Проф. Кирил Чолаков – последовател и критик на Фройд

От 1897г. до 1963г.

Проф. д-р Кирил Чолаков (1897-1963 г.) е един от големите специалисти (наред с Никола Кръстинов, Никола Шипковенски, Емануил Шаранков и Георги Узунов), които формират свои психиатрични школи, с което дават силен стимул за развитието на този дял от медицината у нас. Освен в психиатрията той има забележителен успех и като педагог, преподавател по медицина, разпространител на фройдизма в България, създал свой собствен метод за "психофизиологична декапсулация".

Образование и кариера

Кирил Чолаков е роден в Русе на 20 януари 1897-а. Учи в Русенската мъжка гимназия, откъдето е изключен като организатор на ученическата стачка през 1916 г. На следващата година е мобилизиран и участва в Първата световна война, преминавайки преди заминаването си на фронта през школата за запасни офицери. По време на военните действия успешно взема зрелостните си изпити в столична гимназия. Приет е в Софийския университет, където завършва философия и педагогика.

Стажува в родния си град, където полага държавен изпит за учител. След това е назначен в гимназията в Разград, където е редовен преподавател четири месеца, след което записва медицина в София. През 1923 г. първоначално се прехвърля в Грац, а завършва следването си във Виена. В австрийската столица защитава и докторска дисертация, специализира в университетската психиатрична клиника. Завръщайки се в родината, Кирил Чолаков успешно взема държавен изпит, който по тогавашните закони е задължителен, за да се практикува лекарска професия в България.

Кирил Чолаков започва кариера на доброволен асистент в психиатричната клиника към университета (1927-1928 г.). Следващата година излиза на частна практика. От 1929-а до 1937-а е учител и лекар в гимназии в Русе и в столицата. От август 1942-а е мобилизиран като невролог-психиатър в Софийската общовойскова болница. През 1945-а е медик във Въздушните войски (тогава така се наричат ВВС). По това време е и председател на Секцията на психиатрите и невролозите към Българския лекарски съюз.

Отчитайки значимостта на научните му публикации до началото на 40-те години на ХХ век, както и големия му опит в областта на неврологията и психиатрията, през 1946 година е назначен за преподавател във ВМИ в Пловдив, прескачайки доцентската степен, като получава веднага професорска титла. От 1953 година оглавява Катедрата по психиатрия, където остава до смъртта си.

Научна дейност на проф. Чолаков

Още през 40-те години на миналия век Кирил Чолаков се утвърждава като един от най-добрите български клиницисти. По това време той е издател и автор на много от статиите в специализираното списание "Душевно здраве". Привърженик на фройдизма и психоанализата, първоначално практикува "кортико-динамична декапсулация", където при състояние на хипноза се постига до т. нар. "катарзис", при който стресовите моменти се "извикват" отново, за да се разтовари съществуващият емоционалния заряд.

По-късно той вече не споделя напълно методите на Фройд за свободните асоциации, защото при хипнозата болният може да бъде подведен от лекаря, което според него не се вписва в докторската етика. Д-р Чолаков създава свой метод за "психофизиологична декапсулация", при който ролята на лекуващия не е толкова манипулираща. Своята теза медикът представя в книгата си "Психоанализата на Фройда в критично осветление".

Проф. Кирил Чолаков е автор на над 200 публикации – монографии, научно-популярни статии, изследвания и коментарии. Той е сред най-обаятелните пловдивски преподаватели, като лекциите му са посещавани не само от студентите, но и от вече завършили медици. Води рубриката "Велики психопати", където негови "герои" са Русо, Толстой, Байрон, Мопасан, Ницше... Пише "Наши поети-самоубийци", "Нозология и клиника на психопатиите", "Проблеми на епилепсията" и други научни и популярни публикации.

Най-тежкият период в кариерата му са 50-те години на ХХ век, когато психоанализата и психиатрията са заклеймени като буржоазни науки. Човешкото поведение се обяснява с псевдонаучната "марксистка версия" на рефлексологията на Павлов, но проф. Чолаков остава верен на науката, въпреки политическите превратности.

Умира на 23 октомври 1963 година в София. Заедно с Никола Шопковенски, Емануил Шаранков и Георги Узунов, Кирил Чолаков остава в историята на медицината като един от най-значимите български психиатри на ХХ век.