Сергей Юдин - хирургът, създал кръвна банка от починали донори

От 1891г. до 1954г.

Въпреки че Сергей Сергеевич Юдин живее и работи през 20 век, неговият принос в хирургията остава актуален и до днес. Разработените от него методики за провеждане на операции, като резекция на стомаха, все още се прилагат (с известни модификации). Неговите идеи и принципи продължават да живеят и се развиват в съвременната хирургия.
Сергей Сергеевич Юдин е уникална личност, велик хирург извън времето, човек с изключителни знания и способности, майстор на своето дело. Главен хирург на Научноизследователския институт за спешна помощ „Н.В. Склифосовски", почетен член на Американската асоциация на хирурзите, на Френското, Пражкото и Каталонското дружества на хирурзите - и това е само малка част от неговите звания. Сергей Юдин е човек, който дава огромен принос в развитието не само на руската, но и на световната хирургия.

Ранни години и образование

Сергей Сергеевич Юдин се ражда на 27 септември 1891 година в Москва. Семейството на бъдещия лекар е доста заможно и произхожда от московски търговци. Баща му притежава няколко магазина, които продават офицерски униформи и военни принадлежности. Майката произхожда от богат род, начетена е и много образована, и посвещава целия си живот на отглеждането на седемте си деца.
През 1902 година момчето е прието във Втора московска гимназия. През годините на учение то оборудва в мазето на дома химическа лаборатория, където провежда опити и поставя експерименти. На 16-годишна възраст работи като частен учител и с изкараните пари си купува първия микроскоп.
След завършване на Московската гимназия през 1911 година Сергей Юдин постъпва в Московския университет в Медицинския факултет, където проявява своите най-добри качества - ерудираност, образованост и дълбок интерес към изучаваната специалност.

Началото на блестящата кариера

Блестящата кариера на хирурга започва още в предреволюционно време. Съществуват множество версии за първата му операция. Най-разпространена обаче е версията, според която още като млад студент Юдин за първи път асистира при спешна операция по повод кървене от бедрената артерия.
След 3 години обучение, по време на Първата световна война, той е мобилизиран във войската, където не само оперира в болниците, но и работи на фронта.
През 1919 година получава диплома за висше образование и целия си по-нататъшен живот посвещава на своето призвание - хирургията. През 1922 година се премества в град Серпухов и в местната болница оперира под спинална анестезия, която току-що набира популярност по онова време. По-късно издава книга за този вид анестезия, за която получава наградата „Ф.А. Рейн" и признание като най-добра медицинска монография в СССР.
Паричната награда изразходва за пътуване в Съединените американски щати, където се учи от чуждестранни колеги. В чужбина на младия хирург предлагат много престижна длъжност, но той категорично отказва, тъй като ясно разбира, че иска да работи именно в СССР. След завръщането си от командировката внася в страната ново медицинско оборудване, закупено от САЩ със собствени средства.

Период на най-голямо признание

От 1928 до 1948 година медицинската дейност на Юдин достига най-голямо признание сред колегите на територията на СССР и в чужбина. За операциите на съветския лекар се носят легенди. През годините на своята медицинска кариера Юдин е известен с провеждането на няколко хиляди операции на пациенти със заболявания на стомашно-чревния тракт. Удивително е, че сложната операция по резекция на стомаха, която в съвременната медицина отнема около 2 часа, при гениалния хирург продължава само 28 минути.

За разработката и прилагането на пластика на хранопровода при изгаряния му е присъдена Сталинска премия I степен.

Революционно постижение - кръвопреливане от починал

Дейността на учения придобива голям размах и световна известност в началото на 30-те години на XX век. На 23 март 1930 година в института „Склифосовски" постъпва млад мъж, по професия инженер, без явни признаци на живот, но с явно прерязани кръвоносни съдове в областта на лакътната гънка. Пострадалият се нуждае спешно от кръвопреливане, но запасите от донорска кръв свършват.
По това време в „Склифосовски" се намира около трупът на възрастен мъж, починал от сърдечен удар. Кръвта му идеално подхожда за пострадалия инженер. Трябва да се каже, че преди процеса на кръвопреливане е необходимо да се направи реакция на Васерман - имунологичен метод за диагностициране на сифилис - иначе операцията ще се счита за нарушение на законодателството. Този метод обаче изисква 4 часа изследване, а „умиращият пред очите" млад мъж няма толкова време. Именно затова хирургът решава да действа, като поема цялата отговорност.

