Любопитни наблюдения върху детския плач от 60-те години на 20-ти век

От 1965г.

Въпреки че дълго време педиатричната болка била пренебрегвана от медиците, през втората половина на миналия век те все пак започнали да я разглеждат и да търсят начини да се справят с нея. Нещо повече, някои експерти фокусирали вниманието си върху детския плач като важен белег за изпитвани болезнени усещания от най-малките. Измервайки неговата сила и многобройните му вариации, специалистите започнали да го използват като начин да разпознават определено здравословно нарушение при мъниците. През 60-те години на миналия век особено активен в разучаването на тази тема бил скандинавски екип от учени, работещ първо в Стокхолм, а после в Хелзинки. Резултатите от изследователската им дейност били две доста интересни монографии: "Newborn Infant Cry" (1965г.) и "The Infant Cry: A Spectrographic and Auditory Analysis" (1968г.). Голяма част от експериментите включвали звукови спектрограми, които разкривали акустичните качества на плача и поставили началото на използването му като немаловажен елемент в установяването на болестите.

Станало ясно, например, че плачът на недоносените бебета се различава по определени характеристики от този на доносените. Колкото по- "ненавременно" родено на бял свят било едно бебенце, толкова по-кратък и с по-високи честоти се отличавал той. Казано с други думи и колкото и странно да звучи, най-малките можели да се похвалят с най-впечатляващи "гласови данни". Средният отчетен максимум на височина на звука в едно от по-късните проучвания по темата, реализирано през осемдесетте години, бил 1360 херца при родени в 34 гестационна седмица или по-рано. За сравнение, при родените по-късно, в периода от 35-37 гестационна седмица тази стойност падала на 1010 херца.

През 1971-ва финландският лекар Вац-Хокерт и екипът му инициирали специално проучване с новородени при наблюдавана неонатална хипербилирубинемия /жълтеница/. Учените установили, че минималната и максимална стойност на фундаменталната честота при въпросните малчугани /наблюдавани били 45 бебета/, страдащи от състоянието, били значително по-високи, сравнени с тези здрави хлапета. Средностатистическата максимална височина на риданията им била 2120 херца, а минималната – 960 херца. Любопитен бил и фактът, че ден-два преди повишаването на серумния билирубин, плачът на бебетата се променял и звучал по доста по-различен начин отпреди този момент. Средната максимална височина на плача на доносените новородени с хипогликемия пък била 1600 херца. Вац-Хокерт и колегите му успели да проучат и "плачливото" поведение на деца с редица други заболявания. Откритията им съвсем не били незначителни и помогнали много в диагностиката на проблемите им.

Като оставим настрана науката, повечето родители /дори без да провеждат допълнителни експерименти/, веднага ще ви кажат, че плачът на всяко дете е уникален. Ето защо майките, а и бащите, лесно могат да разпознаят, когато детенцето им плаче. 

Снимка: freeimages.com

Статията е част от историята на:

• История на третирането на болката при децата