Никола Кръстников – пионерът на българската психоанализа и психиатрия

От 1880г. до 1936г.

Никола Кръстников (1880-1936 г.) е първият български психиатър, който проявява интерес към психоанализата и я въвежда като терапия у нас. Макар и да не споделя напълно възгледите на Зигмунд Фройд, той заимства и разнообразява новите за това време методи за лечение.

В историята на българската и световна психиатрия д-р Кръстников остава със своя уникален метод, т. нар. "репродукция на Кръстников", с което получава високо признание в средите на българските и чуждестранните научни кръгове.

Никола е роден в Габрово на 16 август 1880 г. Израстнал в семейство на видни възрожденци и поборници за освобождението на България. Дядо му Никола е учредител на габровския революционен комитет и съратник на Левски. Баща му е участник в четата на Цанко Дюстабанов, а после и опълченец по време на Освобождението.

Обучение и кариера на Никола Кръстников

Никола Кръстников завършва Априловската гимназия в родния си град. Още тогава проявява жив интерес към биологията, психологията и историята. След завършването си е учител в село Енчовци. През 1889 година, със съдействието на генерал Николай Столетов, постъпва във Военномедицинската академия в Санкт Петербург. Получава стипендия като син на герой-опълченец.

В северната руска столица той е добре приет в средите на интелигенцията и е чест гост в дома на ген. Столетов. Там Никола слуша лекциите на световноизвестните учени Иван Павлов и Владимир Бехтерев. След дипломирането си отива в Туркмения, за да помогне за овладяването на холерната епидемия, която засяга жителите на този отдалечен край на империята.

Въпреки престижното си назначение в петербургската болница-институт "Света Мария Магдалена", през 1905-а д-р Кръстников се връща в родината си. Участва в балканските и Първата световна война като санитарен поручик според тогавашните звания. Отличен е от командването с военни ордени и отличия.
В Париж посещава курсовете на известния невролог и патоневролог Жул Дежерин. Специализира при професорите Бехтерев и Блуменау. Д-р Кръстников е първият българин, хабилитиран по неврология и психиатрия. След края на Първата световна война Никола се установява в столицата.

В София той работи като невролог и психиатър. През 1921-а, заедно с Младен Николов и Иван Кинкел, създават Българското психологично дружество. На следващата година д-р Кръстников става асистент в Катедрата по фармакология в университета, от 1924 г. е главен асистент на Катедрата по неврология и психиатрия, която по-късно оглавява. Умира от инсулт на 23 септември 1936 година, ангажиран с подготовката на Всеславянския лекарски конгрес, чийто домакин е България.

Приносът на д-р Никола Кръстников – "Репродукция на Кръстников"

Най-голямият принос на българския психиатър е когато през 1929 г популяризира своя метод „репродукция на патогенни афективни изживявания”, наречен още "репродукция на Кръстников". В дългогодишната си практика той прилага различни лечебни методи – хипноза и психоанализа, за да постигне репродукция на преживян афект или психокатарзис.

На базата на опита си д-р Кръстников формира собствен метод, който протича без активната интервенция на експериментатора, а репродукцията на афекта се постига по естествен път, без сугестия на заспиване, принудително фиксиране върху определени думи или изречения, предизвикано от лекаря. Методиката е ефективна даже и тогава, когато са налице възпрепятстващи въздействия. Също като при хипнозата и психоанализата, целта е да се стигне до забравената психотравма, която е в основата на заболяването на пациента.

Д-р Кръстников поставя пациента да легне удобно със затворени очи в стая, изолирана от външни фактори – светлина, шум и т.н., за да се постигне тъй наречената сензорна депривация. С няколко успокоителни думи пациентът се предразполага да се отпусне и да съобщава само това, което усеща. Лекарят само наблюдава и регистрира явленията, без да оказва допълнително въздействие върху болния.

Никола Кръстников описва точно трите стадия, при които протича тази терапия.

Стадии на метода „репродукция на патогенни афективни изживявания”:

• изплуване от забраната на органните усещания, съпровождащи психотравмата;
• стадий на репродукция на емоции и афекти;
• репродукция на предметно съдържание на психотравмата.

Ефектът на метода за „репродукция на патогенни афективни изживявания” е потвърден клинично при много пациенти. Никола описва в публикация на немски език всички етапи от своята разработка през 1929 г., за което получава признание от водещи психиатри в света. Едни от тях са Густав Щьоринг и Паул Фогт.