Медицинска употреба на среброто до 1800 година

От 1800г.

Първият неоспорим древен запис, доказващ че химичното съединение сребърен нитрат се е използвало като лечебно средство, и направен от древния медик Габор (702-705), а след него и от Авицена. Арабският медик е използвал сребърни стружки като средство за пречистване на кръвта, за лечение на лош дъх и сърцебиене около 997 година.

По-късно (около 1520 година), медикът Парацелз използвал среброто за перорална употреба. Освен това, медикът също е използвал сребърния нитрат като прах за третиране на трудно зарастващи рани (на практика това вещество все още се влага в някои медикаменти за рани).

Около 1614 г. лекарят Анджело Сала дал на свой пациент да приеме сребърен нитрат като очистително при лечение на мозъчни инфекции.

По-късно среброто излязло на мода при лечението на епилепсия. Вярвало се, че епилептичните припадъци спират, ако след поредния тежък епизод се погълне сребърна монета, която, освен всичко "не позволявала" на страдащия пациент да си прехапе езика.  

През първите години, когато експедициите до Новия свят станали все по-настъпателни, мореплавателите, които не разполагали с източници на прясна вода, прилагали хитър трик. Поставяли на дъното на делвите с питейна вода сребърни монети, които я поддържали чиста и годна за употреба.
Тази практика се използвала, за да се запази свежо млякото и да се предотврати развалянето му. Мореплавателите не са имали представа, че с това си действие, те спирали развитието на бактериите, предизвикващи гниенето.

В края на 1700 г., Антони ван Льовенхук изобретил микроскопа, което, логично, довело до изграждането на нови знания по отношение на строежа на веществата и тъканите в човешкото тяло. Изяснило се и че, малките жизнеспособни частици, които сега познаваме като бактерии, можели да бъдат откривани на най-разнообразни места, включително в устата и тъканите на човешкото тяло. Този факт убедил изследователите, че не би следвало всички от тези живи частици да "отговорни" за болестите при хората. Въпреки това, някои други от тези частици скоро били заклеймени като инфекциозни агенти.

Познанието за естеството на бактериите и антибактериалното действие на среброто предизвикало и друга любопитна тенденция - по-богатите семейства започнали да използват сребърни прибори за хранене. Но вследствие на избора си, те често получавали характерно сиво-синкаво обезцветяване на кожата. Не е изключено и това да е бил поводът, хората от по-високите класи да бъдат слагани под общия знаменател "със синя кръв". Освен това, членовете на висшето общество нерядко избягвали въздействието и на слънчевата светлина (златистият тен бил считан за признак на бедност и недобър вкус), така че присъствието на хората със синкава кожа (състоянието се нарича аргирия) определено не било рядкост. За съжаление не са открити записки, разказващи подробно за разпространението на аргирията преди 18 век. Най-ранните от писмени сведения за този тип оцветяване на кожата датират от средата на 18 век. В тях е посочено, че животът на хората със сиво-синкави кожи не е толкова застрашен по време на епидемии от чума и други инфекциозни заболявания.

Така, малко по малко, списъкът с медицинските свойства и употребата на среброто за лечебни цели започнал да се запълва, а древните лекари определено нямали причина да не "гласуват доверие" на благотворното действие на благородния метал.

Статията е част от историята на:

• История на лечебната употреба на среброто в медицинската наука