Най-старите лекарства на света и за какво са използвани

Акценти

Съвременната медицина разполага с много възможности за лечение на хората, които продължават да се развиват. Тя е извървяла дълъг път, докато стигне до това равнище. Началото е много назад във времето, лекарствата първоначално са представлявали различни смеси, отвари и мехлеми, за да се стигне до антибиотиците и модерните лекарства, с които разполагаме днес.

Историята пази множество примери какъв път са извървели хората относно направата на медикаменти и как са ги усъвършенствали.

В началото са лекарствата на растителна основа

Благодарение на археологическите открития има доказателства, че вероятно лекарствата на растителна основа са съществували още през палеолита. Но едно от най-старите, за което се откриват писмени следи, е Cannabis sativa. Растението е известно като лечебно средство от 2700 г. пр.н.е. Произлиза от Източна Азия, но днес се отглежда в цял свят. За първи път е класифицирано от Карл Линей през 1753 г. Откакто съществува писменото слово, растението присъства в историческите анали като източник на храна, масло от семена, конопени влакна, медикаменти и вещество, често използвано в религиозни и духовни ритуали. Хората винаги са го развъждали, както подсказва и втората част от наименованието му - "sativa" означава "култивиран".

От същия период е и Mandragora officinarum, използвано за лечение на сутрешно гадене, нервни заболявания и отравяния. Растенията от рода Mandragora са многобройни, но има разлика между видовете. Специално в Mandragora officinarum попадат онези, които са местни за регионите около Средиземно море. Мандрагорите са известни с това, че съдържат делириантни халюциногенни алкалоиди като скополамин, атропин и хиосциамин, а формата на корените им прилича на човешка фигура. Затова друго основно тяхно предназначение в древността е употребата им в магически, религиозни и духовни обреди.

Едно от най-старите растения, използвани с лечебна цел, е ревенът. Макар че днес повече се употребява в кулинарията, древните хора прибягват до него заради съдържащото се вещество емодин, което действа слабително. Не е известно откъде идва зеленчукът, на когото само стъблата са годни за консумация.

През първото хилядолетие преди Христа хората са използвали като лечебни средства, а и с други цели, Hyoscyamus niger, познато у нас като черна попадийка. Растението е отровно и произхожда от умерената част на Европа и Сибир. Има болкоуспокояващи и наркотични свойства.

От 300 г. пр.н.е. насам опиумът вече е познат на хората, за което свидетелстват намерени описания в различни писмени документи.

През 10 в. кафето се появява на сцената, а преди 1025 г. в "аптечката" на тогавашните хора присъствали гъбата агарик и скамониум (Convolvulus scammonia, Scammony). Първото представлява плодно тяло на гъба с капаче, разграничено от дръжката, с ясно изразени "хриле" отдолу. Скамониумът е увивно растение със стреловидни листа и бели до розови цветове, подобни на фуния. Някога сокът му служел като очистително средство, способно да премахне глисти и тении.

През следващите векове науката, колкото и да е още в своя зародиш, започва да разкрива тайните на природата, на различни заболявания и спрямо тогавашните си възможности хората се опитват да противостоят чрез подобрени версии на досегашните лекарства на болестните състояния.

От 16 в. насам преди масово да се употребяват кокаин и морфин за различни болестни състояния, дори и по-безобидни, хората прибягват до лауданума. С веществото, приготвено на тинктура, те лекували от настинка до сърдечни заболявания при деца и възрастни.

Бум на откритите лекарства

От 19 в. нататък се смята, че започва модерната ера на лекарствата. Подходът вече е чисто научен, наблюдава се синтез на органични молекули и активни съставки за създаването на медикаменти. През този век се появяват добре познатите ни морфин (1800 г.), хинин (1820 г.), аспирин (1853 г.), парацетамол (1877 г.), ефедрин (1885 г.), амфетамин (1887 г.), бензокаин (1890 г.), метамфетамин (1893 г.).

През 20 в. темпото, с което се откриват и разработват лекарства, е много по-интензивно. В началото на века се синтезират медикаменти, които в много голяма степен облекчават живота на пациентите и не е пресилено да се каже, че имат животоспасяващо значение. Такъв е случаят с инсулина и пеницилина например. През 1921 г. инсулинът е успешно извлечен и изолиран от куче от канадския физиолог Фредерик Бантинг и асистента му Чарлз Бест. Те инжектират куче с диабет, за да проверят как ще повлияе инсулина. През януари 1922 г. за първи път хормонът е поставен чрез инжекция на 14-годишно дете с диабет, но се проявяват много странични ефекти. След усилена работа по изчистването на екстракта след няколко дни отново пациентът получава доза инсулин, този път без да се изявят неприятните ефекти. Оттам-нататък инсулинът е неизменната терапия за болните от диабет тип 1 и за някои с тип 2. Преди неговата поява очакваната продължителност на живота на диабетиците е била 3 години.

Към края на 20-те години на миналия век - през 1928 г., Александър Флеминг изолира пеницилина. Антибиотикът е получен от плесента Penicillium (гъби, спомагащи при развалянето на храните) и до днес продължава да спасява човешки животи. Днес процесът по получаване на лекарството е видоизменен - то се извлича чрез химически синтез от естествено произведени пеницилини.

През 1910 г. на пазара се появява първият антибиотик - Salvarsan. Оттогава рязко се увеличава степента на откриване на този вид медикаменти, като пика е през 50-те години на миналия век. За повече от 100 години учените генерират голям брой антибиотици, които спасяват и удължават продължителността на милиони животи. Постепенно темпът на откриване се забавя, появяват се нови предизвикателства - резистентността на хората към голяма част от тези лекарства.

През миналия век са установени и влизат в употреба адреналин (1901 г.), окситоцин (1906 г.), витамин С (1912 г.), фенобарбитал (1912 г.), кортизон (1935 г.), LSD (1938 г.), лидокаин (1943 г.), ацетазоламид (1952 г.), преднизон (1955 г.), фентанил (1960 г.), ибупрофен (1961 г.), фуросемид (1962 г.), кетамин (1962 г.), диазепам (1963 г.), индометацин (1963 г.), пропранолол (1964 г.) и много други.

>>> История на откриването и приложението на лидокаина

И до днес все още се ползват някои от лекарствата, направили революция за времето, през което възникват. Например опиумът, който е едно от първите лечебни средства, още служи за облекчаване на болката. Разликата е в начина на производство - той не се добива от опиумния мак, а се синтезира в лаборатория. Същото се отнася и за веществата, производни от опиума като фентанил и морфин. Аспиринът все така присъства в аптечките на хората, използва се против неразположения, като превенция срещу инфаркт и проблеми, свързани с притока на кръв, при рискови пациенти.

Днес продължават да се откриват лекарства чрез нови методи. Голямо влияние и помощ оказва изследването на човешкия геном. Установяването на конкретни гени, отговорни за дадена болест, както и знанието как гените реагират на лекарствата, предмет на фармагеномиката, са в основата на по-усъвършенстваната и персонализирана медицина, съществуваща и продължаваща да се развива в наши дни.