Неизвестната от Сена - общото между смъртната маска, изкуството и сърдечния масаж

От 1870г. до 1960г.

Смъртните маски, наричани още посмъртни маски или отливки, са един от най-старите методи за запазване на облика на загинал човек. Първите подобни реконструкции са дело на римските скулптори, които се опитват да създадат точно копие на лика на загиналия, с чиято помощ да направят негова мемориална статуя.

Преди фотоапаратите да станат достъпни за обикновените хора, смъртните маски са единственият метод за запазване на образа на любим човек. През Ренесанса и Новото време технологията на този тип отливки се прилага не само върху монарси, но и върху лицата на известни личности, композитори, хора със странни физически белези, затворници и т.н. През 19-ти век смъртни маски се правят и на намерените в съмнителни обстоятелства трупове.

Причината за това е, че преди появата на хладилните камери запазването на самото тяло е невъзможно. Чрез лицева отливка чертите на покойника се запазват по-дълго, което помага за идентифицирането му от близки и роднини. Точно поради тази причина някъде между 1870-те и 1880-та година в едно парижко студио за смъртни маски пристига безжизненото тяло на млада жена, извадено от френските власти от водите на река Сена. Девойката е на видима възраст около 20 години и не носи белези от насилствена смърт.

Полицията заключва, че безименното момиче се е самоубило и поръчва изготвянето на смъртна маска, за да може покойницата да бъде разпозната от нейните близки. И макар че никой не се появява, за да легитимира намереното тяло, собственикът на студиото остава впечатлен от спокойствието, излъчвано от лика на загиналата. Парижанинът сравнява девойката с ренесансовата картина „Мона Лиза“. Според него и двете жени излъчват загадъчност и свръхестествена ведрост.

Смъртната маска на Безименната от Сена става изключително популярна първо във Франция, а после из цяла Европа. Хората на изкуството са запленени от усмивката на покойницата, която сякаш посреща своята смърт с облекчение и чувство за покой. Множество поети посвещават стихове на загадъчната маска, като основните тематики са спекулации относно трудностите в живота и начинът, по който жената умира.

Подобен тип увлечение е нормален за края на Викторианската епоха. По това време в Западна Епоха е модерен култа към смъртта. Мистериозният край на жизнения път се превръща в цяла индустрия. Дамите се опитват да докарат чрез грим и аксесоари характерен за века имидж на скърбяща, бледа дама с бяла кожа и почервенели като от треска устни, а гробищата се превръщат в същински музеи на смъртта.

Безименната от Сена е поредното проявление на необичайния феномен, характеризиращ се с този период от Новото време. Вероятно зловещата, но запленяваща ума смъртна маска щеше да е напълно забравена, ако не попада за втори път в бита на хората, този път като най-продаваната кукла за учение на техники за сърдечен масаж.

През 60-те години на 20-ти век норвежецът Асмунд Лердал (Asmund Laerdal) получава поръчка за изработването на пластмасов манекен, който да е подходящ за учебна практика относно методите за сърдечен масаж. Лердал е известен по това време производител на играчки, който има лично отношение към връщащата живот интервенция, понеже именно така спасява пострадалия си син няколко години по-рано. Затова той се заема с поставената му задача с голяма отдаденост.

Неговата цел е да създаде манекен, който да излъчва спокойствие, но едновременно с това да подканва обучаващия се да побърза със сърдечния масаж. Асмунд Лердал се вдъхновява от едно старо изображение в къщата на баба му, което по-късно се оказва лика на Безименната от Сена. Тъй като маската няма лиценз, производителят поставя този лик на медицинската кукла, патентована под името Rescue Annie (бълг. - Спаси Ани).

Днес Rescue Annie е най-продаваният манекен за тренировка на сърдечен масаж в света. Според официалния сайт на продукта „Ани е не само най-известната кукла за обучение, но и най-целуваната жена в света“. Пак там е посочено, че продуктът е използван в обучението на над 300 милиона души.

Повече за смъртната маска и нейното предназначение през вековете ще откриете тук.

Редактор: Георги Динев