Юдин разкрива коремната кухина на починалия пациент и започва да изтегля кръв от долната куха вена с помощта на шприц на Жане. В резултат успява да вземе малко повече от 400 мл кръв. Няма повече време за спасяване живота на младия инженер. Операцията се състои във въвеждането през разкритата лакътна вена на смес от кръвта, взета от „донора", и физиологичен разтвор. В процеса на експеримента Юдин отбелязва, че след въвеждането на половината от взетата кръв „пострадалият порозовява, започва да диша по-дълбоко". След приключване на процедурата младият мъж отваря очи, а на 29 март вече е напълно възстановен.
По този начин за първи път в историята на световната медицина Сергей Сергеевич Юдин провежда кръвопреливане на пациент с кръв, взета от починал човек. През цялата 1930 година хирургът осъществява още няколко подобни операции - и всички те са успешни.

Усъвършенстване на метода

С развитието на този метод за кръвопреливане се разработват определени изисквания за „подбор на починали донори". Следвайки морални принципи, Юдин отказва да прелива трупна кръв от дете. По физиологични съображения не използва кръв от починали жени, считайки че е висока вероятността от бактериално заразяване на кръвта.

„Идеалната диагноза на труповете" е - инфаркт, инсулт и задушаване, възникнало поради спиране на достъпа на въздух до дихателните пътища.
С времето се променя и процесът на подготовка на кръвта за преливане. Използва се вече не кръв от долната куха вена, а от яремната вена. Смята се, че този метод осигурява вземане на незаразена кръв.

Скоро след това, на заседание на хирургическото дружество в Париж, Юдин съобщава за "стотици успешни трансфузии на трупна кръв". Той организира систематично събиране и съхранение на кръв за спешни случаи в института „Склифосовски". Това е първата кръвна банка в света с кръв от починали донори. Към 1935 година в СССР има вече 65 кръвни центъра, които организират събиране и съхраняване на кръв.

Методът получава най-голямо признание през годините на Великата отечествена война, когато има остра нужда от кръвопреливане, а донорска кръв е недостатъчна. Въпреки успехите във военното време, практиката никога не се разпространява широко в света поради етични, религиозни и практически причини.

Военни години и смърт

През 1941-1945 година хирургическата работа на Юдин се променя донякъде. Той е назначен за старши инспектор-консултант при главния хирург на Червената армия - Николай Николаевич Бурденко. През периода на войната хирургът не напуска столицата, позволява си само да излиза на места на бойни действия, където се стреми да предаде своя хирургически опит на новото поколение лекари. Разказва им основите на военно-полевата хирургия, които отразява в излязлата след смъртта му книга „Размишления на хирурга". За извършената работа на фронта Сергей Юдин е удостоен със Сталинска премия I степен.

Но през 1948 година Сергей Сергеевич Юдин е арестуван. Неговото име е „изтрито" от всички списания, монографии, книги и публикации, а самият гениален лекар е изпратен в изгнание в Сибир. От заточението се връща след няколко години и е възстановен в длъжност.

Здравето му обаче е подкопано и на 12 юли 1954 година великият хирург умира от инфаркт на миокарда. През живота си пише около 20 монографии, които до днес се използват в медицинската подготовка на начинаещи хирурги.

Сергей Сергеевич Юдин безспорно притежава изключителен хирургически дар, а също така се отличава с невероятно трудолюбие и целеустременост. „Преданост към професията - основа на професионализма" - именно тези думи идеално описват личността на руския хирург. Неговият принос в хирургията е огромен, а името му завинаги остава в историята на медицината като символ на майсторство и преданост към любимото дело.

Статията е част от историята на:

• История на кръвта в медицинската наука