Медицинска практика, етика и вярвания от 18 до 20 век

От 1800г.

Странно или не, различните културни или религиозни вярвания могат да имат дълбок ефект върху начина, по който се внедряват новите медицински техники и технологии. Иновациите, които може да се разгледат в положителна светлина в една ситуация, може да бъдат счетени за напълно противоречиви в друга.

Например, когато лекарите в европейските държави стартират ваксинационните си програми през 1800 г., немалко религиозни групи започват да се отнасят критично към начина, по който се "обезобразяват" телата, които според тях, са създадени по Божий образ и подобие. Освен това, ваксинацията в миналото е била много по-болезнена и инвазивна процедура, отколкото е днес.

Трансплантацията на органи е друг пример - дръзка и опасна процедура, която символизира силата и въздействието на съвременната медицинска наука. Имайте предвид, че успешното трансплантиране на тъкани и органи между донор и реципиент се приема за чудо в епохата на Средновековието. Но отстраняването на органи от хората и поставянето им в телата на други, често поражда и сериозни опасения.

Променящият се възглед за трансплантациите на органи

Добър пример за това е как различните религиозни системи отделят време, за да разгледат и тълкуват определението за "мозъчна смърт", което е от основно значение що се касае за трансплантацията на органи. Днес основната част от органите, предназначени за трансплантиране, биват вземани от лицата, които са в състояние на мозъчна смърт. Хората, чиито органи (за трансплантиране) се съхраняват функциониращи чрез животоподдържащи машини, имат малка или почти никаква мозъчна активност. Те предлагат отличен източник на трансплантационен материал, тъй като освен мозъкът - и другите органи имат висок шанс да останат здрави и да функционират. Със съгласието на семейството на починалото лице органите могат да бъдат дарени и бързо трансплантирани на пациент, който има голям шанс да оцелее.

Правното разглеждане на мозъчната смърт в САЩ и Европа

Определението за мозъчна смърт е невероятно противоречиво, когато е въведено за пръв път през 60-те години. Няколко медици в Европа и САЩ биват арестувани след отстраняването на сърцата на пациенти, класифицирани като изпаднали в мозъчна смърт. Определението е внесено законово след дълъг правен и етичен дебат (провеждан двукратно през 60-те и 70-те години). Днес определението е прието от повечето хора в държави с доминираща християнска или светска култура, а хората, взели решение приживе да дарят органите си, могат до го направят, когато лекарите са констатирали, че са  в мозъчна смърт. Това е така, защото по традиция християнството отделя ума от тялото.

Японската връзка между ума и тялото

Понятието и естеството на мозъчната смърт е въпрос, приет с много по-големи затруднения в Япония, където културните вярвания не толерират отделянето на ума и тялото по същия начин като в Европа и САЩ. Японската култура счита, че човешкият дух е съсредоточен в малко пространство в гръдния кош, известно като "кокоро". Не е изненадващо, че отстраняването на функциониращо сърце в Япония се оказва особено противоречиво. След като японски хирург бива арестуван през 1968 г., не се правят повторни опити за трансплантация на сърце повече от 30 години.

Приемане на хората, изпаднали в клинична смърт за годни за донорство в Япония - едва през 1999 г.

В края на 90-те години, след много правни, етични и обществени дебати, японското правителство решава да позволи отстраняването на органи от хора, изпаднали в необратима кома. От 1997 г. японските граждани могат да бъдат зачетени като изпаднали в клинична смърт (и органите има да се ползват за даряване), ако са дали съгласието си за даряване на органи, преди да са изпаднали в кома. Ако не дадат съгласие, те не мога да се счетат за изпаднали в мозъчна смърт, а органите им да се дарят, дори и да нямат мозъчна активност. През 1999 г. в Япония е проведена първата трансплантация на сърце от клинично мъртъв донор от над 30 години.

По статията работи: Виктория Милова