Първото „успешно“ кръвопреливане в историята

От 1667г. до 1667г.

На 15-ти Юни 1667-та година френският лекар Жан-Батист Дени извършва първото кръвопреливане, което не води до фатален край. Медикът е вярвал, че в кръвта се съдържат есенции, които стимулират телесната, както и душевната чистота. Тъй като тази интервенция не се практикувала през 17-ти век, Дени нямал никаква представа за рисковете, които процедурата крие. Нека разгледаме в детайли как точно е извършено кръвопреливането и какви са били резултатите от него.

За първи път лекарят прави хемотрансфузия на едно петнадесетгодишно момче. Младежът бил болен и предишните го лекуващи използвали метода на кръвопускане до степен, в която на пациента му прилошавало всеки ден. Жан-Батист Дени решава да пробва обратното - да налее „чиста кръв“ във вените му. Но за да е сигурен, че движещата се из тялото живителна течност ще е чиста, медикът използва за донор… овца.

След първото преливане юношата, чието име не се споменава, оцелял. Последвало второ преливане - отново без фатален край. Единственото обяснение на съвременната наука за оцеляването на момчето е, че то е имало здрава имунна система, както и че количествата кръв са били малки - около 200 милилитра всяко вливане. Фактът, че момчето остава живо, определя манипулацията като успешна.

Убеден в ефикасността на тази нова интервенция, френският лекар решава да представи откритието си пред научния елит. За целта той прави второ кръвопреливане. Новото му „опитно зайче“ е касапин, подлагащ се доброволно на експерименталното лечение. В неговия случай отново се използва животинска кръв. Поради чиста доза късмет и този пациент не умира. Учените признават операцията като ефективна, но Дени остава разочарован от липсата на видимо подобрение у пациента.

За да докаже не само на другите медици, но и на цялата френска общност полезното и благоприятно действие на хемотрансфузията, експериментаторът иска от държавните власти в Париж достъп до видимо болен човек, който да лекува с новооткритата си терапия. От управата на града се съгласяват.

Новият пациент на Жан-Батист Дени се казва Антоан Мороа, за когото е известно, че има психични проблеми. За него се знае още, че симптомите му се влошават непрекъснато. Френският медик, повярвал истински в успеваемостта на своя метод, обяснява на колегите си как „чистата живителна течност“ от едно невинно животно като телето ще премахне лудостта от тялото на Мороа. Противно на волята си, парижанинът, наричан „чалнат в главата“ от своите съграждани, става първата жертва на новаторската процедура. Във вените му е прелята около 300 милилитра кравешка кръв. Следящите състоянието на пациента лекари забелязват веднага повишаване на температурата в областта на ръката и под мишниците на Мороа. Жан-Батист Дени обяснява на колегите си, че това е реакция на тялото, което сега се бори с лудостта. В днешни дни знаем, че това се дължи на несъвместимостта на различните белтъци и че белите кръвни телца атакуват прелятата течност, както биха атакували бактериите на проникнала зараза. Тогава обаче никой не знаел за разликите в кръвните групи и структура, затова медиците повярвали на даденото обяснение.

При третата хемотрансфузия Антоан Мороа внезапно загива. Всъщност причината за това е натравяне с арсен, но тогавашните лекари решават, че лекуваният е умъртвен от процедурата на Дени. Съпругата на починалия завежда дело срещу медика-експериментатор. В резултат Парижкия съд заключва, че макар и непредумишлено, убийство е извършено и преливането на кръв трябва да се забрани.

Същата година в Англия няколко учени пробват този метод на лечение, но всички опити завършват със смъртта на пациента.

Историкът Холи Тъкър коментира дейността на Дени като „Мерзост, която, за щастие, е спряна още в зародиш.“. Според нея, ако третият пациент на французина не е починал, тази практика щяла да се разпространи из целия свят. Това, по мнение на Тъкър, би довело до хиляди пациенти, в чиито организми се прелива животинска кръв - предпоставка за предаване на зарази и увеличение на смъртните случаи при лекарска намеса.

По статията работи: Георги Динев