Метод за лечение на катаракта, описан от Авъл Корнелий Целз

От -47г.

Прочутият римски автор Авъл Корнелий Целз е първият, който в своя обширен медицински трактат "De medicina" от 47г. пр. Хр., подробно описал патологията и лечението на катаракта.

В онова далечно време се смятало, че въпросното заболяване на окото (като редица други състояния) се дължало на хуморално нарушение или по-точно - на своеобразно изтичане на някой от хуморите в зрителния орган. Това намалявало способността на пациента да вижда и можело да доведе до ослепяване.

В седма глава на книгата си "Предписания за здравите хора" (която се съдържа в гореспоменатия научен труд) Целз съобщава, че suffusio (каквото било латинско наименование на очния проблем) е такава форма на слепота, която, за разлика от глаукомата, имала шанс да бъде излекувана.

За да прогледне отново човек, събраното излишно количество хуморална течност в пространството между зеницата и лещата трябвало да се "почисти". В ранен стадий на нарушението, това можело да стане и без оперативна намеса. Но когато въпросната катаракта била стабилно формирана, специалистите от миналото осъществявали хирургическа интервенция с помощта на специална игла.

Същата била остра и не много тънка – тя се вкарвала под определен ъгъл в зрителния орган, оказвала своеобразен натиск върху suffusio, чиято структура се отстранявала от зеницата. Ако "пердето" не падало, неговата цялост трябвало да се разбие на парчета отново с помощта на инструмента.

Лечението било практикувано в продължение на векове и било особено разпространено през Средновековието.