Недооцененият д-р Игнац Земелвайс – от борбата му за чисти ръце до нелепата му смърт в заведение за душевноболни

От 1847г.

Нека поговорим за доктор Игнац Земелвайс – един медик, чиято пионерна работа незаслужено е неглижирана (от негови колеги) и поругана. Нещо повече, лекарят открива, че работата с чисти ръце може да спаси живота на невинни родилки, защото методите на асептиката предотвратяват смъртоносната следродилна треска. Той вярва, че микробите, причиняващи инфекции, лесно се пренасят от пациент на пациент чрез медицинския персонал в болниците. Медикът има лесно и далновидно решение на проблема – предлага употребата на хлориран варов разтвор за измиване на ръце преди манипулации, за да се предотврати разпространението на инфекциозната болест. За този успешен, прост и рентабилен метод лекарят с право е считан за спасител на немалко майки. Да, д-р Земелвайс прави това велико медицинско откритие, но в крайна сметка плаща с живота си за него. Ще се запитате как и защо? Ще ви разкажа за неговата безрадостна кариера и ще научите.

За целта ще е уместно да се върнем малко по-назад във времето. Ще започнем с образованието и първите стъпки в кариерата на лекаря, за да добием по-добра представа.

Игнац Филип Земелвайс е роден на 1 юли 1818 г. в град Табан (Будапеща), Унгария. Доброто му семейство вероятно е от немско-еврейски произход. През периода 1835-1837 г. Игнац посещава местната Католическа гимназия, за да завърши основното си образование, а след това - и обучението си в Университета в град Пест. През 1837 г. той отива във Виена, за да учи право във Виенския университет, но бързо решава да се преориентира към медицината. През 1844 г. Игнац получава магистърска степен. Специализира акушерство и гинекология. Той желае да се усъвършенства допълнително и се заема с нелеката гинекологична хирургия. Медикът заема поста на помощник-хирург във Виенската болница.

Откритие на лекаря

По време на работата си в болницата, доктор Земелвайс се занимава с изследването на смъртоносната следродилна треска – бич за майките и бебетата през 19 век. Виенската болница по това време работи с две клиники, осигуряващи здравни грижи за различните класи пациенти. Лечението се извършва от студентите по медицина и акушерките. Може да се досетите и сами как са разпределени медицинските лица в двете лечебни заведения. Той отбеляза, че смъртността в първата акушеро-гинекологична клиника е 13,10%. В другата процентът е по-висок с 2.03%. Въпреки това няма обяснение за огромния контраст в статистическите данни. Няколко причини се крият зад мистерията по масовата заболеваемост.

По време на изследване на аутопсия на свой приятел, починал поради смъртоносна дисекална рана, д-р Земелвайс забеляза нещо подозрително. Приживе приятелят му страда от симптоми, подобни на тези при следродилната треска. Това наблюдение го подтиква да "свърже" фактите. Бактериалното замърсяване причинява болестта. Скоро след това, лекарят заявява, че неизмитите ръце на студентите по медицина са носители на инфекциозни агенти. Той счита, че по време на дисекции хората попадат в контакт с тях, а след това ги пренасят на раждащите жени. Тези факти предоставят и логичното обяснение защо е по-ниска смъртността във втората клиника, където работят главно акушерки, неучастващи в аутопсии и операции.

Земелвайс в битката за чистите медицински ръце

Земелвайс открива, че следродилната треска (на практика тя е тип сепсис), може да бъде предотвратена, ако лекарите измиват ръцете си преди манипулации. Въз основа на своя анализ медикът установява проста, но революционна профилактична система през 1847 г. Той горещо настоява и препоръчва употребата на хлорирани варови разтвори за ръчно пране на болничното бельо и униформи. Гинекологът настоява разтворът да се ползва за дезинфекция на ръцете и на студенти, и на лекари, всеки път преди да лекуват пациенти.

Прилагането на метода му незабавно намалява случаите на смъртоносната болест от 12,24% на 2,38%. Нещо повече - в някои месеци няма смъртни случаи на следродилна треска изобщо. Освен на ръцете, той започва да прилага превантивното измиване и на всички инструменти, които са в контакт с пациентите по време на работа. Това действие изцяло „отървава” родилките от лапите на смъртта. Спокойно може да се твърди, че гинекологът поставя началото на Антисептична ера в медицината.

Реакция към откритието на Земелвайс

Макар и изключително успешно, откритието на Земелвайс се сблъсква челно с принципите на вярата в науката и медицината от 19 век. Неговите колеги и други медицински професионалисти категорично, а често пъти – и доста остро отказват да приемат откритието му. Това е главно, защото те не могат да бъдат убедени, че отговорността за разпространението на инфекциите е тяхна. Реакцията на медиците се отразява и на работата на д-р Земелвайс. През 1849 година изявеният лекар получава тежък за него отказ за преназначение.

Игнац Земелвайс се превръща в персона нон грата. Сблъсква се с нежеланието на издателите на медицинска литература. Никой не желае да публикува или популяризира неговите изследвания и открития. Въпреки това някои негови колеги, които не страдат от излишни предразсъдъци, му пишат писма и изнасят лекции, обясняващи естеството на работата му. Този акт помага на д-р Земелвайс да събере кураж и с гордост да представи няколко свои лекции през 1850 година във Виена. Логично, те са посветени на следродилната треска. Година по-късно медикът се завръща в Будапеща и започва работа в болница „Сент Рош”, където остава до 1857 г. Антисептичните му методи се оказват разликата между живота и смъртта за много родилки, постъпили в лечебното заведение.

В крайна сметка, през 1861 г. д-р Земелвайс публикува книга на немски език, касаеща неговото значимо откритие, последвана от поредица писма, дело на почитатели, в отговор на неговите критици.
За съжаление, хорското признание към работата на д-р Земелвайс е твърде малка, а и достига до него късно. Неспирната критика, в крайна сметка, разбива психическото здраве на лекаря. До края на 1865 г. той страда от пагубните ефекти на тежка депресия, загуба на памет и други неврологични оплаквания. Лекарят постъпва в клиника за душевно болни, където пребивава само две седмици. Земелвайс загива (случайно или не - от сепсис) на 13 август 1865 г. на 47-годишна възраст.

"Когато погледна назад към миналото, мога да облекча тъгата само с мисълта, блуждаеща към онова щастливо бъдеще, когато инфекциите ще бъдат победени... Убеждението ми, че това прекрасно време неизбежно ще дойде - рано или късно, ме кара да приветствам смъртния си час" – красиви думи на човек, който заслужава много повече от съдбата.

По стаията работи: Виктория Милова