Медицинска техника на Джозеф Листър, представена за пръв път на 12 август 1865 г.

От 12.1865г.

През далечната 1865 млад (11-годишен) джентълмен от Глазгоу, на име Джеймс Грийнлийс, несъзнателно спомага за написването на нова глава в медицинската история. Бягайки край бясно препускащ конски впряг, момчето претърпява юнашки инцидент. Джеймс е откаран спешно в болница "Glasgow Royal Infirmary", където като главен хирург работи никому неизвестният дотогава д-р Джоузеф Листър. Тридесет и осем годишният англичанин разработва нова медицинска техника.

Лекарят иска да се справи веднъж завинаги с ужасяващите смъртни случаи, които са следствие от възпалените на постоперативните рани. На практика, половината от оперираните пациенти на хирурзите загиват от сепсис. Джеймс Грийнлийс е получил сложна комбинирана фрактура на долния си ляв крак при инцидента. Момчето получава хлороформ за болката, а Листър почиства раната и я превързва с марля и бинт, напоени с карбол (химичното му наименование е фенол). Кракът на детето е шиниран и превързан, а карболовата превръзка се сменя неколкократно, за да започне раната да зараства, без за се инфектира. След шест седмици геройско лечение младият г-н Грийнлийс е освободен в цветущо здраве.

Лечението на Джоузеф Листър може да се приеме за ключов успех и в медицинската, и в хирургическата история. Отраснал в религиозно квакерско семейства семейство, ранният интерес на бъдещия лекар към науката е насърчаван от неговия баща, който е любител физик, членуващ на Кралското общество.

Синът на семейство Листър започва брилянтната си кариера в Университетския колеж в Лондон. Той става хирург, а по-късно следва периода, в който доктор Листър, започва работа в Кралската болница в Единбург. След това, той е назначен за професор по хирургия в "Glasgow University" (чиято катедра е основана от английската кралица), а през 1861 г. за Джоузеф става хирург в болница "Glasgow Royal Infirmary".

Той е повлиян от френския учен Луи Пастьор, който предполага, че пациентите, подложени на операция, могат да бъдат фатално заразени от малки, невидими с просто око микроорганизми. Пастьор е изключително уважаван медицински теоретик, но Листър разчита много и на медицинската си практика. Той всячески желае да сложи край на нелепите смъртни случаи. Дълбоко религиозен, медикът вярва, че делото му е закриляно от Бог. Така между 1865 и 1869 г. смъртността в хирургичното отделение, за което отговаря, спада до 15%.

Отнема известно време, за да се приемат методите на Листър, но все пак доказателствата в негова полза са твърде показателни, за да бъдат пренебрегнати. Междувременно във Великобритания и в чужбина други медици изследват подобни техники.

През 1869 г. Листър е назначен за професор по клинична хирургия в Единбург, а през 1877 г. лекарят се завръща в Лондон, в болница "King's College". Той се оттегля от медицинската практика през 1893 г. В знак на почит Джозеф Листър получава рицарско звание през 1883 г., а през 1895 г. той е избран за президент на Кралското дружество. От 1897 година лорд Листър е един от 12-те членове на Ордена за граждански заслуги.

Джоузеф е почитан и боготворен от онези, които работят с него. Той си остава все така скромен, срамежлив, резервиран и изглежда, че малко хора го познават истински. Малко преди смъртта си, медикът е сляп и глух. Джоузеф Листър загива през 1912 г. на 84-годишна възраст. Той получава великолепно погребение в Уестминстърското абатство, в знак на уважение към хилядите животи, които е спасил и бляскавата му кариера, спомогнала за развитието на медицинската наука.

По статията работи: Виктория Милова