Д-р Игнац Земелвайс – борбата му срещу инфекциите и нелепата му смърт

От 1818г. до 1865г.

Акценти

Доктор Игнац Земелвайс е медик, чиято пионерска работа незаслужено е неглижирана и поругавана в далечното минало. Той открива, че работата с чисти ръце може да спаси живота на невинни родилки, защото методите на асептиката предотвратяват смъртоносната следродилна треска. Той вярва, че микробите, причиняващи инфекции, лесно се пренасят от пациент на пациент чрез медицинския персонал в болниците. Медикът има лесно и далновидно решение на проблема – предлага употребата на хлориран варов разтвор за измиване на ръце преди манипулации, за да се предотврати разпространението на инфекциозната болест. За този успешен, прост и рентабилен метод лекарят с право е считан за спасител на немалко майки. Да, д-р Земелвайс прави това велико медицинско откритие, но в крайна сметка плаща с живота си за него.

Кой е Игнац Земелвайс

Игнац Филип Земелвайс е роден на 1 юли 1818 г. в Буда, Унгария. Семейството му е от немско-еврейски произход. През периода 1835-1837 г. Игнац посещава местната католическа гимназия, за да завърши основното си образование, а след това - и обучението си в университета в Пеща. През 1837 г. той отива във Виена, за да учи право във Виенския университет, но бързо решава да се преориентира към медицината. През 1844 г. Игнац получава магистърска степен. Специализира акушерство и гинекология. Той желае да се усъвършенства допълнително и се заема с нелеката гинекологична хирургия.

Медикът започва работа като асистент в акушерска виенска клиника. Бързо се насочва към проблема със следродилната треска, която взима много жертви в цяла Европа през 19 в. В онези времена повечето жени раждат у дома, но има и случаи, при които родилки търсят помощ в болниците поради бедност, усложнения или незаконно раждане. Смъртността вследствие този вид треска варира около 25-30%. Лекарите са на мнение, че следродилната треска се причинява от пренаселеността, лошата вентилация или т.нар. миазма. Все още теорията за четирите хумора (кръв, черна, жълта жлъчка и храчки) е на силна почит в медицинската общност и с нея се обясняват много от болестните състояния и заболявания.

>>> Хуморалната теория и нейното властване в продължение на две хилядолетия

Откритието на лекаря

По време на работата си в болницата, доктор Земелвайс се занимава с изследването на смъртоносната следродилна треска – бич за майките и бебетата през 19 век. Виенската болница по това време работи с две клиники, осигуряващи здравни грижи за различните класи пациенти. Лечението се извършва от студентите по медицина и акушерките. Той отбеляза, че смъртността в първата акушеро-гинекологична клиника е 13,10%. В другата процентът е по-висок с 2.03%. Въпреки това няма обяснение за огромния контраст в статистическите данни. Няколко причини се крият зад мистерията по масовата заболеваемост.

По време на изследване на аутопсия на свой приятел, починал поради смъртоносна дисекална рана, д-р Земелвайс забелязва нещо подозрително. Приживе приятелят му страда от симптоми, подобни на тези при следродилната треска. Това наблюдение го подтиква да "свърже" фактите. Бактериалното замърсяване причинява болестта. Скоро след това, лекарят заявява, че неизмитите ръце на студентите по медицина са носители на инфекциозни агенти. Той счита, че по време на дисекции хората попадат в контакт с тях, а след това ги пренасят на раждащите жени. Тези факти предоставят и логичното обяснение защо е по-ниска смъртността във втората клиника, където работят главно акушерки, неучастващи в аутопсии и операции.

Земелвайс в битката за чисти медицински ръце

Земелвайс открива, че следродилната треска (на практика тя е тип сепсис), може да бъде предотвратена, ако лекарите измиват ръцете си преди манипулации. Въз основа на своя анализ медикът установява проста, но революционна профилактична система през 1847 г. Той горещо настоява и препоръчва употребата на хлорирани варови разтвори за ръчно пране на болничното бельо и униформи. Гинекологът настоява разтворът да се ползва за дезинфекция на ръцете и на студенти, и на лекари всеки път преди да лекуват пациенти.

