Медицински употреби на среброто от 1880 до 1895 година

Любопитен период от историята, разказваща за медицинската употреба на среброто обхваща от 1880 до 1895 година. Макар и сравнително кратък, той е със съществен принос и за развитието на офталмологията и бързото усъвършенстване на методите на асептиката и антисепктиката, а последните две съвкупности от методи косвено са повлияли за доброто развитие на общата хирургия.

И така, нека разгледаме медицинската употреба на среброто като фактор, подобрил третирането на някои офталмологични състояния. Тук главният герой е доктор Франц Зигмунд Креде. През далечната 1880 година немският гинеколог защитил репутацията си на пионер в областта на употребата на капки за очи със сребърен нитрат. Медикът ги е ползвал, за да третира бебета, родени от майки, болни от гонорея. Новородените почти веднага развивали конюнктивит – ophthalmia neonatorum, придружен с оток, зачервяване, на клепача, образуване на гноен секрет, изтичащ под налягане. Медикът лекувал децата с 2% разтвор на сребърен нитрат, но впоследствие разтворът бил разреден до 1 %, тъй като по-концентрираният дразнел очите. Лечението на германския лекар станало известно като метод на Креде. Неговото ефективно лечение станало причина за  намаляването на честотата на ophthalmia neonatorum от 7.8% до 0.13% за 13 години. Благодарение на успеха от метода на Креде, употребата на капките за очи със сребърен нитрат сред новородените се превърнала в широко практикувано лечение по целия свят, а в много страни, то дори присъствало в закон (той е бил в сила до момента след въвеждането на ефективните антибиотици).

Друго достижение, подобрило методите на асептиката и антисептиката е постигнато от хирурга от Британска Колумбия, чието фамилно име също е Креде. Той бил първият, който използвал колоидно сребро за по-бързото заздравяване на рани през 1891 г., приблизително след като д-р Харстед започнал да прилага сребърно фолио при лечението на раневи инфекции. Постепенно локалното приложение на сребърни соли де превърнало в общоприета терапия.

Доктор Крусиъс използвал сребърен нитрат за третиране при изгаряне през 1890, приблизително когато започнал т.нар втори „Ренесанс” в употребата на благородния сив метал. Впоследствие химикът Вонаегел пък осъзнал, че антибактериалните свойства на среброто се дължат основно на сребърните йони на метала. Той провел систематични проучвания, които са довели до заключението, че среброто е ефективно антимикробно средство за почти всички едноклетъчни организми (те са най-малко 650 вида), но дори то не може да подейства срещу вредните въздействия на мухъла и паразитите.

Среброто имало и друго революционно медицинско приложение в периода до 1895 година. За него е „виновен” Конрад Рьонтген (бащата на едноименния апарат). Той открил през 1895 г., че рентгеновите лъчи активират сребърните халогенни кристали, което направило възможно правенето на рентгенови снимки.

Оставяме на вас да оцените дали медицинската употреба на среброто до 1895 година е повлияла на цялостното развитие на медицината.

Статията е част от историята на:

• История на лечебната употреба на среброто в медицинската наука