Лауданум - опиумната тинктура, използвана за лек на всякакви заболявания
От 1660г.
Лекарствата, тинктурите и сиропите, в основата на които е опиумът, предимно се свързват с Викторианската епоха. Но употребата на опиум и опиумни средства е много по-древна. Шумерите познавали свойствата на мака, наричали го "растение на радостта". Асирийците също запаметили за поколенията върху каменни плочи от 7 в. пр.н.е. как действа прословутия сок на мака, от който след векове учени ще извлекат опасните опиоиди.
Древните гърци пък имали своя смес за лечение - theriac или mithrate, която била създадена през 1 в. сл. Хр. и включвала 64 съставки. Сред тях били опиум, мед, канела, смирна и др. Прочутият лекар Гален също познавал опиума и го препоръчвал за облекчаване на главоболие, астма, кашлица, задух, епилепсия, глухота, замъглено зрение и др.
Theriac бързо напуска пределите на тогавашна Гърция и бързо се прочува със своите лечебни качества. През 14 в. навлиза в Англия и става известен под името "венециански мелас" заради сладката си и лепката консистенция. Дори се прилага като защитно средство срещу чумата - хората натривали децата си, за да ги предпазят.
Лауданумът се появява много по-късно. Той е съставен от опиум, разтворен в алкохол. Тази консистенция е открита през 17 в., но има своята предистория.
>>> Опиумният мак и употребата му в миналото
Парацелз е първият, създал лауданума
Известният медик и алхимик Парацелз, живял през 16-ти век, открива, че алкалоидите в опиума са далеч по-разтворими в алкохол, отколкото във вода. След като експериментира с различни опиумни концентрации, медикът се натъква на една специфична настойка от опиум, която демонстрира забележителни резултати в борбата със силната болка. Той я нарича лауданум. Наименованието произлиза от латинския глагол laudare, който значи "възхвалявам". Всъщност лауданумът на Парацелз е различен от добре познатия лауданум от 17-ти век. Неговата формула включва опиум, стрити перли, мускус, кехлибар, злато и е под формата на хапче.
Появата на лауданум като тинктура
Лауданумът остава до голяма степен неизвестен до 1660 година, когато английският лекар Томас Сиденхайм (1624-1689 г.) съставя опиумна тинктура, която нарича също лауданум, въпреки че тя се различава съществено от лекарството на Парацелз. Той комбинира опиум с шери и неговото откритие веднага добива популярност като средство срещу всякакви болки и оплаквания. През 1676 г. Сиденхайм публикува своите "Медицински бележки относно историята и лечението на острите заболявания", в които насърчава употребата на опиумната тинктура.
До 18-ти век лекарствените свойства на опиума и лауданума стават по-добре известни. Джордж Йънг публикува подробен медицински текст, озаглавен "Трактат за опиума". Той препоръчва лекарството за почти всяка болест. Опиумът, а след 1820 година и морфинът, се смесват с живак, хашиш, лют червен пипер, етер, хлороформ, беладона, уиски, вино и ракия.
До 19-ти век лауданумът се използва в патентите на много фармацевтични компании, а опиумните производни се причисляват сред най-ефективните начини за лечение на различни заболявания (от настинки до менингит, сърдечни заболявания при възрастни и деца). Лауданумът активно е бил използван по времето на епидемията от жълта треска.
На безброй викториански жени се препоръчва лекарство с опиум за облекчаване на менструални спазми и женски проблеми. Медицинските сестри дават лауданум и на новородени бебета. Първоначално опиумната тинктура, известна и като "медикаментът на работническата класа", е по-евтина от бутилка джин или вино, защото се третира като лекарство, което не се облага с данък, дължим за алкохолните напитки.
Приемане на контролни мерки срещу опиума и неговите производни
В началото на 20 век започва да действа стриктна регулация на всякакви наркотици, защото това е времето, в което пристрастителните свойства на опиума стават известни за хората. В САЩ Законът за храните и лекарствата от 1906 изисква лекарствата, съдържащи алкохол, кокаин, хероин, морфин и канабис да са с упоменати концентрации. Смята се, че след въвеждане на споменатия по-горе закон продажбата на лекарства, съдържащи опиати, е намаляла с 33%. През 1906 г. в Англия, а през 1908 г. в Канада влизат в сила подобни административни актове.
Към средата на 20 век използването на опиати в медицината като цяло се ограничава до лечението на болка. Опиумът вече не е считан за "панацея". Освен това, фармацевтичната индустрия започва синтезирането на различни опиоиди (пропоксифен, оксиморфон и оксикодон). Тези синтетични опиати, заедно с кодеина и морфина, се предпочитат все повече пред лауданума, тъй като един вид опиат се предписва за различни видове болка, а "коктейлът", съдържащ се в опиумната тинктура, има повече странични ефекти. Постепенно употребата на лауданум като аналгетик става морално остаряла, тъй като основната му съставка е морфин, която може да се предпише сам по себе си за лечението на остра болка. Досега не е постигнат медицински консенсус относно това кой от тях (лауданум или морфин) е най-добрият избор за лечение на болка.
През 1970 г. САЩ приема Закона за единно контролираните вещества, който се разпорежда с правилата, касаещи опиумната тинктура. До края на 20-ти век използването на лауданум е ограничено и се предписва за лечение на тежка диария.
Статията е част от историята на:
Коментари към Лауданум - опиумната тинктура, използвана за лек на всякакви заболявания