Новаторска сърдечна трансплантация от 70-те години на ХХ век

От 1974г.

Ще ви разкажем щастливата медицинска история за спасения живот на пациент от далечна Индия (градът е Хайдерабад). Той е сред късметлиите, имали шанса, да се присъединят към списъка с хора, които дължат живота си не на едно, а на цели две функциониращи независимо едно от друго сърца.

Преди радостното събитие 56-годишният пациент е на малка крачка от смъртта си. Страда от сърдечно заболяване в много напреднал стадий, когато съдбата се намесва и се намира сърце на донор, което показва пълна тъканна съвместимост с тази на мъжа. Сърцето принадлежи на 17-годишна девойка, изпаднала в мозъчна смърт. Починалата жена е транспортирана до болницата, където ще се извърши трансплантацията (разстоянието е около 150 километра, равняващи се на 93 мили). Лекарите се стремят да докарат тялото на младата жена максимално бързо в болницата "Аполо". Чакащите лекари са озадачени за момент, когато откриват, че сърцето може да се окаже твърде малко, за да изпомпва кръвта през далеч по-голямото тяло на пациента.

"Сърцето на донора е с нормален размер (от часовете по биология знаем, че сърцето е с приблизителната големина на свит човешки юмрук). Увреденото сърце на рецепиента е с големината на малка детска топка", заявява кардиоторакалният хирург д-р А. Гопала Кришна Гокале пред индийската медия "The Hindu".

Вземайки навременно решение, д-р Гокале и неговите колеги хирурзи извършват медицинска процедура, известна като хетеротопична или "верижна" трансплантация, свързвайки новото сърце към това на пациента, за да може присаденият орган да облекчи увредената функция на болния. Идеята е да се постигне облекчение на болното сърце, а не то да бъде премахнато.

По време на този вид имплантиране новото сърце се поставя в гръдната кухина отдясно на увреденото, а двете леви предсърдия (кухите структури, които получават прясно оксигенираната кръв от белите дробове) биват слети, за да образуват една по-голяма камера. Аортата на новото сърце (голямата артерия, излизаща от мускулестия орган, която се разклонява към останалите по-малки артерии по тялото) след това се прикрепя към съществуващата аорта, позволявайки на мускулните контракции от двете сърца да изтласкват кръвта към кръвоносната система.

След това белодробната артерия на новото сърце се зашива за дясното предсърдие на болното, така че тя да може да подпомага извършването на работата, важна за транспортирането на връщаща се, бедна на кислород кръв от коронарния синус до белите дробове.

Разработена и изпълнена за пръв път от известния южноафрикански сърдечен хирург Кристиан Барнард през 1974 г., по-късните модификации на манипулацията обикновено включват свързването на десните предсърдия на двете сърца.

Според д-р Гокале трансплантацията е извършена само 150 пъти по целия свят. Операцията, която повечето хора считат за стандартна сърдечна трансплантация, се нарича ортотопична. Доктор Барнард е пионер и в тази процедура. Операцията е правена хиляди пъти.

Преди въвеждането в употреба на лекарствата, възпрепятстващи отхвърлянето от организма на трансплантирания орган, двете техники сякаш са имат подобни (или поне доста близки) проценти на успех. Хетеротопните трансплантации дори изглежда, че имат леко предимство над ортотопичните, защото при тях биха могли да се използват различни сърца. Но след като циклоспориновите имуносупресивни лекарства навлизат в практиката, честотата на преживяемост ортотопичните трансплантации се увеличава. Така хетеротопните трансплантации се прилагат в специални случаи или при несъответствие в размерите на сърцата. Пациентът от Индия е един от тези специални случаи, при които операцията е добро решение.

Макар че вече не е в дълбоко увредено здравословното състояние и не е в списъка с чакащи трансплантации, животът за пациента никога няма да се върне към нормалното ежедневие. Той ще се нуждае от същия интензивен режим на грижа, от който всички сърдечни реципиенти се нуждаят. Освен това лекари трябва да наблюдават двата отделни сърдечни ритъма и показанията на електрокардиограмата.

По статията работи: Виктория Милова

Статията е част от историята на:

• История на първата сърдечна трансплантация