Начало История на медицината Научноизследователска дейност и развитие на "Таро" в началото на 21 век

Научноизследователска дейност и развитие на "Таро" в началото на 21 век

От 2001г.

Научноизследователска дейност и развитие на "Таро" в началото на 21 век - изображение

Част от успеха на израелската фармацевтична компания „Таро фармадютикълс” в Северна Америка се дължи на приемането и утвърждаването на новия й бизнес модел през 1991 година. Той създава нова стратегия, ориентирана към разработването на различни приоритетни за компанията научни изследвания. „Таро” започва да отклонява значителен дял от приходи си към нейните научноизследователски и развойни дейности. Те възлизат на около 12% от продажбите й. Като средство, допълнително подкрепящо стратегията на компанията, е създаването на новата й производствена единица - изследователското звено на "Таро" ("Taro Research Unit").

Ангажираността на компанията с гореспоменатите научни изследвания й позволява да увеличи скоростта, с която добавя нови продукти в списъка „ANDAs” („Abbreviated New Drug Application” – това е вид заявление за одобрението от САЩ за продажбата на някои нови генерични лекарства, произхождащи от утвърдени маркови медикаменти).

До началото на 2000-та година „Таро” успява да разработи около 80 одобрени от „ANDA” медикаменти за пазара на САЩ, както и редица други, предназначени за Канада и Израел. Компанията увеличава своя капацитет за производството на собствени активни съставки, като над 20 от тях имат одобрение от американската администрация по храните и лекарствата. Това позволява на „Taрo” да разшири дейността си по разработването им, включвайки създаването на активни вещества, предназначени за производствените канали на трети страни. Нещо повече, компанията усъвършенства допълнително собствените си лекарствени формули. За да популяризира още международните си продажби, през 1992 г. компанията създава новото си дъщерно дружество "Таро Интернешънъл" ООД.

Почти цялата продуктова линия на "Taрo" (която надвишава 60 продукта в средата на 90-те години на миналия век) се "насочва" към пазара на генериците с локално приложение като „Diprosone” и „Synalar”, въведени на пазара през 1994 г. Две години по-късно „Taрo” извоюва първото си одобрение за производството на лекарство за перорален прием, което включва във формулата си веществото карбамазепин, използвано за контрол на епилептични пристъпи. Появата на този продукт позволява на Таро да разшири кръгозорите си и извън Северна Америка. През 1998 г. дружеството получава "зелена светлина" за пускането в продажба на фармацевтичните пазарина Обединеното кралство на неговия карбамазепинов продукт.

Следващата година таблетките „Warfarin” (съдържат натриев фосфат) получават одобрение за разпространение от администрацията по храните и лекарствата в Съединените щати. Компанията се радва на особено значимо предимство, навлизайки на този нов генеричен пазар, тъй като тя сама си произвежда активната съставка за лекарството, пуснато в продажба в Израел (под търговското наименование „Coumadin”) преди повече от 30 години. Разрешение за разпространение на „Warfarin” в Канада е постигнато едва през 2000 година. До края на 2002 г. концерна може да продава това лекарство и в Обединеното кралство. Успехът на „Warfarin” дава възможност на "Tаро" да се разпростре отвъд основната си продуктова линия от лекарствени препарати. Компанията започва да се интересува от експертния опит в областта на разработването на медикаменти, прилагани в кардиологията и неврологията.

Продажбите на „Таро” започват да се покачват в началото на 2000-та година (от 100 млн. долара през 2000 г., компанията натрупва капитал от 150 млн. долара само една година по-късно). До края на 2002 г. приходите надхвърлят 211 млн. долара, а едва една година по-късно -  нарастват с 315 млн. долара. Благодарение на този напредък Таро прави редица значителни инвестиции. През 2002 г. концернът, който продължава да работи с две производствени мощности в Канада, започва да обмисля възможността не само да продава, но и да създаде свое дъщерно дружество в САЩ. Това се реализира същата година в Ню Йорк, когато „Таро”  купува компания „Thames Pharmacal, Inc.” Покупката е направена, за да може компанията-майка да разшири продуктовата си гама.

През януари 2003 г. "Таро" постига споразумение с "Medicis" за лицензирането на четири от марковите й продукти "Topicort", "Ovide" и "Primsol", предназначени да се продават в САЩ и Пуерто Рико. Скоро след това, компанията създава ново подразделение за собствените си продукти в Съединените щати. То се нарича „TaraPharma” и започва директно да продава продуктите на американските лекари, използвайки свой екип от медицински представители, наети от „Elan Pharmaceutical Products.”

След като придобива лидерските позиции в своята пазарна ниша в Съединените щати, дружеството повишава производството както на собствените, така и на генеричните си продукти. Таро желае да доразвие навлизането си на европейския пазар. През 2003 г. дружеството създава нова дъщерна компания – „Taro Pharmaceuticals Ireland”. След това изкупува нефункциониращото предприятие за производство, изследване и преработка на лечебни растения в Ирландия. Преди това, то е собственост на „Miza Pharmaceuticals” (преди компанията да обяви ликвидация).

Към края на 2003 година "Таро" стартира нова собствена продуктова серия, наречена „Elixsure”, която й дава възможност за производство на течни лекарства (прилагани най-вече на деца при кашлица и настинки). Компанията започва да пуска в продажба няколко вида медикаменти от серията „Elixsure” през 2004 г. Така през следващите години от развитието си, „Таро” израства от малка компания за производство на генерични лекарства, за да се превърне в новаторски мултинационално действащ играч на пазара фармацевтични продукти.

По статията работи: Виктория Милова


Статията е част от историята на:

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

https://cfmedicine.nlm.nih.gov/physicians/biography_100.html

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА