Микроскопът на Антони ван Льовенхук от 1653г.

от 12 фев 2016г.

От 1653г.

Нидерландският учен и търговец Антони ван Льовенхук безспорно има завиден принос в развитието и усъвършенстването на микроскопията. Знае се, че по време на целия си живот същият е успял да измайстори повече от 500 оптични лещи и около 25 микроскопи (девет, от които са запазени и до днес). Именно с тази, макар и примитивна, апаратура Антони успял да изследва безброй много микроорганизми и да ги представи на широкия свят. И не само: чрез нея наблюдавал разнообразни тъкани, човешки и животински зъби, бъбречни камъни, движението на еритроцитите в капилярите и какво ли още не.

Въпреки че били съвсем опростени като устройство и с откровено странен дизайн, по онова време микроскопите на Ван Льовенхук предизвикали истински фурор сред представителите на научния елит. Много експериментатори, хора на науката и изследователи искали да се "докопат" до изобретенията на търговеца и да надникнат в тайната, която се крие зад създаването на самите лещи. Уви, в продължение на няколко века никой не бил достатъчно упорит, за да се сдобие с нужната информация, а и Льовенхук ревниво пазел своето си.

Това, което се знае със сигурност, е, че микроскопите му били наистина малки, а най-големият от тях бил само 5 см. Предпочитанието към миниатюрния размер било обвързано с основната функция на устройствата, а именно да служат преди всичко за поставка на използваните оптични лещи. Но най-вече, според схващанията на Ван Льовенхук, микроскопите трябвало да пасват удобно на дланта и да улесняват по този начин наблюдението над различните проби.

Първият микроскоп на холандеца от 1653 г. се състоял от сребриста на цвят плочица, дълга само около 2 см. Към нея била прикрепена своеобразна тръбичка със заострени върхове, в единия край на която, в непосредствена близост до вградената в плочата леща, се фиксирал биологичният материал. С помощта на три винтчета, тръбичката можела да се движи и по този начин пробата да се настройва на фокус. Използването на "мъничкия" микроскоп ставало само при дневна светлина чрез максималното му приближаване към окото. А достойни реплики на модела могат да се намерят в редица музеи по света.

Въпреки че били с една леща и твърде примитивни, микроскопите на Антони ван Льовенхук не отстъпвали на оптичните модели с две и повече лещи, които щели да се появят малко по-късно. Говори се даже, че някои от устройствата му можели да уголемяват изображението до 500 пъти.

И макар че холандецът не е първият, който измислил и започнал да използва микроскоп в своята научна дейност, със сигурност е учен, допринесъл за усъвършенстването на крайно необходимата и към днешна дата микроскопска апаратура.

Статията е част от историята на: