Медицинска употреба на среброто през 20 век

от 17 окт 2016г.

От 1900г.

През вековната си история употребата на сивия метал за медицински цели доказала няколко неоспорими факта: Парацелз констатирал, че среброто може да се приема перорално за лечебни цели, след това чрез лековития метал започнали да се третират заболявания на нервната система (като епилепсия), а след въвеждането в употреба на микроскопът на Льовенхук, хората научили за още любопитни факти относно антибактериалните свойства на среброто.

До началото на 20 век откритията, касаещи лечебното действие на благородния метал започнали да получават задълбочено научно обяснение, което се постигало благодарение на новите технологии.

Доктор Халстед бързо се превърнал в един от първите американски хирурзи, подкрепящи употребата на сребърно фолио за изработката на превръзки, както и за приложението на сребърните конци, които често се използвали за зашиването на големи хирургически разрези. Така медиците можели да избегнат евентуалната поява на следоперативни инфекции.

Употребата на благородния метал за целите на офталмологията също доказала своите предимства. Доктор Рое използвал колоидна форма на сребро за успешното лечение на инфектирани язви на роговицата, интерстициален кератит, блефарит, и дакриоцистит. Неговият писмен труд, посветен на среброто е публикуван през 1915 година и се казва: „Collosol argentum and its ophthalmic uses”.
По-късно медиците дали обяснение защо колоидното сребро е ефективно при лечението на следродилен сепсис, стафилококов сепсис, ангина, остър епидидимит, както и срещу други заболявания с инфекциозен характер.

Между 1900 и 1940 г. лечебната употреба на среброто също можела да се похвали с нови факти и открития, които станали важна част от лечебната употреба на благородния метал. Постепенно на десетки хиляди пациенти започнало да се изписва перорален прием на колоидно сребро. Освен това, годишно се изписвали по около няколко милиона дози сребро, предназначени за интравенозно вливане. Въпреки, че първоначално описаните по-горе терапии се считали за безопасни, сигналите за нередности при лечението със сребро не закъснели. Изяснило се и, че високите дози от благородния метал, освен че можели да доведат до появата на аргирия, можели да предизвикат стомашно-чревни нарушения, конвулсии или дори смърт. За щастие грешките в терапията подлежали на корекция.

През 20 век лечебната употреба на среброто „започнала” своя втори Ренесанс. Освен това станало ясно, че един от най-добре действащите методи за използването на среброто е влагането му в превръзки, насърчаващи зарастването на рани, профилактиката и лечението на инфекции, за добра устна хигиена (за превенция и третиране на пиорея, при възпаление на венците и лош дъх), за пречистването на вода, за повлияването на заболявания на очите и други инфекциозни усложнения.

В началото на 21 век историята, разказваща за лечебната употреба на среброто продължила да бъде надграждана, спазвайки утвърдените в миналото традиции.