Начало История на медицината Медицинска техника на Джозеф Листър, представена за пръв път на 12 август 1865 г.

Медицинска техника на Джозеф Листър, представена за пръв път на 12 август 1865 г.

От 12.1865г.

Медицинска техника на Джозеф Листър, представена за пръв път на 12 август 1865 г. - изображение

През далечната 1865 млад (11-годишен) джентълмен от Глазгоу, на име Джеймс Грийнлийс, несъзнателно спомага за написването на нова глава в медицинската история. Бягайки край бясно препускащ конски впряг, момчето претърпява юнашки инцидент. Джеймс е откаран спешно в болница "Glasgow Royal Infirmary", където като главен хирург работи никому неизвестният дотогава д-р Джоузеф Листър. Тридесет и осем годишният англичанин разработва нова медицинска техника.

Лекарят иска да се справи веднъж завинаги с ужасяващите смъртни случаи, които са следствие от възпалените на постоперативните рани. На практика, половината от оперираните пациенти на хирурзите загиват от сепсис. Джеймс Грийнлийс е получил сложна комбинирана фрактура на долния си ляв крак при инцидента. Момчето получава хлороформ за болката, а Листър почиства раната и я превързва с марля и бинт, напоени с карбол (химичното му наименование е фенол). Кракът на детето е шиниран и превързан, а карболовата превръзка се сменя неколкократно, за да започне раната да зараства, без за се инфектира. След шест седмици геройско лечение младият г-н Грийнлийс е освободен в цветущо здраве.

Лечението на Джоузеф Листър може да се приеме за ключов успех и в медицинската, и в хирургическата история. Отраснал в религиозно квакерско семейства семейство, ранният интерес на бъдещия лекар към науката е насърчаван от неговия баща, който е любител физик, членуващ на Кралското общество.

Синът на семейство Листър започва брилянтната си кариера в Университетския колеж в Лондон. Той става хирург, а по-късно следва периода, в който доктор Листър, започва работа в Кралската болница в Единбург. След това, той е назначен за професор по хирургия в "Glasgow University" (чиято катедра е основана от английската кралица), а през 1861 г. за Джоузеф става хирург в болница "Glasgow Royal Infirmary".

Той е повлиян от френския учен Луи Пастьор, който предполага, че пациентите, подложени на операция, могат да бъдат фатално заразени от малки, невидими с просто око микроорганизми. Пастьор е изключително уважаван медицински теоретик, но Листър разчита много и на медицинската си практика. Той всячески желае да сложи край на нелепите смъртни случаи. Дълбоко религиозен, медикът вярва, че делото му е закриляно от Бог. Така между 1865 и 1869 г. смъртността в хирургичното отделение, за което отговаря, спада до 15%.

Отнема известно време, за да се приемат методите на Листър, но все пак доказателствата в негова полза са твърде показателни, за да бъдат пренебрегнати. Междувременно във Великобритания и в чужбина други медици изследват подобни техники.

През 1869 г. Листър е назначен за професор по клинична хирургия в Единбург, а през 1877 г. лекарят се завръща в Лондон, в болница "King's College". Той се оттегля от медицинската практика през 1893 г. В знак на почит Джозеф Листър получава рицарско звание през 1883 г., а през 1895 г. той е избран за президент на Кралското дружество. От 1897 година лорд Листър е един от 12-те членове на Ордена за граждански заслуги.

Джоузеф е почитан и боготворен от онези, които работят с него. Той си остава все така скромен, срамежлив, резервиран и изглежда, че малко хора го познават истински. Малко преди смъртта си, медикът е сляп и глух. Джоузеф Листър загива през 1912 г. на 84-годишна възраст. Той получава великолепно погребение в Уестминстърското абатство, в знак на уважение към хилядите животи, които е спасил и бляскавата му кариера, спомогнала за развитието на медицинската наука.

По статията работи: Виктория Милова

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

Източник и снимка: http://www.historytoday.com/richard-cavendish/lister-pioneers-antiseptic-surgery-glasgow

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ЛичностиБотаника