Нека подобните се лекуват с подобни – първи основен принцип на хомеопатията

От 1796г.

Германският медик Самюел Ханеман наименува лечебната система, която е разработил с термина хомеопатия, използвайки гръцките думи „homois” (означава подобен и патос) и „pathos” (означава болест). Думата хомеопатия за пръв път се появява в печата чрез статия, публикувана през 1807 година. Тогава е и един от най-дългите престои на Ханеман в град Торгау, където медикът е живял в продължение на седем години (между 1804 и 1811 година, преди това му се е налагало да пътува често). По време на този период Ханеман е завършил първото издание на най-известния си труд „The Organon of Rational Medicine”. Той е публикуван през 1810 г. и се приема като своеобразно световно оповестяване на „раждането” на хомеопатията пред света. Публикацията на Ханеман може да се определи като цялостна експозиция на метода му на лечение и до днес се приема като основа в историята на хомеопатията.

Принципът „similia similibus” първоначално може да се открие в есе на Ханеман от 1796 година (заглавието на есето е „New Principle for Ascertaining the Curative Power of Drugs”). В „The Organon of Rational Medicine” този принцип е „разгърнат” до „similia similibus curentur” („Нека подобните се лекуват с подобни”. Това е основният принцип на хомеопатията.

Основополагащият за хомеопатията труд и принципите на Ханеман не са добре приети, възприемането им буди доста хладни реакции, а някои негови връстници открито започват да наричат своя колега шарлатанин.

От казаното до тук може да се направи извод, че различията между ортодоксалната медицина и хомеопатията едва ли биха могли да имат повече различия. Още от своето начало принципите на хомеопатията целят да подчертаят, че подобните се лекуват с подобни. Контрастно на това, по време на първата половина от 19 век, когато хомеопатията започва да оформя основните си положения, ортодоксалната медицина е разчитала на убеждението, че напредъкът в разбирането на заболяванията може да се осъществи единствено чрез корелацията на симптомите на болните в отделението и констатациите, които се правят по време на аутопсията.

Статията е част от историята на: