтичната промишленост в България от втората половина на миналия век. По време на своята кариера родният ни специалист и изобретател се трудил неуморно и инициирал амбициозни научни проучвания, довели до разработването на голям брой важни лекарства.

Желязков бил роден на 14 октомври 1918-та в Свиленград. Висшето си образование по химия българският специалист получил в Софийския университет "Св. Климент Охридски" през 1946 година. Веднага след това той започнал работа по специалността си във фабрика "Булхима" – гара Костенец, и в лаборатория "Хигия"- София. През ноември, година по-късно, химикът, заедно с още няколко високообразовани свои колеги, се заел с нелеката задача да постави основите на Научноизследователския химикофармацевтичен институт (НИХФИ). "Дейността ми в Института неизбежно се преплиташе с много трудните проблеми по организацията на снабдяването на страната с медикаменти и с организацията на тяхното производство. Липсваше какъвто и да е опит. Помощ получавахме само от Съветския съюз. И все пак ние развивахме тази промишленост." ("Български откриватели и изобретатели", Държавно издателство "Техника"София, 1986г.)

Осъзнал, че в страната ни в началото на 50-те години се усещал сериозен дефицит на лекарствени средства, Желязков с ентусиазъм се впуснал в разработването и синтезирането на нови фармацевтични агенти, подкрепен от своя екип. Както можете да предположите и сами, резултатите от усилената му изследователска дейност не закъснели. Именно последната довела до дебюта на оригиналния български продукт лонетил, получил висока оценка от специалистите в психиатричната наука. Не е случайно, че, много скоро след появата му, чуждестранна фармацевтична компания проявила интерес да се сдобие с правото да го произвежда. "От всички мои разработки най-много ценя създаването на лонетила и затова ми е мъчно, че този препарат не можа да се реализира на западния пазар. Тогава малко се интересувахме и недооценявахме значението на правната закрила на изобретенията, тяхното патентоване в други страни. […] Бързо осъзнахме, че на сериозен пазарен успех можем да разчитаме само ако работим най-високо – на изобретателско, равнище и ако осигуряваме своевременно ефективна правна закрила на разработките си." ("Български откриватели и изобретатели", Държавно издателство "Техника"София, 1986г.)

Може да се каже, че Любомир Желязков е един от първите ни специалисти, реализирали сериозни постъпления в защитата на авторското право на българските открития, осъзнавайки колко важен бил този акт за утвърждаването на лекарствената индустрия на родна почва.

През 1953-та българинът бил избран за директор на НИХФИ – ръководен пост, който заемал чак до 1972-ра. Още от този момент, а по-късно и в ролята си на заместник-председател на Българската академия на науките и първи заместник-председател на Държавния комитет за наука и технически процес, академикът въвел политика на т. нар. от него организирано изобретателство или превръщането на изобретателството в отличителен белег на всеки задълбочен научноизследователски проект.

Между безспорните постижения на химика и неговия екип задължително трябва да споменем за разработването на оригинален нов метод за синтез на лекарствения продукт прениламин, действащ разширяващо на кръвоносните съдове. Новината за появата на тази нова технология, дело на български специалисти, бързо се разпространила и извън границите на страната ни.

Хванал "вълната" на откритията, българският учен и колегите му разработили впоследствие и нов начин за получаване на небезвестния фурантрил. Важно е да уточним, че повсеместно до този момент препаратът се изолирал основно след подкиселяване в последния етап от получаването му. В резултат на това обаче част от него "изчезвала". Желязков и асистентите му решили да обърнат "наопаки" научната логика и пробвали да изолират фурантрила при... алкални условия. Получило им се, при това – много добре. В крайна сметка, производството на прениламин и фурантрил допринесло много за икономическия разцвет на страната ни през втората половина на миналия век. Самият учен бил доволен от постигнатото и по още една причина: успехът за пореден път категорично доказал, че българският научен потенциал бил на световно ниво и бил способен на велики открития. Нещо повече, академикът твърдо вярвал, че "няма фармацевтичен продукт, който не би могъл да бъде синтезиран в България от български специалист."

Благодарение на усилията и неуморната работа на Любомир Желязков, в химикофармацевтичната ни индустрия били внедрени иновативни методи за производството и на много други препарати, между които; противотуберкулозните ХИНК и ИНХА-17; етоксид (също предназначен в борбата срещу коварното инфекциозно заболяване); ехинопсин, метаквалон (срещу безсъние), САХ и редица други.

Заради своите безспорни постижения, българският учен бил многократно награждаван, а енергичният му и дисциплиниран подход на изследователска дейност се превърнали в еталон за подражание за следващите поколения експерти.

Фармация - дела и документи", Наталия Ангелова, 2013г.