Нововъведения в областта на кръвопреливането до Първата световна война

От 1908г.

През далечната 1908 година френският хирург Алексис Карел извършва манипулация, която по-късно повлиява на цялостното развитие на хемотрансфузията. Медикът работи в Института за медицински изследвания „Рокфелер” в Ню Йорк. Именно там той демонстрира сравнително новата техника на директното кръвопреливане. Негови пациенти са невръстно бебе на около 6 месеца и неговият баща (той е хирург и с д-р Карел са добри приятели). За да спаси живота на детето, той „свързва” артерията на ръката на бащата с вената на крачето на малкото момиченце. Методът, който лекарят, а по-късно и някои други негови колеги внедряват в практиката, е изключително полезен за развитието на кръвопреливането, защото така проблемът с коагулацията бива напълно избегнат. Той е изключително съществен, тъй като често пъти кръвосъсирването се оказва сериозна пречка за извършването на успешно преливане на кръв на нуждаещите се пациенти. Коагулацията е физиологичен процес и се случва веднага, след като кръвта се изложи на контакт с въздуха. Директното „свързване” на съдовете на донора и реципиента отстранява гореспоменатия проблем. Нещо повече: "Кръвта всъщност може да циркулира от един пациент към друг и да върне пострадалия към живота", твърди по въпрос за директното кръвопреливане Сюзън Ледерер, която е професор по медицинска история и биоетика в университета „University of Wisconsin School of Medicine and Public Health”.

Внедряването и усъвършенстването  на техниката на директната хемотрансфузия  изисква изграждането на добри умения. Този факт до някъде ограничава изпълнението на манипулацията. Тя може да се извършва само от най-успешните хирурзи, какъвто например е пионерът в областта на кръвопреливането д-р Джордж Вашингтон Криле. Той е сред първите медици, усвоили и въвели нов вид техника по хемотрансфузия (известна като Техника на Карел) в болницата "Свети Алексис" в Кливланд.

В работата на някои други изявени специалисти, извършващи кръвопреливания започва да се наблюдава любопитна тенденция. Те започват да търсят различни съединения, които биха могли да предотвратят кръвната коагулация до степен, при която червената животоспасяваща течност да бъде годна за косвена трансфузия (и да няма никаква опасност добавката да се превърне в причина за прекомерно кървене или внасяне на токсини в организма).

Постепенно в практиката по хемотрансфузия започват да се внедряват някои разтвори и съединения, имащи свойството да действат антикоагулиращо. Учените демонстрират още през далечната 1890 година, че натриевият цитрат може да предотврати кръвосъсирването при експерименти с животни. Така че, не е изненадващо, че през 1914 и 1915 г. три независими изследователски групи в Аржентина, Белгия и САЩ потвърждават, че натриевият цитрат има способността да поддържа човешката кръв годна за преливане.

Гореспоменатите медицински резултати са обявени в бурно историческо време – именно тогава избухва Първата световна война. Случайно или не най-важните, значими и големи медицински иновации са направени по време на военни действия. Те се оказват перфектният претекст за тестването на някои новаторски техники за кръвопреливане. Самият Криле пътува често до Франция. Там той извършва повече от 200 кръвопреливания на войници, ранени по време на битка, а в банките им винаги присъства разтвор на натриев цитрат. Така медицинската практика по хемотрансфузия започва бързо да се развива, а благодарение на този напредък кръвта и кръвните продукти вече може да се съхраняват за по-дълги периоди.

По статията работи: Виктория Милова