Прилагането на метода му незабавно намалява случаите на смъртоносната болест от 18,27% на 1,27%. Нещо повече - в някои месеци няма смъртни случаи на следродилна треска изобщо. Освен на ръцете, той започва да прилага превантивното измиване и на всички инструменти, които са в контакт с пациентите по време на работа. Това действие изцяло "отървава" родилките от лапите на смъртта. Спокойно може да се твърди, че гинекологът поставя началото на антисептична ера в медицината.

По-младите лекари във Виена разбират огромната роля на откритието на Земелвайс и му помагат както могат в популяризирането на хигиенния метод. Но други не мислят така. През 1849 г. е уволнен от виенската болница, в която работи. Кандидатства за преподавателско място в университета по акушерство, но е отхвърлен. Произнася лекция в Медицинското дружество на Виена на тема "Произходът на послеродовата треска", която преминава при сравнителен успех и сякаш този път му отваря вратите при повторното му кандидатстване за преподавателската позиция. Този път е одобрен, но му поставят редица ограничения, които той смята за унизителни и бързо напуска, връщайки се в Пеща през 1850 г.

Реакцията към откритието на Земелвайс

Макар и изключително успешно, откритието на Земелвайс се сблъсква челно с принципите на вярата в науката и медицината от 19 век. Неговите колеги и други медицински професионалисти категорично, а често пъти – и доста остро, отказват да приемат откритието му. Това е главно, защото те не могат да бъдат убедени, че отговорността за разпространението на инфекциите е тяхна. Реакцията на медиците се отразява и на вижданията за д-р Земелвайс като лекар и професионалист.

Игнац Земелвайс се превръща в персона нон грата. Сблъсква се с нежеланието на издателите на медицинска литература. Никой не желае да публикува или популяризира неговите изследвания и открития. Въпреки това някои негови колеги, които не страдат от излишни предразсъдъци, му пишат писма и изнасят лекции, обясняващи естеството на работата му. Когато медикът се завръща в Пеща, започва работа в болница "Свети Рох", където остава до 1857 г. Антисептичните му методи се оказват разликата между живота и смъртта за много родилки, постъпили в лечебното заведение. В акушеро-гинекологичното отделение тръгва епидемия от следродилна треска. По негово желание в този момент той е назначен за ръководител на отделението и така получава възможността да приложи своите хигиенни мерки. Те бързо намаляват смъртността и в продължение на 6 години, докато Земелвайс работи в него, процентът на смъртните случаи е само 0,85. В същото време в Прага и Виена смъртността е между 10 и 15%.

В крайна сметка, през 1861 г. д-р Земелвайс публикува книга на немски език, касаеща неговото значимо откритие - "Етиология, концепция и профилактика на родилната треска", последвана от поредица писма, дело на почитатели, в отговор на неговите критици. Изпраща труда си до видни акушер-гинеколози и всички медицински дружества в чужбина, но общата реакция е отрицателна. Пише отворени писма до професори по медицина в други държави, но без особен ефект. В писмата му започват да се появяват разочарование и горчивина, обидни и гневни изрази. На конференция на немски учени и естественици повечето от лекторите отхвърлят неговото откритие.

Съдбата на Земелвайс

За съжаление, хорското признание към работата на д-р Земелвайс е твърде малка, а и достига до него късно. Неспирната критика разбива психическото здраве на лекаря. До края на 1865 г. той страда от пагубните ефекти на тежка депресия, загуба на памет и други неврологични оплаквания. Поведението му става все по-непостоянно. Колегите му го примамват да посети клиника за душевно болни и когато осъзнава намерението им, се опитва да напусне, но охраната го вкарва насила. Пребиват го жестоко вътре и само след две седмици умира. Земелвайс загива от сепсис, причинен от инфекция на рана на дясната ръка, получена вероятно при побоя, на 13 август 1865 г. на 47-годишна възраст. Аутопсията му показва, че умира от същата болест, срещу която се опитва да наложи своите хигиенни мерки.

"Когато погледна назад към миналото, мога да облекча тъгата само с мисълта, блуждаеща към онова щастливо бъдеще, когато инфекциите ще бъдат победени... Убеждението ми, че това прекрасно време неизбежно ще дойде - рано или късно, ме кара да приветствам смъртния си час" – красиви думи на човек, който заслужава много повече от съдбата.

>>> Джоузеф Листър – бащата на съвременната антисептична хирургия

Години след това медицинската общност приема доктрината на Игнац Земелвайс, приносът му е признат от Джоузеф Листър, бащата на съвременната антисептика.